Япония или както я наричаме Страната на изгряващото слънце... За българите тя все още е един непознат свят, който се намира на хиляди километри.

Въпреки това все по-често поглеждаме на Изток, за да научим за историята, културата и живота на хората там. Искаме да се докоснем до този свят, да го опознаем и да обменим опит с него.

Но всъщност се оказва, че без да подозираме, имаме доста допирни точки с японците, а предстои в бъдеще те да станат и все повече. 

За да ни разкрие още от тайните на Япония и какво да очакваме от тазгодишното издание на "Дните на японската култура" в България, разговаряме с Кенто Мураки, аташе по културните въпроси в посолството на Япония у нас.

Ето как отговори той на въпросите на БЛИЦ:

- Разкажете ми малко повече за себе си! Къде сте роден? Защо дойдохте в България? От колко време сте тук? Как научихте български?

- Аз съм от малък град до Кобе в Япония. В България съм повече от 2 години и 9-10 месеца, от ноември 2022 година. Всъщност това ми е вторият път, в който живея във вашата държава.

Когато бях малко дете, заради работата на баща ми, който се занимаваше с проекта на разширяване на софийското метро, живях 3 години и половина в София. По онова време нямах възможност да изучавам български език, тъй като учех в международно училище.

Но когато за втори път дойдох да живея тук, започнах да уча български език. А миналата година през лятото, започнах работа като културно аташе.

Карта на Япония с най-големите градове, снимка: Shutterstock

- Труден ли Ви бе българският език?

- Да, много труден. Има голяма разлика между нашите езици. Граматиката, произношението, дори азбуката. Много е трудно за японците да изучават български.

- За да се научи един чужд език, освен граматиката и лексиката, трябва да се научи и културата на хората, които го говорят.

За японците казват, че използват език без думи. Повече общуват с жестове, мимики и независимо дали нещо им харесва, или не, винаги отвръщат с усмивка. Вярно ли е това и какво Ви е мнението за българите и българския?

- Вярно е. Мисля, че българите предпочитат директен начин за изразяване на своето светоусещане. Японците се въздържат. Дори усмивката има различно значение.

Когато за пръв път общувах с българи, чувствах, че има голяма разлика, особено в изразяването на емоцията. Вече съм свикнал като общувам с хората тук.

- В днешно време за японците икигай под влиянието на уаби-саби (скромността на обстановката, заедно с вътрешния покой - бел. а.) ли е, или вече е по-скоро навлязло западното разбиране и начин на живот?

- Все още огромно влияние има икигай и сред младите японци. Това е начин да се намери някакъв смисъл на живота. Много японци все още в душата си имат такова мислене.

- Има ли и какви са чуждите тенденции и влияния върху самите японци напоследък? Не само на САЩ и Европа, но и на азиатските страни, има ли риск да се смесят културите?

Може би в ежедневието при храната или облеклата. По отношение на мисленето, може да има риск, но за японците е важно образованието. Децата все още имат шанс да разберат какъв е начинът на мислене на нашите предшественици. 

Има и нещо интересно – колкото повече влияние има от чужди държави, сред японците се наблюдава нарастваща тенденция за връщане към традициите. Има такава дума Wa-modern „Уа модън" ("Уа" – японски и "модън" – съвременен) на японски, която съчетава традиционната японска естетика със съвременните западни стилове. Това е нещо, което се случва сред младите японци в момента.

Пример за Wa-modern (съчетание на традиционна японска естетика със съвременен западен стил, снимка: Aflo

- Япония е позната по цял свят с икебаната, чаената церемония, гейшите и самураите. Каква е днешната „визитна картичка“ на Страната на изгряващото слънце?

- Традиционното изкуство е нещо, което все още остава. От друга страна и японската поп култура създава съвременния облик на Япония. Има някаква тенденция младите японци да се завръщат към обичаите, макар че не много от тях се занимават с това изкуство. Понякога е трудно да се намерят наследници.

Например по време на "Дните на японската култура", ние сме поканили различни артисти, един от тях се занимава с японски класически танци (Фуджима Ранко, чието представление ще бъде на 8 октомври - бел. а.).

Той е роден в семейство на майстори-изпълнители на японски класически танци, което датира от периода Едо (17-19 в.), но споделя, че му е трудно да намери последователи, на които да предаде артистичните си умения.

- Япония е първата далекоизточна страна със своя конституция, японският императорски двор е най-старият монархически дом в света, първият роман в света („Сказание за Генджи“) е японски (написан от жена).

Освен това най-старото класическо сценично изкуство, което съществува в оригиналната си форма е театър „Но“, най-старата керамика в света е японска, най-старата запазена дървена сграда (хорюджи), какво още не знаем за историята на Япония?

Ако утре един българин ви дойде на гости, както ще му препоръчате да разгледа?

- Традиционните танци. Много ще говоря за тях. Този човек, който ще дойде следващия месец в България, той е танцьор и много е направил.

През 2020 г. бе награден с японски орден с лилава лента - престижна държавна награда, която се връчва на лица, постигнали изключителни успехи в областта на изкуството, културата и други области. Той е създал комбинация между традиционни японски танци и съвременен балет.

Досега има изпълнение с много известния руския балетист Фарух Рузиматов. Ние пазим нашите традиции, но сме отворени и към съвремеността.

Улица в Япония, Снимка: Shutterstock

- Цял свят полудя по Годзила (оригиналът е черно-бял филм 1954 на Иширо Хонда - бел. а.), Мемоарите на една гейша, Шогун, Уасаби с Жан Рено? Как изглежда съвременният японски филм?

- Анимационните филми. Те са разпространени по целия свят. Но по отношение на японските документални филми и филми от други жанрове, може би те не са толкова разпространени.

- Тук ще ви оборя. В България има доста фенове на японските драми. Дори доста хора предпочитат японската версия на даден сериал, пред корейския или китайския вариант, въпреки "халю" вълната, която е обхванала цял свят.

- Миналата седмица, когато говорих с един таксиметров шофьор и той каза, че вече е гледал новата версия на Шогун. Мисля, че ще бъде интересен филм за цялата аудитория на България.

Освен това по време на "Дните на японската култура" се организира панорама на японското кино и тя няма да е ограничена само до аниме, но ще има и комедия, романс, фентъзи и драма.

Това са филми, създадени в последните 5-6 години и ще е чудесен начин да се запознае българската публика със съвременното японско кино.

- Има ли амбиции японското кино да засенчи китайското и корейското?

- Тези, които работят в индустрията, вероятно имат този стремеж, фокусът им се простира отвъд Азия, за да достигнат до глобална аудитория.

- Японците имат уникална кухня, включително стремежът към често наричания 5-ти вкус „умами“.

В цял свят са познати сушито, сашимито и мисо супата, но под влияние на глобализацията те търпят изменение, вероятно не само в Япония, но и по света. Някои ястия се „преправят“, за да се харесат на чужденците.

Смятате ли, че има заплаха в един момент да се загуби вкусът на типично японската храна?

- Не виждам голяма заплаха, тъй като традиционната японска кухня е много популярна сред хората на всяка възраст. А японската храна, която се предлага по западен вкус, се разпространява в други държави.

Аз много обичам сушито, което се предлага в България, но то е „българско суши“, все пак е различно. Много се радвам, че много хора познават сушито и знаят, че то идва от Япония, но то не винаги е с автентичния вкус, който е там.

Много готвачи в Япония и Министерството на земеделието, горите и риболова в Япония се стараят да се запази автентичният вкус.

Кенто Мураки в културно-информационния център на японското посолство, Снимка: Цанка Донкова

- В България има много българи, които сами по себе си популяризират японската култура.

Сред тях са шеф Петър Михалчев, японистът Братислав Иванов, получил Орден на изгряващото слънце от император Акихито, Петко Славов, който е актьор в театър „Но“, театрална формация „Сенджу“, която използва традиционни „Такеда“ марионетки и много други.

А има ли японци, които харесват България и я популяризират в родината си?

- Има, да. Не ги познавам лично. Има танцувална група, която е посветена на народните танци - хорото. Те често участват в събития, организирани от вашето посолство в Токио.

Също има един музикант, който свири на гайда. Казва се Shinya Ono и е млад, но играе важна роля в разпространението на българската музика. Той живее в Япония, но няколко пъти е идвал и в България и е имал представления с местни музиканти.

Също, макар да не е човек, киселото мляко, розовото масло и сумистите играят огромна роля.

- Казват, че традиционната окинавска къща много напомня на къщите от българските села – с червени керемидени покриви и измазани с хоросан стени.

За времето, което прекарахте в България, открихте ли и други прилики и какви?

- Прилики има много. По отношение на храната. И двата народа предпочитат здравословния начин на живот. Българите използват много зеленчуци по време на приготвянето на храната, харесват пресните зеленчуци.

Това е нещо, което и японците много обичат. И тази култура да се яде кисело мляко.

Има един човек, българин, който се занимава с Япония от дълго време, той смята, че това дълголетие на японците (по последни данни над 100 хил. души в Япония са на над 100 години - бел. а.), е осъществено заради културата да се яде кисело мляко.

Това е разпространено и сред възрастните хора. Такава представа имат японците и за българите - че се хранят здравословно. Може да не е точно така, но такова е разбирането им.

Къщи в Окинава, снимка: Shutterstock

- Какво могат да научат българите от японците и японците от българите?

- Има много неща, които японците могат да научат от българите. Начинът на живот и мисленето за живота.

Като общувам с българите, забелязвам, че те искат да се забавляват, много ценят личното си пространство и свободно време. За мнозина японци личният живот в делничен ден - работата е в основата на живота.

- Колко е годишният отпуск в Япония?

- Максимално 20 дни, но не всички хора го използват целия. Има някакъв натиск от шефовете. Японците винаги искат да се уточни всичко напълно. Тези притеснения всъщност са накрая нищожни. Такова притеснение е прекалено.

Японците трябва да се забавляват, не всичко е работа. Затова семейството е много важно. Но за японците е много трудно да обръщат повече внимание на близките си, когато работят.

А какво могат да научат българите. Може би обратното. Да се търси златната среда.

- В момента, както споменахме, вървят ежегодните „Дните на японската култура в България“ като през 2024 г. се навършват знакови годишнини. Програмата е изключително богата. Кое е най-важното/интересното събитие от фестивала?

- Това събитие, което ще се проведе в началото на месец ноември. Концертът на японските барабани „Тайко“(в изпълнение на групата Wadaiko-Sai - бел. а.). Ще има представления в зала „България", София и в операта в Стара Загора.

Тази група е известна в цял свят. Тя има повече от 2000 представления извън Япония в повече от 30 държави.

Тези представления ще са в един знаков момент за честването на тройната годишнина (115 години от първите официални контакти между двете държави, 85 години от установяване на дипломатически отношения и 65 години от тяхното възстановяване - бел. а.) в българо-японските отношения.

Няколко пъти в България е имало представления на „Тайко“ и винаги са се радвали на голяма аудитория. Вероятно последното бе преди пандемията от ковид. Затова се радвам, че отново българските зрители ще могат да им се насладят.

Брошура за 35-тите дни на японската култура в България, Снимка: Цанка Донкова

- От програмата за "Дните на японската култура" повечето артисти са жени. Има ли страх в мъжете артисти да представят японската култура, съвпадение ли е, или жените са по-творчески настроени?

- Аз съм съгласен с последното. Но зависи от човека. Може би традиционните схващания в Япония са, че мъжете трябва да работят, а жените да пазят семейното огнище. Но има промяна. Има огромно развитие.

Сред младите хора често се среща, че двамата – и мъжът и жената работят. Правителството на Япония се старае да се премахне дискриминацията на работното място и да се изравнят ролите.

Преди се е смятало, че в творческата работа жените са по-добри. В художествената академия в Япония повече са постъпвали жените. Но това е минало. Все повече се възприемат мъжете артисти.

- С какво България е известна в Япония. Ние споменахме киселото мляко, розовото масло, дълголетието, но има ли и още?

- Ако говорим и за областта на бизнеса, дори и големи кампании в Япония знаят, че вие имате добре подготвени кадри в областта на IT и изкуствен интелект и затова обръщат внимание на тях.

В Япония липсват кадри, които се занимават с инженерство и компютърни науки. Мисля, че това ще е новият етап на сътрудничество между нашите две държави.

- Япония е изключително напреднала в технологично отношение. Позната е в цял свят с роботите, автомобилите... Къде мислите, че ще е следващият скок?

- Вероятно изкуственият интелект и биотехнологиите.

- Ако Ваши японски приятели дойдат в България, къде ще ги заведете първо?

- Може би да видят природата на вашата държава. Японците, както и българите, много уважават природата. В шинтоизма има вярване, че в природата обитават боговете и затова японците благоговеят пред нея.

Също минералните извори. За японците минералните извори са като национална култура. Независимо от възрастта, японците много обичат да ходят на курорт с минерални извори.

Проблемът е, че не толкова японци знаят, че в България има много минерални извори и тя е на второ място в Европа по брой такива след Исландия. Затова, за да се привлекат повече японски туристи в България, трябва да се рекламират минералните извори.

Японците много обичат да ходят на курорти с минерални извори, да пият алкохол и да се забавляват. В България имате всички условия за това, с подходяща реклама, ще бъде много чудесна дестинация за японците.

Гърция и Турция вече са се установили като много очарователни места за посещение на японците. Може би България скоро също ще стане.

Гледка към планината Фуджи (затихнал вулкан) по време на цъфтежа на сакура, Снимка: Shutterstock

- Няма ли да се стори люта българската ракия на японците?

- Разбира се, японците като чуят за градуса на алкохола и много се изненадват, но това също може да е част от рекламата. Сакето например е 10-15 градуса.

- В последно време много японски автори се превеждат на български и има много литература, посветена на Япония. Има ли интерес на японците към български автори?

- В сравнение с количеството японски книги, които са разпространени на вашия пазар, са по-малко, но този автор, който спечели награда „Букър“ - Георги Господинов, е широко познат сред японците.

- Това е от съвременните автори, а от класиците?

- В Япония има 6 университета, в които се преподава български език, включително най-престижните – в Киото, в Осака, в Хокайдо. Има един българин, който е изпратен от БАН, и той преподава не само граматика, но и литература, култура и различни неща.

Най-вероятно той е използвал в лекциите си класическата литература на вашата страна и затова японците, които изучават български език, са запознати с класици като Иван Вазов и Христо Ботев.

- Какво е отношението към смъртта на японците. Все пак да не забравяме сепукото и харакирито?

- Сепукото и харакирито са много крайни, те не съществуват днес.

- Може би за българите смъртта е едно много трагично събитие. В азиатските страни имам усещането, че не е точно така...

- От една страна това е трагедия и за японците, но е и нещо като началото на новия живот. Смъртта не винаги е смятана като нещо лошо. Има мислене за повторение, цикличност. Имаме страх от смъртта, но също така я разбираме и като ново начало.

- Може ли тогава да се търси там връзка с големия брой самоубийства?

- Мисля, че връзката между тях е малка. По-скоро те са в резултат от проблемите в обществото, на натиска, на бърнаута. Японците обичат не директния начин на изразяване. Така че ако например един човек няма постоянна работа, той ще чувства някакъв натиск и ще страда от депресия.

А отношението към честта, това е нещо като характеристика на японците. Аз обичам когато българите бързо скъсяват дистанцията с непознати и започват да се държат приятелски.

Японците в началото много искат да поддържат дистанцията. Това е начин да се покаже уважение към другите хора.

Но след време, ако се сприятелят с тях, тази дистанция ще бъде премахната.

В нашето образование има едно занятие - moral education - "нравствено възпитание", в което се изучава идеалният начин да се общува с хора, като етика, възпитание.

- Япония е една от най-сигурните страни в света, където престъпленията са сведени до минимум. В интернет дори има видеo как съвсем малки деца ходят сами на училище. Съществува мнението, че цялото общество се грижи за децата.

- Това е навсякъде. Възрастните се грижат за децата, защото осъзнават, че те са бъдещето на Япония. Ако нещо лошо се случи с учениците, много хора искат да им помогнат. Обществото иска да пази децата.

- А младите японци какво образование предпочитат – в родината си или в чужбина?

- Досега повечето японци предпочитат да учат в Япония. Има и нова тенденция. В работната среда в Япония владеенето на английски език става все по-важно от преди 20-30 години, затова има родители, които предпочитат да пратят своите деца да учат в САЩ или Великобритания.

Много родители обаче предпочитат японските училища и университети, където децата им да получат японско възпитание.

Студентите са отворени към новия свят. Все повече студенти учат по 1-2 семестъра в чужди университети. Например миналата година имаше приблизително 10 японски студенти в СУ, които бяха за 1 година.

Кенто Мураки в културно-информационния център на японското посолство, Снимка: Цанка Донкова

- Ако трябва да се препоръча на едно българско дете японска детска книжка, коя би била?

- Нашият посланик има намерение да разпространява японски детски книжки сред българите. Иницииран е проект, който ще бъде осъществен до края на годината. Около 220 детски книжки ще пристигнат от един университет в Япония.

Те ще са на японски език, но илюстрациите ще са интересни на децата, а и в днешно време благодарение на смартфоните, ще е лесно да се разбере какво пише. Има и детски книжки, преведени на английски език.

Японската литература е разпространена в България, но детските книги - не толкова.

- За финал нека ви помоля да кажете как са на японски 5 от най-важните думи: "Здравей", "Да", "Не", "Благодаря", "Обичам те".

- Здравей / Здравейте - こんにちは "Кон`ничиуа"

Да – はい "Хай"

Не – いいえ "Иие"

Благодаря – ありがとう "Аригато"

Обичам те – 愛してます "Ай шитемас". 

Ръкописно изписване на петте думи на канджи, снимка: Кенто Мураки

Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ