Пътеводител на сладоледения извратеняк по света
Ледено изкушение с вкус на агнешки чрeвца и мелба за $25 хиляди със злато
Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е четири книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР - всяка неделя от 18 до 19 часа. Публикува пътеписи на собствения си сайт www.dromomania.bg.
От рубриката “Време за пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате как да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.
Сладолед! На пръв поглед не може да бъде кой знае колко различен - на клечка, във фунийка, в купичка. Нищо подобно. Пътеводителят на сладоледения извратеняк, който съставих за Dromomania.bg, ще ви отведе до незнайни кулинарни висини.
Олимпийски факел във фунийка в Рим
Магазинчето за сладолед близо до Пантеона в Рим, създадено през 1890 г., се управлява и до днес от фамилия Джолити. Такова е и името на марката, която те упорито отказват да продадат дори срещу баснословна сума на някой от големите производители. Тук всяко ледено изкушение има история.
За олимпийските игри в Рим през 1960 г. създават сладолед във формата на факел “Копа Олимпика”. От 1920 г. е “Копа Джолити” от стрити лешници, бит каймак и забайоне (лек десертен италиански крем). Сп. “Форбс” пише, че легендарното магазинче предлага още сладоледи с вкус на шампанско или сицилианска марсала.
Сладолед с аромат на агнешки чревца в Лондон
Първите сладоледаджии в Англия били италианци и досега “Морелис Джелато” в прочутия лондонски магазин “Хародс” се държи от неаполитанско семейство. Всеки клиент тук може да си поръча собствен авторски сладолед. Най-желани са тези с вкус на ябълков пай, сицилиански червени портокали и коледен пудинг. Но има и по-екстравагантни желания - с круши и сирене горгонзола, бял шоколад и пиемонтски трюфел, с мариновани малки лукчета. Палмата държи сладоледът с вкус на хагис - национално шотландско ястие от агнешки чревца.
Сметанов с водорасли и саке в Токио
Токийският “Къп айс мюзиъм” няма нищо общо с музей въпреки името си. Там щандовете са парцелирани на отделните японски провинции. Сладоледът се продава във вкусове, характерни за съответните региони - на телешки език, китово месо, водорасли от остров Хокайдо, прочутата японска морска сол.
С вкус на уасаби в Сингапур
“Томс палете” е едно от двете места в Сингапур, където предлагат сладоледи с повече от необичайни съставки - черен ориз, лайм и уасаби, женшен, лимонова трева и совиньон блан, тофу, хризантема, карамелизиран лук.
Другата Мека за любителите на десертите е “Адърс”. Там забъркват мляко с уиски и шоколад, с индонезийска палмова захар и неузрели плодове на мангрова палма или с чемпедак - ароматната версия на хлебното дърво. Най-обичаният и мразен плод в Азия - дуриан, има специално място в менюто. Онези, които се престрашат да преглътнат миризмата му на селски нужник, твърдят, че имал вълшебен вкус. Дурианът обаче е толкова вонлив, че не разрешават да се внася в пътнически самолети.
Точи се като тесто в Бейрут
Ръчно правеният сладолед в бейрутското кафене “Хана” в Ливан е от мляко, смесено със салеп - стрити на прах грудки от дива орхидея. В нея се съдържа веществото глюкоманан, от което ледената сладост е разтеглива като тесто. Впрочем възрастното семейство го замесва, както се прави питка. Най-известен е този от шамфъстък, но правилото е да се използват само пресни плодове от пазара, затова асортиментът зависи от сезона.
Мелба “Златно изобилие” за 1000 долара
Мелбата “Златно изобилие” наистина е върхът на сладоледа. Тя е вписана в Книгата на рекордите “Гинес” като най-скъпа в света. Цената й е 1000 долара и неповторимият й вкус се дължи на пет вида ванилия от Таити и Мадагаскар, ароматен венецуелски шоколад, марципанови череши и трюфели. Но не на тях се дължи баснословната цена. Мелбата е поръсена с най-скъпия шоколад в света Amedei Porcelana. Отстрани е декорирана със златно 23-каратово цвете, което е толкова тънко, че може да се изяде.
Най-отгоре е закрепена миниатюрна купичка със златен хайвер от есетровата белуга албинос, подсладен с портокалов сок, маракуя и арманяк. Сладоледът се поднася с малка лъжичка от 18-каратово злато. Който си го поръча, може да я задържи.
В ресторант “Серендипити” в Ню Йорк, където собственикът Стивън Брус е създал мелбата, продават поне по един сладолед месечно. Заведението държи рекорда и за най-скъп десерт в света - замразен шоколад за 25 000 долара.
Варят го с часове в Мумбай
Най-дълго правеният сладолед в света е индийското кулфи. То се прави от мляко, което се вари с часове, докато течността не намалее наполовина. През цялото време се бърка активно, за да не прегори. После се замразява в глинени съдове. На вкус и гъстота десертът напомня на ледено крем брюле. Добавят му кардамон, розова вода, шамфъстък или шафран. Преди години с производството му се занимавала специална каста. “Бадша кулфи” в Мумбай е едно от малкото места, където се произвежда по древните традиции. В големите вериги са се изхитрили да го правят с мляко на прах.
Секат сладолед с брадва в Истанбул
Ръчно правеният сладолед в Истанбул е част от екзотиката в града. Той се върти във вещите ръце на майсторите пред очите на клиентите. Продавачите дори театрално го дялкат с брадва, за да покажат колко е гъст. В Турция сладоледът се нарича дондурма.
Най-прочута според “Форбс” в Истанбул е веригата от заведения “Мадо”. Там десертът се прави по 300-годишна рецепта само с мляко от планински кози. Толкова е твърд, че трябва да се яде с нож и вилица. Хит в “Мадо” е кестеновият.
Магдалена ГИГОВА