Кузман Илиев с много тревожни новини за България

Покачват се цените на горивата, на основните храни, на металите, изобщо – растат цените на всичко. Руската война в Украйна удари световната икономика и видимо разтресе българската. Какво трябва да се направи по време на геостратегическа криза, отговорите дава икономистът Кузман Илиев пред Фокус.

Какво можем да направим, за да променим що от що към по-добро нерадостната картина, която виждаме всеки ден?
- Трябва да си даваме сметка, първо, в какви води плуваме, а те са много бурни. Това са де факто едни тектонични размествания в световните международни и икономически отношения, ако щете.

Ние го гледаме през призмата на войната и драмата на тия хора, които бягат от полето и бойните действия, от техните разрушени домове, от страданието, но ако минем на едно аналитично равнище, какво означава това за света – това е заявка наистина вече за образуването на нови икономически, военни, политически блокове, по подобие на Студената война, които правят така, че протекционизмът се завръща.

Сигнал до БЛИЦ: Американска бойна техника навлезе в България нощес ВИДЕО

Завръща се протекционизмът и се получава късане на международното разделение на труда, на това, което ни направи всички нас относително по-богати и по-заможни от предходните поколения, които са живели в разделението на сфери на влияние, на търговски лагери, на военнополитически лагери. Ние някак си приехме за даденост това, че вече глобалната верига за доставки е изключително интегрирана, свързана.

Виждате, литият идваше от Китай тук за соларите, руснаците пък правеха паладия, магнезия и го даваха за самолети, за чипове, за коли.

Обратно – европейците внасяха индустриални технологични стоки. Това вече приключва. И ние трябва да знаем, къде се намираме и в някакъв смисъл леко да сме го провидили и да знаем, че това ще има конкретни измерения върху нас в следващите години, върху европейците в частност, а пък конкретно нас, българите – още повече, защото сме по-беднички, и да очертаем рисковете какви са.

А те на първо време са, освен енергийния, другият риск, за който малко се говори, е продоволственият, този, че няма да има достатъчно храна.

Има дефицит в глобален аспект. И аз не казвам толкова за България, където косвено ще е последствието, а по-скоро притеснението идва по линия на това, какво става в Северна Африка и в Близкия изток, в средиземноморските държави и в Турция, когато те на 80-тина процента, 60-80% се хранят с пшеница, с жито, което идва от Русия, от Украйна, и сега не може да бъде произведено, не може да бъде доставено.

Този глад ще предизвика големи маси от хора да се насочват към лелеяната Европа, която, да ви кажа, между другото, заради всичките тези икономически проблеми в момента има проблем да си изхрани животновъдството, защото светът се е уплашил, светът се затваря и европейците искат фуражи от САЩ, от Латинска Америка, американците се кумят, Аржентина полека-лека затваря вноса на соя и примерно италиански фермери треперят, че не могат да си нахранят добитъка.

Т.е. ние буквално влизаме в тая хипотеза, прекрасната, на Зелената сделка и на зеления свят, че няма да има месо, че цените ще са много високи на електроенергията, няма да караме автомобили. Просто си го направихме по друг, страничен икономически начин.

- Твърде зловещ и нестандартен начин.
- Да, за жалост да.

- Г-н Илиев, и къде се намираме ние? Къде е нашият малък пазар между големите глобални пазари?
- Ние сме действително на кръстопът. Факт е, че ние имаме ясни приоритети, геополитически, и сме част от Европа. Ние винаги сме били част от Европа, нейна градивна част. Проблемът е, че нямаме самочувствието, че е така, и не се държим като субект на международните отношения, а като обект.

Т.е. ние изчакваме да видим какво ще стане и какво ще ни кажат примерно нашите европейски наднационални лидери, САЩ какво ще предприемат като санкции, при положение че ние имаме нашия национален интерес, който не е някакво прилягване и морален релативизъм, както казват някои. Не, това е въпрос на оцеляване икономическо на българското население, което – извинявайте, ама ние сме изнасяли само азбука и четмо, писмо и култура.

Сега не сме виновни, че по света винаги ще има някъде някакви конфликти, не сме виновни за това. И в крайна сметка ние трябва да имаме матрица за отговор на такива неща и тази матрица трябва да е „Деескалация, мир, спрете да се биете“.

Но ние, въпреки че сме част от НАТО, въпреки че сме част от Европейския съюз, приканваме всички да не се стига до много тежки санкции, които практически означават блокада, а тази блокада притиска противника в ъгъла, той става много по-агресивен, а на нас ни се отразява, като де факто ние оставаме без доставки да речем на газ.

- Какво поведение трябва да имаме според вас?
- В такава ситуация според мен много по-активна роля на геополитическия терен трябваше да имаме в опит да постигнем тая деескалация и да сме някакъв медиатор, дипломатичен, тук в последните няколко години, не сега. Сега е
смешно дори да го коментираме.

- То дали имаме капацитет и потенциал за това, г-н Илиев? Хубаво е да си помечтаем, ама дали ще стане, дали би било възможно?
- Знаете ли, то малко е въпрос на оцеляване при нас. Защото аз ви казах за мигрантските вълни, които могат да тръгнат от Турция. А откъде ще минат тия вълни? Ние не можем да си позволим в момента просто да стоим и да наблюдаваме мача и така, някак си просто морално да даваме оценки в една или друга посока. Ние трябва активно и проактивно да се опитваме час по-скоро това нещо да спре.

Може би нямаме голям шанс да повлияем, но нас това ни засяга пряко.

И неслучайно Кирил Петков – нашия премиер, който много високопарно и смело и в някакъв смисъл арогантно коментира по начин, по който и американският президент не си е позволявал. Маккейн беше човек, който чакаше да намери война, в която да влязат САЩ, ама дори американският президент не говореше такива неща и не е казал такива неща за Русия.

Той, Кирил Петков каза, че руснаците са бензиностанция с ракети и на следващия ден трябваше вече да говори, че не искаме да сме в списъка със санкции. И е логично, защото забележете – именно за да постигнем Зелената сделка, ами цяла Европа стана изключително зависима, именно като процес по постигането на Зелената сделка, като някакъв междинен етап, от газа на руснаците. 1/4 от електрическата енергия в Европа си я правим от газ.

И в един момент ние, правейки зелените неща, за да избягаме от тия въглища, за да избягаме от ядрените алтернативи, заравяйки си главата в пясъка буквално като някакви щрауси, в един момент се оказахме изключително зависими, и то просто само защото сме изповядвали очевидно грешна икономическа философия.

Прави ли впечатление пък колко е лицемерно това, че как изведнъж климатичните промени ще спрат? Е точно сега, докато трае войната, за да си върнем въглищата, които се оказа, че не са табу вече – на Тимерманс заключението. Значи климатичните промени не са чак толкова страшна дилема за света, щом могат да изчакат не се знае колко време.


- И как ще вържем двата края у нас?
- Няма да е лесно. Аз не искам да чертая негативни сценарии, с които хората да се потискат допълнително. Просто проблемите трябва да се назовават и да се казва, че спешно трябва да се подходи стратегически и да се действа.

Ще се мине през трудни моменти, не трябва да се заблуждаваме в това с вас сега, но когато се знае накъде се върви, когато се знае, че трябва да се работи за нови мощности, за предварително предугаждане, за повече производство на електроенергия, за повече доставки – добре е, разбира се, алтернативни, отвсякъде.

Какво сме спали досега, какво сме чакали през всичките тия години? И, разбира се, в тая голяма игра има победители и тия победители в момента са Китай и САЩ, а другите, по-бедничките, гледаме мача. Европа е тотално в ничия земя. На САЩ сега ще им внасяме втечнения газ с 30% по-скъп. Зо всичките терминали трябва инфраструктурата да се направи, тя е крайно недостатъчна.

САЩ са големият печеливш и по отношение като цяло на шистовата индустрия заради скока на цените. Китай успя да си прилапа Русия с нейните ресурси и с отбранителната мощ, работилницата на света обаче е Китай.

А Европа буквално е в ничия земя, защото имаше цел – това е първият въглеродно неутрален континент, забележете, в света. Честито на печелившите. Ето, наистина. Ние, като си затворим индустрията тотално, наистина ще сме първите, които ще се върнат към варварските епохи.

- Към кремъка и тоягата ли ще се върнем?
- Опитват се да ни върнат там. Опитват се да ни върнат там, затова трябват политици с визия, затова трябва общество будно, затова трябва да се говори с конкретни решения. А не да се казва едно и след два дена да се окаже, че е точно различното на това, за което сме работили. Не да се заблуждаваме, не да си казваме „Не, няма да дойде“. Не, ще дойде. Идва. Това са си реални проблеми, които засягат всички нас. Те имат решения.

Чрез добро познаване на икономика, на теория, с хубав дебат може да си ги решаваме. Не може от една година всички, които следят процеса в Украйна, да знаят, че там ще има неизбежно война, защото са поставени много ясни червени линии и е ясно, че в един момент нещата ще ескалират, и ние тук да говорим до последния ден, че – не, не, няма да стане.

Не може Зелената сделка да е ясно, че означава обедняване и че означава прескачане на икономически стадии, а ние да си говорим за това, каква прекрасна, страхотна инициатива е, как бързо да си затворим половината от енергетиката в Маришкия басейн, без нищо да правим там, въглерод, водород, биомаса, нищо няма да сменяме, всичко си е прекрасно.

И в един момент да се окаже: „Ама то, въглищата всъщност не са толкова страшни. Знаете ли, докато мине войната, те са добър ресурс, с който можем да спасим положението”. Какви са тия противоречия, кого заблуждаваме?

- Въпросът е, г-н Илиев, как ще се измъкнем от тоя омагьосан кръг. Войната май, ако не друго, ще ни научи да отговорим откровено.
- Знаете ли, г-жо Събчева, войната ще свърши и може да свърши изведнъж, както свърши и пандемията. Може да свърши след пет дни, да се разберат. Това е териториален конфликт там. На европейците и Западния свят изведнъж им стана много важна Украйна, само че някак си така лицемерно.

- Заради уж тази важност не направиха много за нея?
- Даже в някакъв смисъл я поощряваха да бъде доста смело пред лицето на Русия, която, виждате, военно какво прави, все пак това е сериозна военна сила, която си има своите интереси. И се стигна до там днес да страдат деца и да бъдат избивани в някакъв безумен териториален конфликт. Ама грешни идеи, грешно поставени, разделяне, голямо натягане и някой се опитва да владее. Честно казано, вече наистина се виждат и големите печеливши.

Пак ви казвам, само като погледнете акциите на военнопромишления комплекс по света, ще се хванете за главата. Хората нямат възможност да свързват двата края, а днес наистина има компании, на които акциите им са с по 30-40% от началото на войната нагоре. Това, ако мислите, че е случайно...

За съжаление, всички си даваме сметка, че не много. Както и с пандемията беше. И докато медиите, голяма част от тях, без да искат според мен, влизат в тоя сценарий, е голям проблем. Чест ви прави на вас и, разбира се, и на доста колеги в България, че не се подхлъзват по най-лесните обяснения, които винаги са грешни.