Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е пет книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР, което се излъчва всяка неделя от 18,30 часа. Също така е автор и водещ на предаването “Дромомания” по здравната телевизия Cоdе Hеаlth - всяка събота от 17 часа. Тя публикува пътеписите си в своя сайт www.drоmоmаniа.bg

От рубриката “Време за пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате за интересни места по света и как да пътувате по-евтино и безопасно.

В музея на перуанския град Арекипа сърцето ви се разкъсва пред почти съвършено запазената мумия на принесено в жертва младо момиче. Наричат я свойски “Хуанита”, но никой не знае истинското й име. Просто на 8 септември 1995 година антрополозите Йохан Райнхард и Мигел Сарате се натъкват на замръзнало девиче тяло, увито като вързоп. И понеже на испански Йохан е Хуан, необичайната находка взима името на откривателя си. 

Хуанита е починала в периода между 1440 и 1450 година и е прекарала подземната си самота в планината Ампато. Ако вулканът в нея не се беше събудил, тя е можела да престои още много векове в замръзналите върхове. 

Райнхард и Сарате намират около тленните останки погребални предмети, керамика, раковини (за инките те били по-ценни от злато), ритуални фигурки. “Студеният въздух на височина шест хиляди метра практически консервирал момичето така, че сякаш е починало преди седмица, а не преди векове”, спомня си Райнхард в интервю. Единствено височинното слънце е дало поражение върху едната страна от лицето й. 

Откриването на Хуанита предизвиква неистов интерес в научните среди. Любопитното е, че преди да тръгнат на експедиция, Йохан Райнхард и Мигел Сарате приготвят царевична напитка чича и по древен обичай я предлагат на духа на планината, за да бъде успешен и безопасен техният поход на 6310 метра височина. “Трябва да искаш разрешение от планината. Длъжен си първо да дадеш, за да имаш правото да вземеш”, казва Сарате. 

Колкото и да е странно, древният обичай свършил работа. Двамата не само се върнали невредими, но и открили научно съкровище, до каквото никой не се бил докосвал. Мумия на инкско момиче, принесено в жертва на боговете преди повече от 500 години.

След като се натъкнали на идеално запазено покривало за глава, стърчащо от земята, а наблизо и на още златни предмети, остатъци от храна и листа от кока, учените предположили, че може би още артефакти могат да бъдат открити в кратера на вулкана Сабанкая. Двамата се спуснали в него на дълбочина 65 метра и открили още две мумии на по-малки деца. За разлика от Хуанита, те не са изложени в музея на Арекипа, защото били в по-лошо състояние, но пък дрехите и шапките им от пера се оказали съхранени. 

Гравюра на Фелипе Гуаман Пома де Айяла от 1615 г., която показва ритуала "Капакоча” – принасяне на деца в жертва 

За да омилостивят боговете на непрекъснато изригващите вулкани и честите земетресения, които и до днес тревожат Арекипа, инките, които по принцип не правели човешки жертвоприношения, се решавали на този рядък за религията им акт.

Според филма, който изгледахме в музея на Арекипа, избраните за този скръбен ритуал деца и свещенослужителите вървели пеша повече от седмица от Куско до подножието на вулкана. Изкачвайки се нагоре, упоявали жертвите с алкохол и кока и когато изпадали в несвяст, ги удряли по главите с тояга. След това нежно завивали телата и ги оставяли на милостта на боговете. 

Обредът се наричал Capacocha, което в превод от кечуа означава “царствено задължение”.

За да успокоят боговете, да избегнат стихийни бедствия и да си осигурят урожай, инките избирали най-красивите, здравите и съвършени деца от висшата класа без никакви недостатъци. 

Проведените изследвания на Хуанита разкриват подробности за нейния живот и смърт. Радиоизотопният анализ на косите на мумията предоставя информация, че момичето очевидно е било нарочено за жертвоприношение година преди смъртта си и това е променило начина му на хранене.

Преди това девойката се е придържала към характерните за инките гозби, базирани на картофи, плодове и зеленчуци. Когато станало ясно, че животът й ще бъде посветен на боговете, в менюто й били включени животински белтъци и царевица, които си позволявали само знатните жреци в империята на инките.

Така са увивали децата, преди да ги погребат заедно с ритуалните предмети.

Плюс голямо количество кока и местната алкохолна напитка чича. Предполага се, че през последните седмици от своя живот Хуанита непрекъснато е била упоена и замаяна, за да бъде безволева и покорна. 

Мумията била занесена в САЩ и подложена на прегледи в лабораториите на болницата “Джон Хопкинс” в Балтимор. Направили й компютърна томография и рентгенологични изследвания. Те установили, че момичето е починало на около 14 години.

Ръстът на Хуанита бил 140 см. В момента на смъртта е тежала 36 кг. Тя била стройна, със здрави кости, идеални зъби и не страдала от никакви заболявания. В черепа й открили 5-сантиметрова вдлъбнатина, което означава, че е починала от удар с тъп предмет.

Радиологът Елиът Фишман показал, че кончината на жертвата била предизвикана от масивен кръвоизлив вследствие на травма по черепа, предизвикана сякаш от удар с бейзболна бухалка. 

Ледената Дева на инките, както наричат Хуанита, днес се намира в Музея на андинските светилища в град Арекипа. Тя наистина е най-добре съхранената мумия. Кожата на ръцете й, макар и малко обезцветена, е толкова отлично запазена, че се виждат дори фините косъмчета. 

И тъкмо това е потресаващото! Да видиш с очите си младото момиче като омагьосано на вечен покой в стъклена кутия. А всъщност в нея учените са осигурили същите условия както в ледения й капан в планината, за да поддържат мумията в отлично състояние.

Магдалена Гигова