70-ият рожден ден на Стефан Данаилов го кара да погледне на живота си отстрани и да се абстрахира от дребнотемията. В интервю навръх юбилея си той заяви пред БЛИЦ, че продължава да крои планове за бъдещето си, вместо да мисли за старостта .
"Как може на тези години да четеш без очила, често ме питат журналисти. Все още не съм сигурен дали трябва да пиша книга, да разказвам за себе си, но пък започвам да забравям някои случки. Вероятно все пак трябва да напиша", каза пред БНТ актьорът.
"При възстановяване на миналото си спомням все весели неща, макар че не само такива ми се случваха. На времето имах сериозно младежко разочарование. Бях студент и ми се искаше да играя във филма “Мъже”, но разбрах, че не са избрали мен, а мой съученик от Академията. Имах и друг случай, когато пак предпочетоха друг актьор за филма “Слънцето и сянката”.
Много важно за мен бе участието в “Дъх на бадеми”. Дотогава играех роли на млади разглезени хора, хулиганчета. Докато в “Дъх на бадеми” изиграх млад учен, това беше първи опит да бъда по-различен от тогавашната ми визия.
В “Първия куриер” е първата ми положителна роля. Чрез този филм, в който играх след като бях избран от екипа на Мосфилм, намерих своето ново амплоа. Последва “На всеки километър”, филмът, от който получих много голяма популярност срде хората.
Естествено, последваха филми, в които въртях пистолети и автомати много сериозно.Така ме възприемаше и публиката. Но после дойде “Иван Кондарев”, където изиграх различна роля – тази на Констадин Джупунов- и за първи път излязох от амплоато на екшън герой по сегашната формулировка. Тази роля ме откри и за други предложения в киното.
За комедията ме откри Хачо Бояджиев – той ме покани във вариетните си програми, които правеше тогава в телевизията. Зрителите реагираха отначало отрицателно – как може Сергей, героят от “на всеки километър” да играе такива роли като асистент на фокусник, по-известна като Кънчо. След като Кънчо го нямаше, започнаха пък да питат “Къде е Кънчо?”.
В киното първата смешна ситуация изиграх в “От нищо- нещо”, последва ролята в “Дами канят” и “Маневри на петия етаж”. Да дава господ всеки актьор да има такава творческа задача- да интерпретира различни роли от 20 до 70- годишната си възраст.
Много харесвам ролята си в “24 часа дъжд”, защото исках да играя и отрицателни роли, бяха ми омръзнали прекалено положителните.
Много роли изиграх и в телевизиониня театър. Иначе съм бил в 2 трупи – на Военния театър и Народния театър. Сега вече мога да кажа, че нашата профеися е хубава, защото си пред очите на публиката и ако успееш да ги завладееш, това е невероятно чувство. Това го усещаш накрая, след като завесата падне. Тогава ти ръкоплякат, а ти се покланяш.
По принцип съм позитивно настроен. Студентите си уча на професионални неща, това е занаят. Който вдене, че има техники на поведение според това дали си на голяма или малка сцена, ще успее. Всеки носи талант, при един е на буци, при друг е по-малък, но се развива с времето. Трябва обаче търпение и труд.
Обичам студентите си и те ме обичат. Винаги съм се стремял да им бъда приятел. Но преди беше различно, сега за тях съм като дядка-на 70 години съм все пак. Но за да получиш любов, трябва и ти да даваш любов. На това никой не ме е учил, сам съм стигнал до този извод.
Бъди усмихнат и срещу теб ще се усмихват. След промените обаче нещата се промениха. Виждал съм зверско негативно отношентие към мен от хора ,които са ме аплодирали допреди две-три години. Това съм го преживявал трудно, защото бе незаслужено, а заради подкрепата ми към една партия.
До 32 години мислех че трябва всички да ме обичат, добре че бързо разбрах, че това е глупаво. Трябва да имаш опонент за да си активен. Затова обичам времето след 1989 година, когато имах сериозна мотивация да се доказвам като актьор и в последно време и като политик.
Рецептата ми за звезда е да имаш талант, но задължително и шанс. За мен това бе поканата за филма “ С дъх на бадеми”. Това бе моят шанс, започнах с разочарования, но после дойде шансът. Затова казвам, че съдбата ми е красавица, която добре ме движи и дай боже да е винаги така.
Имам ангажименти, снимам в Италия и у нас, имам нови предложения. Не преживявам остаряването, но си представям какво би ме очаквало с годините. Но това че работя активно, ме пази от черни размисли". /БЛИЦ
