"За живота без смисъл, който отминава...някак и пак така свършва..." Журналистката Лияна Панделиева написа във Фейсбук изключително силен коментар за хората, които понякога не забелязваме, а често дори не разбираме, когато си отидат от този свят:

"Днес завих по тясна еднопосочна софийска улица, препречена още от линейка. На тротоара, сякаш удобно настанен сред големите си торби, лежеше мъртъв клошар. Около него се суетяха лекари, хора с маски. Вероятно чакаха да пристигне и полиция.

На видима възраст около 45-50 години, в този момент мъжът вероятно бе събрал най-голямо внимание към себе си, откак е роден.

Живял е напълно невидим и незначим - съвсем никой, просто на улицата - доволен, когато е сухо и топло, зъзнещ и мокър в лошото време. Бил е подритван като шугаво куче още от малък, бил е от другата страна на живота, макар да е бил жив.

Е, от днес вече го няма, но истината е, че никога не го е имало.

Продължих напред по улицата и пред витрината на бутиков магазин, където обувките са намалени с 50 на сто до 400 лева, седеше клошарка - с нейните пакети и усилено четеше вестник.

Само на около 200 метра от тази жена, на полукръглите стълби на фалирал скъп магазин в сърцето на София, срещу един от най-скъпите бутици в столицата, живее двойка клошари - мъж и жена. Настанили са се там така уютно, сякаш са в истински дом. Когато не са в постелята си, тя е оправена прецизно, всичко е опънато и сгънато.

Тази сутрин някой вече им бе оставил ядене в кутии. Жената е със забавено развитие, а той я бе облегнал на стената върху възглавница и с пръсти грижовно й подаваше в устата хапка след хапка. Приличаше на семейна идилия, когато мъж поднася на жена си закуска в леглото, но просто бяха пред очите на всички минувачи.

Истината е, че те са навсякъде - невидимите хора, с несъществените съдби, които в този живот не чакат нищо повече от това, да преминат в следващия. Само няма как да знаем, дали настоящото унижение се отплаща с нещо добро и справедливо, защото толкова страдание стига за няколко живота."