"Децата се изземват, за да могат да злоупотребяват с тях", с това изречение Андрей Едрев, нашумял преди години с участието си в телевизионното предаване "Островът на изкушението", насочва вниманието към тревожни схеми, развили се под прикритието на законовата защита срещу домашно насилие.
Според него социалните служби и някои неправителствени организации са превърнали защитата от насилие в истински „пазар“, който често води до разрушаване на семейства.
Това не са просто лични впечатления, а заключения, подкрепени с данни от хиляди искания по Закона за достъп до обществена информация.
Едрев твърди, че в системата има не просто пропуски, а цели механизми, позволяващи злоупотреба с най-уязвимите – децата.
Отнети деца, изкуствено създадени случаи, пренасочени пари
"Има родители, които не са виждали децата си по 12-13 години. Деца, умишлено изведени от семейната среда, без реална необходимост.
Приемни семейства, използвани механично, а не поради нужда. Всичко това – заради неправомерните действия на социалните служби", подчертава Едрев, който е част от сдружение "Гласът на бащите".
5000 искания, които разкриват модел
За последните пет години той е подал над 5000 искания по ЗДОИ и твърди, че именно в получените отговори се крие истинската причина – как се обработват жалбите, свързани с домашно насилие.
"Не казвам, че няма реални жертви. Но когато се бориш с проблем, трябва да го правиш с реални факти, а не със схеми, които обслужват други интереси", заявява той.
Андрей Едрев
НПО-та, държавен ресурс и "кризисни" бизнеси
Едрев е категоричен: налице е съюз между публичен ресурс и НПО-та, който създава предпоставки за злоупотреби. Той споменава организации като "Анимус", "Деметра", "Пулс", "Будителките" и други, като подчертава, че бюджетите им са не просто високи, а непрозрачни.
Примерът: За 2022 г. от бюджета на Столична община са отпуснати 1 500 000 лв. на "Анимус" за кризисния център "Света Петка", в който има място едва за 10 жертви. От тази сума, по думите му, 900 000 лв. отиват за заплати.
Самонастаняване + удостоверение = заповед за защита
Едрев обръща внимание и на законодателни вратички, които позволяват злоупотреба с институционална защита:
"Чл. 77, ал. от закона казва: "Всеки, който се чувства жертва, може да се самонастани в кризисен център без направление".
Така – според него – една жена може да се настани с детето и майка си, да получи удостоверение, че е жертва, и да внесе искане за заповед за незабавна защита. Впоследствие бащата не може да види децата си с месеци или дори година и половина.
Повторяеми жалби като стратегия
Едрев описва и друг механизъм: многократни, оттеглени и пренаписвани жалби, които създават илюзия за "повтарящ се проблем".
"Има случаи на 40-50 жалби, подадени и после оттеглени – само за да останат като фон в битка за родителски права".
Според него проблемът е в това, че тези жалби се гледат по Гражданския процесуален кодекс, а не по Наказателния, което замества презумпцията за невиновност с предварително подозрение.
Пропаст между истинските жертви и фалшивите сигнали
"Истинските жертви не отиват в прокуратурата. Не търсят наказателна отговорност.
Защо? Защото цялата система вече е ориентирана не към наказание на виновния, а към получаване на заповед, която обезсмисля защитата и се използва стратегически."
Личната история тежи
Той говори спокойно и с факти, но тонът му се променя, когато споменава личния си случай:
"Аз не съм виждал децата си от 19 октомври 2019 г. до 21 октомври 2020 г. – една година, пълна с тишина. Нито ги чувах, нито ги виждах. Абсолютно нищо".
Андрей Едрев
Какво е необходимо?
- Спешни законодателни промени
- Пълна прозрачност на финансирането към НПО
- Промени в доказателствената тежест в производствата за домашно насилие
Ако днес учим хората как да злоупотребяват със закона, утре истинските жертви ще останат недочути. И тогава не само децата ще са в опасност, но и цялото доверие в системата.
Остават и някои въпроси без отговор – поне засега:
- Какви са механизмите за одит на кризисните центрове и финансираните НПО?
- Как се проверяват повторно подавани жалби?
- Кой гарантира баланса между защита и родителски права?
- Защо няма независима оценка на злоупотребите?
Истинският проблем не е в защитата от насилие, а в злоупотребата със защитата.
Ако днес законът се използва като инструмент за отнемане на деца, а не за предпазването им – утре няма кой да повярва и на истинската жертва.
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
