Краят на петдневната работна седмица ще е следващата революция на пазара на труда. Той постоянно се трансформира и ковид пандемията го доказа, превръщайки в масова практика дистанционната работа. Сега дилемата е накъде върви България - пише Марица - към четири или шест работни дни? 

Всеки от двата варианта има своите плюсове и минуси, но вече може да се каже какъв е очертаващият се избор по света. 4-дневният формат на работа е приложим за добре развити страни или за отрасли с широко застъпен интелектуален труд, или при такива с огромни натоварвания.

Докато застаряващите нации, както и тези, чиято икономика не се основава на производство и създаване на висока добавена стойност, по-скоро клонят към 6 работни дни седмично. В тази категория са и така наречените догонващи икономики в Азия и Африка.

Ако се върнем към родната действителност, ще видим, че и двата модела всъщност са сравнително широко застъпени на пазара на труда в страната.

И тъй като България спада към втория тип икономики (близо 40% от всички заети в частния сектор са в сферата на услугите), много повече са примерите за работещи в един от двата уикендни дни, отколкото на почиващите и в петък.

Заетите в сектора на продажбите на дребно, хотелския и ресторантския бизнес, както и строителството най-често работят по 6 дни в седмицата, макар и в договорите им да е записано, че ще се трудят по пет дни. 

Тук идва и особеността на родния пазар на труда, смята експертът по човешки ресурси Диляна Маринова. Според нея поне един на всеки трима работещи се труди над 40 часа на седмица (което надвишава на практика установения по силата на Кодекса на труда ред за 5 работни дни по 8 часа, смятано за нормална продължителност на работното време).

От тези една трета работещи извънредно едва 25% са компенсирани адекватно и според буквата на закона за извънредния труд, който полагат.

"За останалите работата над нормата остава не само извън заплащането, но извън осигуряването, което е сериозна червена лампичка", категорична е Маринова.

Що се отнася до 4-дневния работен формат, тя е категорична, че този тип заетост не е приложим във всеки сектор, защото в сферата на услугите, където се изисква контакт с клиенти, това може да стане само при увеличаване на реално заетия човешки ресурс.

Подобна е картината и за производството, както и редица други сектори, в които се работи в тясна верига за доставки с трети международни контрагенти. 

Маринова пресмята, че ако за собственик на заведение са необходими 30 души персонал, за да може всички служители да се трудят 5 дни по 8 часа, то при 4-дневен формат по 8 часа ще са му необходими поне още 8 допълнителни щата. "Ако пресмятаме грубо, разходите му за заплати и осигуровки ще скочат най-малко с 20 на сто", 

обяснява експертът по човешки ресурси. И допълва, че картината би изглеждала още по-икономически нелогична, ако говорим за предприятие или фабрика с над 500 работници. Като основен извод Маринова посочва, че 4-дневната работна седмица на практика може да бъде адекватно приложима за професии, където работата има ясни количествени показатели.

Един пример за 6-дневна работна седмица от няколко седмици циркулира в България и се обсъжда активно в социалните мрежи. Става въпрос за съседна Гърция, където вече е въведена удължената работна седмица в публичния сектор и в определени отрасли на индустрията.

Този допълнителен ден обаче ще се плаща с 40% на сто по-високо и работодателите нямат право да задължават служителите да работят 6 дни, ако те искат да се трудят в стандартен режим.


Експертите са категорични, че подобен ход трябва да бъде много добре прецизиран, защото в противен случай може да доведе до сериозни нарушения на трудовите разпоредби. Шестте работни дни в Гърция например не са разрешени за работниците в хранителната индустрия, туризма и предприятия с нощни смени (от 24:00 до 6:00 ч.), а също и за служителите в образователните институции.

На другия полюс пък е Белгия, където още през есента на 2022 г. е приет законът, който позволява на работниците в страната да отработват четири дни в седмицата вместо пет.

След близо година и половина проучване показва, че почти 56,5% от служителите в Белгия са се възползвали от 4-дневния режим. Важна подробност е обаче, че когато говорим за такава къса седмица от делници, практиката показва, че почти винаги води до преразпределение на отработените часове от 5 дни по 8 часа на 4 дни по 10 часа.

Всички експерти са категорични - нито 6-дневният, нито 4-дневният формат към момента е приложим в страната ни. Общото мнение обаче е, че ако се върви към промяна от установения модел, то тя ще бъде по-скоро в полза на съкращаване на броя работни дни, определени чрез закон.

Кодексът на труда спира промените

Юристите са категорични, че въвеждането на 4-дневна или 6-дневна работна седмица в пълния смисъл на понятието изисква законодателни промени.

Това е така, защото съгласно чл. 136, ал. 1 на Кодекса на труда „работната седмица е 5-дневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 8 часа“. Тази норма е императивна и не може законно да се изменя нито с колективен трудов договор, нито с вътрешен акт на работодателя.

При 6-дневен формат всичко е ясно и КТ до голяма степен е определила всичко над 40 часа за 5 дни като "извънреден труд". Но според буквата на закона проблем би възникнал и ако работодател иска да въведе 4-дневна работна седмица, но всеки ден да се работи повече от 8 часа. Това би влязло в определението за извънреден труд и ще трябва да се заплаща като такъв.

Налице е и проблем от гледна точка на осигуряването. Ако работодател предоставя работа по 4 дни в седмицата, петият ще се води ден без осигуряване, защото осъществяването на трудовата дейност е основание за социално осигуряване. Прекъсне ли се трудовата дейност, се прекъсва и осигуряването.

В този смисъл е налице и константна съдебна практика. Обективно погледнато, няма забрана да се работи по трудово правоотношение по 4 дни в седмицата

От правна гледна точка обаче това ще бъде трудов договор за работа само през определени дни от месеца. Това е договор при непълно работно време, що се отнася до месечната норма работни дни и има всички трудово-правни и осигурително-правни последици на работата при непълно работно време.

Синдикати и работодатели - на двата полюса 

Напълно логично, работодателите и синдикатите са на двата полюса що се отнася до евентуалната промяна на работната седмица в страната. Според Асоциацията на индустриалния капитал в България 4-дневният труд е неприложим за нашата икономика, защото ще доведе до намаляване на производителността.    

"4-дневната работна седмица е приложима за икономики, които са високопроизводителни и иновативни. Българската не е такава, тя е трудоемка.

За да расте, трябва да се влагат повече труд и материали. Ако се намали работната седмица, това ще се отрази пряко върху обема на произведената продукция", констатира Добрин Иванов от АИКБ. Работодателите са изключително внимателни пък що се отнася до идеята за 6 работни дни, тъй като подобен казус може да доведе до масови недоволства сред служителите. 

Синдикатите пък предупреждават, че преминаването към 4-дневна работна седмица не трябва да нарушава трудовите права на служителите или да се отразява на техния трудов стаж. "Когато работим на съкратена работна седмица, бихме стигнали до намален работен месец и оттам да има негативни последици.

Затова синдикатите разглеждаме по-кратката работна седмица като възможност, но и като опасност да се отнемат извоювани трудови права", обобщи националният секретар на КНСБ Величка Микова.

Синдикалистите предупреждават още, че 6-дневният формат в Гърция е приет като мярка, която да се бори със сивия сектор, докато в момента тенденциите в Европа са за преминаване към 4-дневна работна седмица, което трябва да е моделът, към който и в България да се стремим. 

Експертите: Четиридневната седмица е възможна - но напред във времето

Георги Първанов, експерт по човешки ресурси: Около 2030 г. може да минем към 4 дни работа 

В следващите две-три години е въпрос на време това да се случи. Много е важно дали ще минем на четиридневна седмица с десет часа работен ден или по осем, дали ще запазим същото заплащане. Към днешна дата законодателството в България позволява преминаването към четиридневна работна седмица, но ако само единични компании от отделни браншове минат на такава схема, това ще доведе най-вероятно до проблеми. Цели браншове и компании трябва да минат организирано към четиридневна работна седмица. На национално ниво това може да се случи около 2030 година.

Васил Караиванов, преподавател в СУ: Структурата на икономиката не ни го позволява

Теоретично е възможно, на практика обаче няма да бъде толкова възможно. Икономиката на България е с относително по-ниска добавена стойност, имаме трудови процеси, които не са чак толкова с много висока специализация и дигитализация, така че да позволяват намаляването на работата като време и като място на извършване. Отдалечената работа все още не е най-възможното нещо за нашия бизнес.

Затова си мисля, че четиридневна работна седмица е едно пожелание, но де факто няма икономическо основание и възможност, която българската икономика да може да предложи. Не ѝ е такава структурата.

Жасмина Саръиванова,  експерт "Социален диалог" в Българска стопанска камара: Всяко предприятие само да си решава

Този избор трябва да бъде оставен на ниво предприятие. Ако екипът на една фирма прецени, че може да си позволи такава организация, че да въведе четиридневна работна седмица, да го направи.

Но не мисля, че това е добре да бъде направено на национално ниво. Има сектори, в които това е трудно, особено в контекста на недостига на кадри. Клиентите имат определени потребности - как, ако всички не работят в петък, работодателят да намери допълнителен работник, който да осъществява услугите.

В сектори като образование, медицина, непрекъсваемите производства също е трудно да бъде направена подобна работна седмица.

Трябва да се има предвид какво ще бъде трудовото възнаграждение и осигуровките - дали няма да пострада осигурителната система, защото производителността на труда също е от значение.

Дали ако някой работи четири дни, той ще има същата производителност като при пет дни и дали ще може да му се запазят трудовото възнаграждение и осигуровки.