Роднинските петна на властта са като родилните: сигнализират, че има проблем по рождение. Примерът как един батко администратор възлага на брат си държавни поръчки за стотици милиони е заразителен: най-големият батко във властта, Станишев, вече е коментиран в британския печат като възложител на мегаломански строителни дейности по преместване на административния център на държавата извън сегашния център на столицата на обща стойност около милиард лева, с участието на друг Станишев-Станишев брат, коментира Иво Инджев на блога си.
Медиите на острова забелязаха това поради въвличането в проекта на прословут британски проектант и вече го съветват да се откаже на ранен етап от съмнителната слава и още по-съмнителните пари, които миришат на конфликт на интереси от хиляди километри..
И друг братски призив ( по линия на европейското ни семейство) вече се дочува от Лондон-възмущение от злоупотребите с европейски пари в България се превръщат във вътрешнополитическа тема там ( подробностите и по двата казуса съобщава лондонският сайт Kafene.net). Тъй че опитите на премиера Станишев да убеди шефа на ЕК Барозу в несправедливостта на санкциите срещу България са обречени на неуспех дори само поради факта, че въпросът за корупцията в България плъзва на национално ниво в отделните държави от съюза и това е достатъчно сериозна причина да сме сигурни, че никакво умилкване в Брюксел не може да промени фактите.
А фактите са такива: освен че София е наказана, тя няма как да бъде „помилвана”, само защото виновниците за наказанието демонстрират дейност в борбата с европейските процедури, вместо да покажат воля за битка по прилагането на българските законни срещу беззаконията в страната. Нещо повече, напълно е вероятно най-лошото да предстои и след пореден шамар, този път януарски, още една остра критика на проверяващите от ЕК да задейства процес по налагане на предпазни клаузи.
А как стои въпросът с предпазните колани в българския трамвай, който под вещото ръководство на Генералния ватман на ЦК на БСП и председател на Министерския съвет се носи към годината на очакваната в целия свят криза? Бюджетните релси, приети току-що, не напомнят по нищо, че са взети антикризисни мерки. Точно обратното.
В цял свят цените на горивата падат главоломно , а с тях надолу вървят и цените на много стоки от първа необходимост. У нас вече обещаха, че от януари парното ще поскъпне със 17 на сто.
В цял свят администрацията демонстрира загриженост и ограничава разходите. У нас министрите започнаха да отчитат успехи, да си пишат много добри оценки (като Емел Етем) и да подготвят почвата за самонаграждаване. В социалното министерство, което било съкратило разходите си, се канят да си разпределят парични награди.
Шефът на парламента Пирински направо забоде като хербарий на дъската на позора депутатския корпус в очите на гражданството ( и на селячеството) с едноличното си намерение да възнаграждава с „излишъци” от бюджета на законодателния храм отрудените народни представители.
Точно когато и в частния, и в държавния сектор врят и кипят опасения от съкращения и орязване на доходи, да говориш от върха на държавата на низините за излишъци, които се полагат обаче на най-високо платените чиновници, не е признак за излишък от здрав разсъдък.
Недостатъкът от елементарна разсъдливост се допълва и от друг симптом за силната възбуда, която е обзела държавното началство. В това състояние, доста неблагодарно, то започва да обижда на „журналисти”. Самият Пирински даде тон с призив към прокуратурата да погне волнодумството ( с което направи коледен подарък на визирания от него Слави Трифонов, който само това и чака, за да се обяви за автентичния лидер в борбата за справедливост). Червена депутатка веднага поде инициатива и даде принос с твърдение, че журналистите били виновни за скандала с простащината в комисията по здравеопазване, откъдето изтече информация за вулгарно поведение на депутат спрямо млада жена, потърсила съдействие и съчувствие за решаване на проблемите с изкуственото оплождане.
А щом властта не е доволна от журналистите, голяма част от които толкова дълго и доволно й служеше, значи не е вярно, че кризата щяла да подмине България. Тя вече е тук. И се нарича криза във властта, която губи почва под краката си.
Какво ли предстои, ако насам намине и самата Световна финансова криза?/БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
