Концертът в “Олимпия” е върхът на кариерата ми, казва примата на българската естрада Лили Иванова пред в. “Стандарт” дни след грандиозното шоу в легендарната зала в Париж.
- Какво представлява зала "Олимпия". Известна е нейната славна история, но какво е тя днес?
Някои се опитаха да омаловажат не само моя концерт, но и престижа на залата. Не им се сърдя. Проява на некомпетентност. Меко казано. Аз съм първата българка, пяла в тази зала.
- Споменахте, че "Олимпия" има железни закони. Бихте ли казали нещо повече за тях?
На сцената на "Олимпия" по време на спектакъл не се допускат никакви хора освен изпълнителите. Там е абсолютно забранено да се поднасят цветя по време на концерта. Съобщава се, че букетите се поднасят след края на шоуто и те се поставят на ръба на сцената, най-отпред. Аз получих букети от ръководството на зала "Олимпия", кмета на Париж и от много от зрителите. Рампата просто беше затрупана.
Освен това е забранено снимането. За да бъде разрешено да работи моят фотограф Васил Каркеланов, трябваше да се плати огромна сума. Хиляди. И я платихме. За това няма компромиси и връзки. Въпреки забраната обаче, докато пеех, святкаха много фотоапарати.
- Вие ли сте първата българска певица, която пее в "Олимпия"?
Аз съм първата българска певица, пяла в тази зала. "Олимпия" има архив от 1888 година, където всичко е описано. Там досега не е стъпвало не само българско краче, а изобщо изпълнител от соцлагера.
- Как класирате в кариерата изявата си в "Олимпия"?
Моята лична преценка е, че досега концертът ми в "Олимпия" е най-емоционалният в моята кариера. В него имаше особена магия, атмосфера, вълнение. Това може би се дължеше на излъчването на залата. То не е случайно. Никога не съм се усещала по този начин, по който се усещах от самото влизане в "Олимпия". Още на репетицията бяхме обградени с изключително внимание и уважение от страна на целия персонал. И това не само към мен, а и към музикантите ми.
- Друг един спорен въпрос. Колко души имаше в залата?
Не мога да кажа. Не знам. Чакам информация от продуцента, който ще направи отчет на всичко.
- Логично повечето зрители в залата са били българи. Има ли разлика между публиката, съставена от нашенци, живеещи във Франция, и българите тук?
В "Олимпия" хората не се страхуваха да покажат своята емоция. Не знам защо. По-отпуснати са, по-разкрепостени. Може би живеят по-добре. Дай Боже, и тук да стане така. Но повтарям, разликата е огромна. И аз не мога да си я обясня. Никога не съм усещала такава атмосфера. Моите фенове от България също бяха там, за което им благодаря.
- А как се отрази това на вас през тези повече от два часа?
И до днес не мога да асимилирам какво съм правила на сцената. Видях, че тук много се коментира падането ми. Исках да отстъпя една-две крачки назад, без да искам, настъпих крачето на стойката, която държи един от микрофоните, загубих равновесие и паднах. Станах веднага, без въобще да прекъсна пеенето си. Но това после го разбрах. Публиката въобще не реагира. Случва се. Все едно нищо не е било.
- Видимо е, че въпреки целия ви успех изпитвате огорчение. Какво ви тежи?
Искам моята публика тук да може да се забавлява по този начин, както сънародниците ни във Франция. Да изразява емоциите си, да има самочувствие и да бъде свободна. Да не позволява да бъде лъгана и манипулирана.
Питам се къде са институциите, които трябва да пропагандират девиза "Произведено в България". Защо не се гордеем, когато българин постигне успех, в която и да е област? Защо той не получава необходимото уважение? Смятам, че не се работи, за да се повдигне духът на тази нация. Французите ме попитаха къде са цветята от президента, премиера, министъра на културата. Защото не аз, спокойно мога да кажа, България беше в "Олимпия". Но това не се забеляза в моята страна. Сега някои хора ще се опитат да се качат на рамото ми, за да изглеждат по-високи. Ще си припишат актив. Ще кажат, че те са организирали и направили това. За първи път ще бъда нескромна. Засега това е най-емоционалният и най-грандиозен концерт в моята кариера. Ще кажа това, което мисля, както и да звучи: Гордея се със себе си. Това е мой успех. И политиците не заслужават да се кичат с него. Благодаря на тези българи, които дойдоха и се забавляваха съвсем искрено. За първи път виждам мои сънародници да се радват по този начин. Така както не съм и си представяла в най-смелите си мечти. Това беше развълнувано море от емоции. И аз бях част от това море. Така не съм се вълнувала, дори тогава, когато печелех награди от конкурси и фестивали.
Когато навремето баща ми написа на една цигарена кутия думата България и ми каза, че това е най-великата и хубава страна, той едва ли е предполагал докъде ще стигне падението на някои българи. Има хора, които се опитват да унищожават и малкото, което имаме. Ако някой спортист победи, всички го величаят. Но ако следващия път в нещо не успее, все пак това е човек, а не машина, тогава те са готови да го разкъсат. Той става виновен за всичките нещастия на тези хора.
- Не сте ли завладяна от много негативни емоции. Няма ли някога да съжалявате за тези думи?
В една моя песен има стих: "Най-мъчно се понася чуждо щастие". Завистта не може да ме смачка. И не само мен. А и всеки, който може повече. Тук девизът е "Дай да се мачкаме". Или както казва Дончо Цончев: "Всички се плюем. От плюене не можем да се видим." Искам да задам само един въпрос. Кой българин е правил концерт някъде по света на билети. Няма такъв. В Екатерининбург преди 3-4 години имах точно такъв концерт. Само на билети. Ако дойдат хора, ще спечелиш, ако не, си на загуба. Другият концерт само с билети бе в Париж. В "Олимпия".
Над моя дом високо се вее българското знаме. Смятам, че достойно го защитих и в Париж. Учудвам се обаче, че някои българи предпочитат да веят белият байрак.
- Изглежда, искате на някого за нещо да отмъстите?
Не отмъщавам, но помня докрай. Бог не случайно ме е целунал. Само той наказва. Бъдете спокойни, оплюването ще продължи още дълго с пълна сила. Питат ме: "Олимпия" ли е била моя мечта? Отговарям: Само с мечти не се живее. Участието ми в Париж бе процес, който се нуждае от много усилия и работа. Главен виновник е Стефан Зашев. Ако не беше той и неговото предложение, аз никога нямаше да отида там. Колкото и пари да имам. Не мечтая. Просто планирам, и то много смело. /БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
