В най-големия квартал на Кърджали – „Възрожденци“, модерните кооперации изникват като гъби след дъжд. Само че улици няма. Понякога и покриви – както споделят някои новодомци, които се захващат тепърва да изграждат отново това, което уж вече са купили.
Колите пълзят по кални просеки, които в документите се водят "улици". Блоковете стърчат като бетонни острови сред нищото – между храсти, бурени и недовършени улици, които приличат повече на просеки в гората, отколкото на част от градска агломерация.
Апартамент без достъп, без път, но с планове за тераса
„Караме джипа по дупките. Купихме, устроихме се там, зад граница сме. Ще правим покрив над терасата, ще го оправим вътре... после и път ще направим някога“, казва гастарбайтер, наскоро придобил имот. Брокерът му пък е категоричен: „Няма улица, ще чакат. Но жилища са това, не палатки!“.
Сградата, в която инвестирали новодомците, няма никакъв достъп – освен кална и стръмна отсечка, която при дъжд се превръща в блато.
Старите съседи: „Поредните будали!“
„При всеки дъжд тук не може да се мине! Ние вече се нанесохме, а новите още чакат да има път. Чакайте си го!“, казва съсед, който с ирония наблюдава новата вълна собственици.
Друг е по-остър: „Платил си 130 000 лв. за апартамент в джунглата. Къде гледа? Инвеститорът прибира печалбата, а ние – данъкоплатците – ще плащаме улиците“.
Претъпкани паркинги, асфалт доникъде
Новите обитатели, без собствен достъп и гаражи, паркират на чужди терени – обикновено около старите панелни блокове. Резултатът е конфликти, липса на места и напрежение между „старите“ и „новите“.
„Будали сте – купихте на зелено без инфраструктура“
Стар кърджалиец обяснява ситуацията така: „Градът бе напуснат от можещите. Сега идват селяни, претъркаляни от баирите. Без лошо – но манталитетът е друг. Хвърлят боклуци от терасите, разруха навсякъде. Преди имаше ред. Сега – чобани строят блокове, алчни и без етика“.
Брокерите: „Продаваме, не мислим. Пари да падат!“
Агенти по недвижими имоти вече стават и строителни предприемачи. Един от тях признава: „Можем да продадем още 10 000 апартамента – стига да са построени. Никой няма да живее в тях, но няма значение. Парата да се върти“.
Според него 95% от новите апартаменти стоят празни, но купувачите се надпреварват кой ще има повече имоти в града. Сякаш не купуват за живеене, а за наддаване.
Моралът от историята: Модерно строителство без основи
Кърджали е на път да се превърне в урбанистичен парадокс – град, където се строи без план, без достъп, без инфраструктура и често без елементарно чувство за обществена отговорност. Купувачите, брокерите, строителите и институциите си затварят очите. А калта – тя си остава.
