Кумари - живата богиня на Непал

Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е четири книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР - всяка неделя от 18 до 19 часа. Публикува пътеписи на собствения си сайт www.dromomania.bg.

От рубриката “Виртуално пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате как да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.

Ако имате късмет да попаднете в Катманду в ранния следобед, можете да зърнете живата богиня Кумари. Снимането й е строго забранено, но сладкото същество, нагиздено като кукла, наднича иззад резбованото прозорче в своя храм-дворец и маха усмихнато на възторжената тълпа, която лелее благословията му. Едва ли обаче някой подозира колко странна е съдбата му.

“Кумари” в превод означава “младо, неомъжено момиче”. Почитта към нея идва от 17 век. Обожавана е и от индуистите, и от будистите в Непал, които вярват, че е превъплъщение на богинята Дурга, наричана още Талежу. Една от версиите за появата й гласи, че крал злодей изнасилил съвсем малко момиченце. То починало и владетелят, за да изкупи вината си, въвел в страната култ към невръстните богини. По-разпространеното предание раздипля, че един ден крал Джаяпракаш играел табла с богинята Талежу и се канел да я прелъсти. Тя обаче разчела нечестивите му помисли, които накърнявали божествения й престиж. Разгневила се и решила да изчезне от света на смъртните. Но обявила, че ще продължи да проповядва на земята мъдростта си чрез малко момиче, което никога в живота си не е виждало кръв.

Така се появила Кумари Деви - богинята девица, която живее при почти стерилни условия и няма как да се нарани, щом почти не докосва земята. Единствената вероятност да види кръв е при първия й цикъл. Тогава се превръща в обикновена простосмъртна и се налага да изберат нова жива богиня. А това никак не е лесно и критериите, на които трябва да отговаря, са безброй. Всъщност са точно 32, доста от които почти неизпълними за невръстно същество.
Момиченцата обикновено са на възраст между 3 и 4 годинки, преди да им е паднал първият млечен зъб. Семействата на бъдещата богиня е задължително най-малко от три поколения да принадлежат към кастата на бижутерите Бара от народа Невари.

Кандидат-богините трябва да имат гладка кожа без никакви белези - нито родилни, нито придобити. Да са с големи, черни, леко изпъкнали очи, като разстоянието между тях е точно определено. Зъбите им непременно да са много бели и добре подредени, гласът - звучен, усмивката - красива, ръцете - дълги, дланите - нежни и деликатни. Значение има дори формата на ушната мида. Най-важното обаче е хороскопът на момичетата да съвпада с този на управляващия крал. (Никой не можа да обясни по чия астрална карта избират сега Кумари, след като повече от 10 години Непал няма крал.) Освен това хороскопът на детето трябва да се съчетава с този на държавата, описан в древните книги.

Най-стряскащият от 32-ата задължителни етапа преди канонизирането за жива богиня е детенцето да прекара цяла нощ само в храма Хануман Дхока, заобиколено от змии и статуи на демони. В полутъмната зала за добавка към ужаса са разпръснати и прясно отрязани глави на биволи и овни, принесени в жертва пред богинята Дурга. И най-малката проява на страх води до отпадане от списъка с кандидат-богините.

Ако премине и през този кошмар, момиченцето ще трябва да избере принадлежали на предишната Кумари дрехи измежду купчина поставени пред него вещи.

Да попадне в почетния лист е голяма чест за семейството на детето, но същевременно - тегоба и отговорност. Всеки ден на малката се прави много сложен грим. Тя не общува с никого, освен с прислугата, свещеници, със собствената си фамилия и понякога с няколко добре подбрани връстници, с които играе кротки игри.

Кумари не може да излиза навън, освен ако няма фестивал. Дори тогава краката й не бива да докосват земята, тя трябва да бъде носена на ръце или на паланкин (тържествена носилка за короновани особи). Стремежът е да я опазят от случайно нараняване, когато ще види кръв и ще бъде детронирана като богиня.

Допълнителна суетня е подлагането на сложни всекидневни ритуали, които да поддържат нейната божественост и честта да бъде обсипвана с внимание и дарове. На нея се кланят всички - от бездомните до милионерите. Дори кралят на Непал нямал право да управлява, докато не е благословен от Кумари, преди комунистите-маоисти да го детронират през 2008 година.

Семейството на невръстното божество е добре възнаградено за усилията си - голяма част от предметите, жертвоприношенията и паричните дарения остават за тях.

Щом се превърне в жена обаче, Кумари напуска храма. Тогава идва шокът. Фамилията вече не се радва на почит. На детето се налага да тръгне на училище, без да има ни най-малка представа как да общува със себеподобните си, да се научи да се грижи само за себе си и най-вече да преглътне, че друго сладко момиченце ще маха на богомолците от прозорчето на храма. Когато се “пенсионира”, правителството й отпуска пенсия в размер на 80 долара на месец - царска сума за непалския стандарт.

Всъщност Кумари в хималайската страна са три. За най-почитана се смята богинята от Катманду, наричана още “кралска”. Тя живее на втория етаж в двореца храм Кумари Гхар. Под прозорците й в малък вътрешен двор всеки ден в 16 часа се струпват хиляди поклонници, жадуващи за благословията й. Дори главният свещенослужител всяка сутрин целува краката й. В чест на истината самото светилище прилича повече на двуетажна къща, но цялото е във филигранна дърворезба. Включително и прозорецът, иззад който надничат изкусно гримираните очи на Кумари.

Рашмила, една от бившите живи богини, разказва: “В продължение на 8 години аз служих на страната си, участвах в церемонии, помагах на болни деца. Имах достъп до тайни мантри, които могат да произнасят само най-посветените. Някои от тях ще повтарям до смъртта си. Сребърният обръч “нага” - един от атрибутите на Кумари, ми даваше свръхмощ - не чувствах нито глад, нито жажда, нито топлина, нито страх. За тези 8 г. аз нито веднъж не се разплаках, нито се разболях. Въпреки че имах прислуга, стотици кукли и телевизор, понякога се чувствах самотна”.
Рашмила е първата от бившите Кумари, успяла да получи образование и да работи като програмист. Останалите едва се научават да четат. Никой не иска да се ожени за тях, защото се смята, че съпругът им ще умре. Нерядко полудяват или стават проститутки.

Магдалена ГИГОВА