Със своя отказ да се присъедини към СССР на Сталин и опита в самоуправляващия се социализъм, Югославия се оказва страната, която отразява най-ясно някои от най-важните политически процеси и идеи след края на Втората световна война. След падането на Берлинската стена международните политически процеси също оказват решаваща роля в съдбата на Югославия през 90-те години и съдбата на целия регион през първите десетилетия на новия век.

Един от най-яростните критици на американската външна политика – Ноам Чомски – се опитва да обобщи сложната взаимовръзка между международните политики и вътрешните сили в югославското общество, довели до разпадането на Югославия и до трагичната ѝ съдба.

Изданието „Югославия. Мир, война, разпадане”, съставено от журналиста Давор Джалто, за първи път  обобщава написаното от Чомски за югославския регион за период от повече от четириде­сет години.
 



Разделена на три части, книгата разглежда периода на Югославия под ръководството на Йосип Броз Тито, кризата от края на 80-те и началото на 90-те години и разпадането на Югославия, както и Косовския въпрос, събитията, довели до бомбардировките на НАТО през 1999 г., самите бомбарди­ровки и последиците от тях.

Чомски яростно осъжда нападението над Югославия по време на войната в Косово. Без да защитава авторитарния режим на Милошевич, той все пак заявява, че е имало начин войната да се избегне и че с нея на практика не е постигнато нищо друго, освен да се затвърдят антиевропейските и антидемократични сили в бивша Югославия.
Чомски критикува остро доктрината за „хуманитарна“ интервенция и налагане на демокрация със сила, разобличавайки двуличието на нейните защитници с много примери за това как западни демокрации са подкрепяли и продължават да подкрепят диктатори, извършващи дори по-големи зверства от Милошевич, но застанали на „правилната“ геополитическа страна.

„Югославия. Мир, война, разпадане” ще помогне на читателите да преосмислят историята на Югославия и причините за нейното разпадане, като се абстрахират от пропагандата и налаганите стереотипи и погледнат на външната политика от гледната точка не на противопоставянето на Изтока срещу Запада, а на човешките права и прогреса. Нещо повече, тази книга е насочена към всички, които биха искали да разберат сложните процеси, определили съдбата на Балканите през последните няколко десетилетия, както и за онези, които се стремят да ги променят.