Две нови сценично-музикални произведения обогатиха  наскоро столичния културен афиш. Две творби, които са образци всяка в своя жанр – в мюзикъла и в комичната опера. Те са плод на вдъхновението и огромния талант на двама големи композитора – Андрю Лойд Уебър и Гаетано Доницети. И в двете постановки акцентът е поставен върху любовта, но не толкова като чувство, било то страдание или щастие, а като борба, като движеща сила.

Става дума за "Фантомът на операта" и "Дон Паскуале". Интересно в случая също е, че по-драматичната и наситена с трагизъм  творба е ...мюзикълът, който се играе на сцената на Националния ни музикален театър, а по-леката и с "хепи енд" е операта, представена ни в Софийска опера и балет. Интересно също е, че режисьори на двата спектакъла са две супер-имена в тази творческа "гилдия"  - акад. Пламен Карталов и проф. Светозар Донев. Професионалният път и на двамата включва и много плодотворни продължителни периоди  като директори и на Операта и на Оперетата, а акад. Карталов е и в момента   начело на първия ни оперен театър.



Поставянето на "Фантомът на операта" от Андрю Лойд Уебър е наистина голям "удар" за Националния ни музикален театър (НМТ)  Неговата амбициозна и способна и като мениджър директорка,  певицата Марияна Арсенова си  го беше обещала като "черешка върху празничната торта" за вековния юбилей на родната ни Оперета. Самият факт за получаването на авторските права ("най-скъпите досега" по думите на самата М. Арсенова) от може би най-бележития жив композитор е вече «попадение в десятката". За възобновяването на контактите със 70-годишния легендарен англичанин много помага Живко Ботев, единственият български продуцент и режисьор, поставял на лондонска сцена (негова съпруга  е оперетната прима  Деница Шопова) и „докарал” в София през 2017 г. и „Булевардът на залеза”.



Впрочем „пробива” в театралната  компания на сър Андрю, The Really Useful Group  първи прави още в зората на ХХІ век именно проф. Светозар Донев при втория си мандат на директор на Музикалния театър. След "Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” (2000 г.) през тези „златни години” на родната Оперета следват:  „Исус Христос суперзвезда”, „Евита”, „Котки”. При това гениалният композитор пренебрегва практиката си да дава своите пиеси по света само като „реплики” , т.е. пренасяне на оригиналната постановка от Броудуей или от Уест Енд в Лондон. Убедил се в качествата на родната ни Оперета и лично на маестро Донев, сър Андрю им дава правото на собствен прочит. И последваха блестящи спектакли в София, режисирани от директора – режисьор.



Нов, при това ярък авторски прочит на „Фантомът на операта” сега прави академик Пламен Карталов. Известният с богатото си въображение, експериментаторски дух и размах режисьор  е заложил върху голяма динамика и бърз ритъм на спектакъла. Зрителят буквално „влиза” в макет на голяма Парижка опера с разкошен портал, „изкачва се” и „слиза” по желязното скеле, имитиращо фасада на операта, заедно с главните герои – Фантомът на операта и младата певица Кристин, изобщо въвлечен е в цялата сюжетна интрига, на моменти криминална, на мюзикъла. Отделните сцени са кратки, сменят се бързо, редуват се често със скоростта на филмови кадри. 



В отговор на въпрос за агенция БЛИЦ  за спецификата на неговия режисьорски подход във „Фантомът.....” и как винаги успява „да арестува вниманието на публиката”,  маестро Карталов изтъкна: „Мюзикълът не е нито опера,  нито оперета. Темпото тук (особено на „Фантомът...) е забързано, няма почти никакви паузи, спектакълът е синтетичен  - говори се, пее се, танцува се. Направих много  внимателен подбор на състава и има наистина ярки попадения в кастинга. Поставях висока летва на взискателност и после нямах проблеми при петмесечната ми репетиционна работа.  По-скоро екипът имаше проблеми с мен – шеговито добави той.”



 - Как се справихте обаче с тези чисто технически предизвикателства, които „Фантомът на операта” предявява?
- Действително  тези технически изисквания така се вплитат в  драматургията на пиесата,  че са наложителни. Затова и така настоявах за падането на полилея в зрителската зала, станало вече много известно. Както и за използването на т.нар. система „Кабуки”. Това е просто едно платно, което рязко пада надолу като завеса. Нея Фантомът, дълбоко възмутен от бездарието им, пуска върху изпълнителите  на операта „Ханибал” (б.а.- много ярки в тези комични роли са Георгиос Филаделфевс и Катерина Тупарова). „Кабуки” обаче е скъпичка система и Софийска опера и балет я предостави на Оперетата. За „Фантомът” бяха необходими също преден осветителен мост, нова озвучителна техника и др. Изобщо тази постановка (б.а.- сценографи са сърбинът Миодраг Табачки и Иван Савов) е истински урок по колегиално сътрудничество между две национални музикални институции.
Музиката на Андрю Лойд Уебър и във „Фантомът....” е просто прекрасна. Това е един нов свят. Неговите произведения не са нито опера, нито оперета, нито дори класически мюзикъли. Те са един нов жанр, една магистрала към бъдещето. Неслучайно наричат барон Уебър (той е пожизнен член на Камарата на лордовете на Британския парламент) „Верди на ХХ век”. Когато един театър се заеме с поставянето на негова творба, неговият състав просто си променя творческата физиономия. Същото е станало и с нашия НМТ. Както образно се изрази диригент-постановчикът сега на спектакъла Юли Дамянов : „Фантомът” промени всички нас дотолкова, че ние просто ...фантомясахме”. Трябва да се отбележи чудесния превод на текста от Виктор Макаров, пасващ отлично на музиката. Включително и на прекрасната солова ария на Фантома „The Music of the Night“ („Музиката на нощта”), с която той съблазнява Кристин. Тази песен  става световен хит и се продава  в милионни тиражи.

Разбира се, магнитът за публиката и в този мюзикъл са изпълнителите.  Акад. Пламен Карталов се е доверил на голяма част от „звездите” в така успешната си постановка на „Мама миа”: Весела Делчева, Влади Михайлов,  Денко Проданов, Людмила Козарева, Деница Шопова, както и на други „асове” на оперетата, като Христо Сарафов (чудесен в ролята на един от собствениците на Парижката опера Ришар Фирмен), Катерина Тупарова и др. Над всички се откроява младата Весела Делчева в главната роля на талантливата певица Кристин Дае. Още в „Мама миа” (там тя игра без дубльорка Софи, дъщерята на Дона) се възхитих, как това мило и крехко създание може да бъде такова „енергийно кълбо”. Сега във „Фантомът на операта”, освен много добро гласово покритие на образа, тя чудесно пресъздава и актьорски  душевната борба в нея между обичта и преклонението към големия талант на Фантома ( в ролята Влади Михайлов-гост и Владимир Грудков) и дадената дума към годеника й още от детските години виконт Раул дьо Шани (Денко Проданов и Александър Панайотов).

„Още от ранна възраст исках да се развивам в жанра на мюзикъла – сподели Весела Делчева - и съм щастлива, че сега мога да изиграя тези големи роли. Подобрих своята вокална техника, аккьорските си и танцови умения (б.а. – хореограф на спектакъла е примабалерината на Оперетата Татяна Янева).  Обичам своята героиня Кристин Дае, защото тя е много борбена, готова да воюва за любовта си.”
По случай премиерата на „Фантомът на операта” във фоайето на НМТ бе открита изложба –конкурс с плакати за този мюзикъл, сътворени от ученици в Националното училище по приложни изкуства (НУПИ). Най-добрите от изложените 27 проекта бяха наградени от зам.-министъра на културата Румен Димитров.
         
Борбата на двамата млади Норина и Ернесто за отстояване на своята любов и пресичане на мераците на богатия стар ерген Дон Паскуале да има млада невеста е „червената нишка” и в знаменитата опера „Дон Паскуале”  от Гаетано Доницети, поставена в средата на януари т.г. в Софийска опера и балет от проф. Светозар Донев.

Знаменита, защото „Дон Паскуале” се смята за най-добрата комична опера след „Севилският бръснар” от Росини (впрочем с подобен сюжет) и е неизменно в „Топ 10” на най-гледаните опери в света. Макар и композирана само за ...осем дни, тя е истински бисер на буфо жанра от ХІХ век. Музиката на Доницети се отличава с изящна мелодичност, блестяща вокална виртуозност, тя се запомня лесно и веднага грабва слушателя. Роденият в края на 1797 г. в Бергамо, Ломбардия Гаетано Доницети е един от „голямата тройка” италиански композитори, наред с Росини и Белини, от първата половина на ХІХ век, подготвили появата и на великия Верди.

В „Дон Паскуале” младият и безспорно много надежден диригент Жорж Димитров (впрочем потомък на прототипа на Боримечката от „Под игото”) се справя много добре с този шедьовър на стила „белканто”. Именно за да открои красотата на вокалните партии, той поставя в партитурата ударението върху мелодията и фразата, а не толкова върху мащабността и умело води оркестъра в тази изящна музика.

Постановката на маестро Светозар Донев за пореден път потвърждава максимата, че „възрастта е (преди всичко) състояние на духа”. Вече на преклонна възраст (на 29 януари т.г. той навърши 86 г.) доайенът на оперната и оперетна режисура у нас е толкова жизнен, енергичен и търсещ, че не престава да ни изненадва със своите оригинални хрумвания. В „Дон Паскуале” действието се развива основно в едно голямо „сърце” от червен плюш (художник на спектакъла е младата Нела Стоянова, позната ни и от сценографията на  „Мама миа”) в центъра на сцената, обърнато към публиката.  То променя формата си, ту се отваря, ту се затваря в зависимост от душевното състояние на героите.  

Проф. Донев смело гласува доверие на млади певци, като напр. басите Стефан Димитров и Николай Петров (Вотан от тетралогията „Пръстенът...” на Вагнер) в комичната роля на Дон Паскуале, тенорите Георги Султанов и Хрисимир Дамянов (Ернесто, племеник на Дон Паскуале), баритоните Добромир Момеков и Илия Илиев в ролята на „мозъка” на интригата в тази комична опера, д-р Малатеста, както и на утвърденото сопрано Диана Василева  в ролята на Норина, добре позната ни от „Хофманови разкази”, „Лакме”, „Риголето” и др. Търсещият дух на проф. Донев (подкрепен и от директора на Операта акад. Карталов) се проявява и в привличането на двама млади южнокорейски изпълнители: Джеонгхйеок Сео (д-р Малатеста) и Сеонкйонг Джонг (Норина).  В отговор на мой въпрос как те се вписват в ансамбъла, проф. Донев подчерта: „Младите южнокорейци са възпитаници на световноизвестната наша певица, а сега и изявена педагожка, Райна Кабаиванска. Те бяха много добре подготвени в нейния майсторски клас  както вокално, така и педагогически и актьорски. С присъщата за тяхната нация и дисциплинираност те общуват много добре с всички нас. Наричаме ги съответно Карло и Ева за по-лесно и те дори вече говорят малко български.”
Като премиерно заглавие, „Дон Паскуале” ще се играе и през лятото в парка на Военната ни академия в рамките на юбилейното 10-о издание на фестивала „Опера в парка”.

В навечерието на премиерата на „Дон Паскуале” бе представена и интересната монография на известния журналист и оперен критик Марин Бончев „Светозар Донев –режисьорът” по случай 85-ата годишнина на маестрото.
                                                                                                        

Борислав КОСТУРКОВ