Истинското му име е Господин Вълев, а в родния си град е известен с прякора Бозавия. Динко Вълев от Ямбол се прочу като „Ловеца на бежанци”. Той патрулира с АТВ-то си по турската граница в търсене на мигранти. Неговата история излезе извън рамките на страната ни. Телевизия BBC поднесе обширен материал за Вълев, който бе обявен за „супергерой” след сблъсъка с 12 сирийски бежанци. Журналистът Матю Брунвасер описва 29-годишния мъж като мускулест полупрофесионален борец с бръсната глава и груби маниери, който има татуиран кръст на лявата част на гърдите. Ямболията се превърна в любимец на журналистите, а историите му нямат край. Той бе и гост-звезда в риалити формата „Фермата” по bTV, което даде повод отново да се шуми покрай скандалното му име. Динко се съгласи ексклузивно пред „ШОУ” да отговори на всички спекулации, в които го свързват недоброжелатели. Обирал ли е бежанците по границата, има ли мерак да става политик, какво предлага за развитието на страната ни и още прелюбопитни неща.
- Динко, защо реши да влезеш като гост в риалити формата „Фермата”? Какво искаше да покажеш? 
- Да покажа на хората, че съм естествен. Не се правя на никакъв, не искам да приличам на никого. Аз съм това, което хората видяха в това риалити. 

- Някои хора ще си кажат, че търсиш непрекъснато медийна изява...
- Ако тези твърдения бяха верни, аз щях да бъда във всяка една телевизия и във всички предавания, в които ме канят. Както виждаш, аз много-много не ги отразявам. 

- Акцент при влизането ти е палтото, което струва приблизително 10 бона, нали така? 
- Даже малко повече струва. Аз си отидох с колата до фермата и си влезнах добре облечен. След това се съблякох, имам гардероб и се преобличам. 

- Стана известен като „Ловеца на бежанци”. Защо реши да ловиш емигранти с голи ръце и на какво се натъкна, докато ги дебнеше?
- Те ме намериха, те проляха първо кръв. Нападнаха ме първи, аз не знаех даже, че са бежанци. Разбрах го, след като тръгнаха да ме убиват. Оттам нататък си казах, че те работа в България нямат и ще направя всичко възможно да ги спра. Една птичка пролет не прави, но по-добре с нея, отколкото без нея. 

Нападнаха ме на границата

както си тренирах, защото се грижа за здравето си и обикалям непрекъснато гористи местности.



- Появи се обаче твърдение от твой колега, че сте взимали пари от тях, т.е. обирали сте ги? 
- Намерете го този и да видим дали съществува, за да говори такова нещо. Пълна лъжа е написаното, че съм ги обирал. Такова име аз не познавам, не съществува. На някои съм интересен или им бъркам в очите и се опитват по някакъв начин да ме съборят. Тази антиреклама срещу мен ме прави още по-търсен и интересен. Не го правя умишлено, всичко е до харизма. Това съм аз, не искам да приличам на никого. 

- Какво е твоето предложение по наболялата тема с прииждането на бежанци? 
- Трябва да се ограничи достъпът им до България. Да има сериозна охрана на границата и да ги връщат. Изобщо работа тук нямат. 

- Но ако наистина някой ги обира на границата, взема последните им пари и те всъщност се принуждават да крадат, да се борят за насъщния си, нали така? Сигурно има добри хора сред тях, които са жертва на българската алчност за пари? 
- Заклевам се, че една стотинка не съм взел от тях. Ако съм ги обирал, то нямаше да викам полиция, когато ги хващах. Иначе по границата ги обират. В колко къщи на гранични полицаи намериха пари – по 200-300 хил. евро. Тези бежанци работа в България нямат. Ти го храниш и поиш, то тръгнало да убива полицай (визира случая в Харманли от преди няколко седмици – б.а.). 

- Какви планове имаш за бъдещето? 
- Не искам да ставам политик, ако въпросът ти клони натам. Но от ден на ден се убеждавам, че някой като мен трябва да поведе народа на България. Не съм голяма работа –

аз съм едно просто селско момче 

от Ямбол, но сърцето ми е голямо. Политиците отиват във властта, за да си оправят живота и да дърпат само към тях. Ако аз стана политик, ще давам от мен и няма да взимам от България. Може и гладна мишка да стана, но да оправя бъдещето на страната ни и един ден да казват: „Имаше един борец, който гледай какво направи”. 



- Значи все пак я има тази идея заложена в съзнанието ти?  
- Не, не искам да лижа гъза на някого, да му се обяснявам и да дават отчет какво правя и какво не. Затова не искам да ставам политик. Страх ме е да не ми промият мозъка и на мен. Но много по-добре аз ще стоя на власт, отколкото онези мишки, които ги е страх да излязат в тъмното. В България трябва сигурност и аз рано или късно ще я създам. Преди една година, когато хванах за първи път бежанци, хората ми се смееха и ме мислеха за ненормален. Сега какво стана?! Помни ми думата, следващия път като ми се обадиш, ще си говорим какво съм постигнал и в политиката. 

Щом ме коментират толкова и правят различни колажи с мен, значи съм интересен. Появиха се разни колажи със снимки, на които сера. Е, ти не ходиш ли в тоалетната да сереш?! Всички серем, но се опитват да ме изложат, защото съм интересен. Говорят непрекъснато за мен, защото не може никой да ме дублира. 

Навръх Илинден спасил момче от удавяне  

Навръх Илинден, когато има поверие, че морето и реките взимат най-много жертви като курбан, Динко спасил 17-годишен младеж, рискувайки живота си. За случая той казва скромно: “Всеки мъжкар би го направил”.
Знае се, че въпросния ден момчето Ивелин Мишев и баща му отишли за риба на р. Тунджа. Около 20,30 часа момчето се подхлъзнало и паднало. Бащата позвънил на тел. 112, но отначало не му вдигали. Веднага след това той се обадил на Динко, когото познава, и за когото от време на време работи. Вълев пристигнал и се хвърля във водите на Тунджа, спасявайки младежа. 
„Пада ти пердето в такива моменти и изобщо не мислиш. По никакъв начин това не е планирано. Тръгна да се дави и аз скочих да го спасявам. Той ме ритна в корема, спря ми въздуха и течението ме грабна надолу, почна да ме върти. Нагълтах се с вода, тиня. Благодарение на Господ този случай завърши с щастлив финал”, казва пред „ШОУ” Динко от Ямбол.

Красимир КРАСИМИРОВ