Летните вируси, пренасяни от комари и кърлежи, остават значителен здравен риск през топлите месеци. Вирусологът от БАН д-р Радостина Александрова предупреди в предаването „Тази сутрин“ по bTV, че климатичните промени разширяват ареала на преносимите от насекоми инфекции.
По нейни думи необходимо е да се отдели повече внимание на вирусите, които комарите пренасят, защото климатичните промени разширяват техния географски обхват.
В момента 35 европейски области докладват за регистрирани случаи на западнонилска треска. Болестта е потвърдена в Румъния, Гърция и Сърбия, докато у нас засега няма установени случаи. Вирусът циркулира между комари и птици, като човекът представлява случаен домакин и не е в състояние да прехвърли инфекцията на други лица.
При около 85% от инфекциите заболяването протича без видими признаци. В останалите случаи болестта обикновено се проявява подобно на грип, но в редки ситуации може да засегне нервната система и да предизвика менингит или енцефалит.
Според Александрова в предстоящите години ще нараства интересът към т.нар. арбовируси – вируси, разпространявани от комари и кърлежи, включително денга, чикунгуня и западнонилската треска.
Вирологът също така насочи внимание към кърлежите, чиято активност зависи от температурни условия и влажност на въздуха. Мекотелите зими, влажното пролетно време и необработените тревни площи създават подходящи условия за тяхното разширяване. Обичайно се наблюдават два периода на повишена активност – през пролетта и в края на летния сезон.
През летните месеци особено активни са ентеровирусите. Те могат да причинят заболявания на храносмилателния тракт, симптоми наподобяващи грип, възпаление на конюнктивата и характерни кожни изменения, а в редки случаи – менингит, енцефалит или миокардит.
Високите температури подпомагат и размножаването на бактерии и токсини в храните. Затова специалистът препоръчва спазване на добра лична хигиена, правилно съхранение на храните, достатъчна топлинна обработка и повишена предпазливост при консумацията на сурови яйца, млечни продукти, морски организми и сурова риба.
При стомашно-чревни инфекции приоритет е предотвратяването на обезводняването, особено у малките деца. Александрова препоръчва достатъчен прием на течности и рехидратиращи разтвори, вместо поспешна употреба на лекарства.
На този фон здравните органи докладват значително увеличение на регистрираните морбили. По оперативни данни от началото на годината в България са потвърдени 473 случая, спрямо един единствен за същия период на 2025 г.
Според д-р Радостина Александрова това отразява спадане на ваксинационното покритие и влиянието на неверни сведения относно ваксините.
„Това е признак на един по-дълбок проблем. Болест, която почти напълно може да се предотврати чрез ваксина и която целяхме да искореним, се завръща отново“, заяви тя.
Вирусологът подчерта, че научните факти категорично отхвърлят твърденията, че ваксините причиняват аутизъм или нарушават репродуктивното здраве.
По нейни думи морбили е далеч от безопасна болест. От всяка хиляда заразени между един и трима умират, най-често поради пневмония или тежки неврологични осложнения. Инфекцията може да предизвика и постоянни щети на слуха и зрението.
Особено притеснителен е феноменът на т.нар. „имунна амнезия“ – вирусът поражда клетките на имунната система и след преболедуване организмът може да загуби част от придобитата си имунна памет. Възстановяването на имунната защита може да продължи между три и пет години.
„Ваксините са спасили и продължават да спасяват милиони човешки животи и не трябва да им се отвръщаме гръб, защото опасностите са колосални“, подчерта вирусологът.
