Куба - от Фидел до Ал Капоне
Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е четири книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР - всяка неделя от 18 до 19 часа. Публикува пътеписи на собствения си сайт www.dromomania.bg.
От рубриката “Виртуално пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате как да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.
Куба е носталгия - по онова, което е било, и онова, което би могло да бъде. Единствено тук може да се повозите на напълно съхранен “Форд Т”, над който не треперят като музейна рядкост, ами юнашки го използват като такси. Само в Куба човек може да си купи една и съща пура на цена от 5 цента до 10 долара - в зависимост от това дали е крадена от фабриката, или се продава в луксозен магазин с хюмидор колкото бална зала. Комунизъм, конга, карибски плажове и конкистадорски крепости - всичко това пак е Куба!
Плюс въодушевяваща глътка дайкири до статуята на Хемингуей в любимата му кръчма “Ла Флоридита”, преди разходката по “Малекон” - крайбрежната улица на Хавана. Тя прилича на красива, но невчесана мома, която отчаяно се нуждае от грим. По нейните 7 км ще се нагледате на причудлива смесица от позападнали образци на стиловете сецесион и арт деко и грозновати социалистически блокове.
Когато разберете, че туристическата обиколка ще ви разходи из Новата и Старата Хавана, не унивайте. Под “Новата Хавана” далеч не се разбира “Площадът на революцията” и позападнали панелки. Просто в “Старата Хавана” времето започва в 15-и век, а в “Новата” - в средата на 19-и.
Катедралния площад омайва с покой и кафенета, където да отдъхнат изтерзаните ви нозе, а ушите ви да се изплакнат с жива кубинска музика. Наоколо обикалят дами в костюми от колониалната епоха, които уж продават цветя, но целта им е да ви вземат по няколко конвертируеми песо за снимка с тях. Под огромни дантелени чадъри пищни негърки пушат пури като самолетоносачи и врачуват бъдещето.
Каменната забележителност на площада е катедралата “Свети Христофор Колумб”, символ на Старата Хавана. Но тя е сравнително “млада” - построена е през 1748 г., за разлика от първия в Новия свят акведукт, завършен през 1592 г.
Смешното е, че кубинците, испанците и доминиканците се кълнат, че мощите на Христофор Колумб са при тях.
До Националната опера, чията фасада напомня каменна дантела, е Капитолият. Построен е през 1929 г. като копие на американския си адаш и някога тук е заседавал парламентът на Куба. Чиновниците на няколкото министерства и музеи, разположени в Капитолия, се наслаждават на статуята на Републиката, сътворена от италианеца Анджело Цанели. Тя се смята за третата по големина скулптура в закрито помещение след статуята на Буда в Япония и Мемориала на Линкълн във Вашингтон.
Много по-купонджийска е атмосферата в “Бодегита дел Медио” - заведението, където Хемингуей е измислил коктейла мохито. В превод името означава “магазинче в центъра”. Стените му, изписани от тавана до пода с автографи на всякакви световни знаменитости, са подпирали лично Нат Кинг Кол и Габриел Гарсия Маркес.
Тотална смяна на усещането е “Площадът на революцията” със 109-метровия мемориал на Хосе Марти и “иконите” на Сиенфуегос и Че Гевара на околните фасади. При посещението на папа Павел Йоан Втори в Хавана на площада са присъствали 1,5 млн. души! Там и команданте Кастро е произнасял някои от прочутите си 6-часови речи.
Да стигнеш до Хавана и да не посетиш кабаре “Тропикана” си е углавно престъпление. Навремето Ал Капоне пристигал в Куба специално за новата му програма. Кабарето е създадено през 1939 г. и е било затворено само за 3 години след революцията. Още от ерата на Капоне в шоуто взимат участие най-малко 200 певци и танцьори. А публиката под открито небе наброява 1750 души всяка Божа вечер. Отдалеч мястото прилича повече на ботаническа градина, защото сцената и масите са обградени от палми и тропически растения.
А ако пропътувате малко повече от 100 км до Варадеро, ще разберете защо гореспоменатият Ал Капоне и милиардерът Дюпон са си построили къщи на копринените му плажове. Домовете им днес са превърнати в ресторанти, където може да полеете характерното за Куба ястие конгри (черен боб, ориз и препечени свински кожички) с ”марковите” за страната коктейли - дайкири, мохито, куба либре и пиня колада. И да окадите наоколо с пура “Коиба-торпедо”.
Потомъкът на френски благородници и наследник на американската империя “Дюпон” (същата, от която е всичкият “Тефал” в кухнята ви) създава във Варадеро голф игрището “Ксанаду меншън”. Ирен Дюпон дьо Немур натрупал през Първата световна война състояние от производство на динамит, по-късно търгувал със запалки, автоматични писалки и найлонови чорапогащници - навремето стоки модерни и скъпи. Затова, когато решил да се пенсионира на 49 г., имал възможността да купи през 1926 г. целия полуостров Икакос.
Благодарение на корумпираните кубински политици Дюпон платил по 4 сентаво за квадратен метър, а когато облагородил терена с електроцентрала и акведукт, препродал участъци от него по 120 песос на квадрат на американски богаташи. Така те създали прочутия кубински курорт Варадеро, а за да му правят компания в любимото му хоби, френският барон направил игрище с 18 дупки в задния си двор. Понеже очевидно е мислел мащабно, предният му двор е Атлантическият океан.
За дома си, кацнал на скалата, милионерът не жалел пари. “Ксанаду меншън” му излязла космическите за 1926 г. 1,3 млн. долара, като само една мебел струвала над 200 хиляди. Строителите, “изписани” от Италия, забърквали цимента с козе мляко, за да му придадат мек блясък. В баните монтирали мраморни кресла, та дъщерите на богаташа да си правят козметични процедури. Една от тях свирела на орган. За да музицира, Дюпон й доставил най-големия инструмент за частен дом в Южна Америка срещу 110 000 долара. 76 прислужници обезпечавали благополучието на семейството.
Цялата тази идилия продължила до 1957 г., когато тропическият климат се оказал пагубен за здравето на Дюпон почти колкото дошлите след 3 години революционери, които превърнали дома му първо в училище, а после в луксозен ресторант с 6 спални за ВИП гости. При откриването на 12 декември 1963 г. присъства първата жена-космонавт Валентина Терешкова. В същия ден баронът починал в САЩ на 85 г. Но до днес на мястото му викат “Къщата на Дюпон”.
Магдалена ГИГОВА