Люба Кулезич излиза "На светло" в Нова телевизия утре точно в 9 часа сутринта , след като прозвучи музикалният сигнал, творение на ФСБ. За старта прочутата журналистка е поканила знакови фигури, които ще анализират ситуацията в страната - Николай Младенов (за нападките, за атентата в Сарафово), Волен Сидеров (за да получи неудобни въпроси), Румяна Бъчварова, шефката на политическия кабинет на Борисов (и още социолог), острието на демокрацията през 90-те Евгений Бакърджиев (Валяка във времето на Трактора). Георги Коритаров пък ще бъде в ролята на вътрешния глас на Кулезич.
"Подозирам, че част от скъсването на отношенията ми с TV7 се дължи на неговото участие в последното ми предаване там. Той излезе с интересна хипотеза за руската енергийна следа в сегашните размирици", лаконична е Люба. В студиото ще има и люлеещ се стол - за човека, който размишлява встрани от основните гости. Нещо като любимия фатерштул на Шерлок Холмс. "Поемам риск - вътрешният глас понякога ти нашепват ужасно нестандартни неща", мотивира се Люба. Студиото ще бъде в бяло и в тъмно - символ на излизането от смрачаването към светлото. "Не обичам официозните неща - костюмчета, блейзерчета, шемизетки и подобни офис аксесоари. Падам си по артистичните визии и малките цветни рокли", признава Кулезич. Тя се чувства зодия Делфин - родена е на 19 март. "Аз съм най-малко академичният човек на света. У мен живее малка хулиганка, която не желае да приеме тиранията на клишетата. Ненавиждам ги", изповядва се дамата.
- Люба, успяваш ли да надвиеш тъмната страна, за да излезеш на светло?
- Боря се непрекъснато - с негативните енергии, с усещането за особено настървение около нас, с припламването на злост. Битката е със самото зло, което непрекъснато се мотае из краката и из главите ни. Напоследък това се усеща най-вече, когато страстите са разположени около властта и около заверите, които съществуват, за да бъде тя поругана и свалена. Държа на светлата страна. Но това не означава нито фалшив оптимизъм, нито мания по ню ейдж - непременно да мислиш позитивно, за да ти се случват хубави неща.
Във всеки у нас живее ангел и дявол
Предпочитам да заложа на ангела. Но той не е мекушав и лигав. Нито пък е преизпълнен със сладникава любов.
- Кои са демоните около нас?
- Страшно ми е тъжно, когато животът в България се свързва с демоничното и скритото. С ровичкането в задкулисното, с черния заговор, с тъмната конспирация, която пречи на тази изстрадала нация да живее човешки. Демонът е липсата на смисъл и вяра. Демонът е съсипването на доверието. Демонът е да станеш подвластен на дребнавите и алчни енергии. Той шепне на всеки от нас: "Къде си тръгнал?". Той внушава малоценност, прави ни плахи и страхливи - там, в ъгъла, където се случват грозни и катастрофични събития. Големият български демон е неумението да намерим общ път към нещо важно и ползотворно.
Заради това има самоубийства, самозапалване, хвърляне под влакове, скачане от прозорци. Очевидно зачестяват. Те са сигнал, че нашият живот започва да изчерпва не само стойността си, но и своя смисъл. Посягат си хора, които отчаяно и сърцераздирателно го губят.
- Къде отидоха думите срам, свян и вина?
- Те вече нямат никакво значение в публичното пространство. Това се отразява върху индивидуалното съществуване - като отказ от справедливост, като невъзможност да постигнеш усещане за законност, като лутане с въпроса какво да правиш със себе си. Нещастие е да няма общ стандарт за добро и зло. Изпадането в този хаос води до самоубийствения извод, че в България е излишно да се живее.
- Докога ще продължи това безвремие?
- Дълго надуваният балон изведнъж се спихна - той дори не се спука. Повече от 20 години беше поддържана фалшива институционалност, неверен модел за процъфтяваща държавност - оказал се фиктивен като театрален декор. Стана ясно, че може да бъде сринат с малка мобилизация на няколко хиляди енергии. Усещаме не само безвремие - ние сме в улица без изход. През тези дни на протести слушах всякакви възвания по телевизиите. Изгубих ориентация - коя е истинската цел на хората от улицата, къде е общият смисъл. Той се разпилява в разнопосочни искания и в липсата на доверие в когото и да било и в каквото и да било. Често слушах израза "колективно тяло" - за първи път така настойчиво употребяван. Но не успях да запомня нито едно лице като водещо. Защото не излъчваше духа на лидерството. Видях само сбор от разядосани физиономии. А твърдо вярвам във волята на образованата и духовно мотивирана личност, която може да преобърне историята. Стига да знае как да обедини хората и да няма двойно дъно в нейното поведение.
- Къде са лидерите?
- Тоталният им дефицит е големият проблем тук и сега. Фалшиви месии, кухи герои, хора без каузи. Катастрофа.
- Как обикновеният човек да се ориентира в тази социална истерия?
- Българинът пази инстинкта си за добро и зло. Нека той да го води, а не масата отвън. Вярвам, че духът на националната традиция за хуманност е съхранен. Това означава да градиш благо, да отбраняваш дома си, семейството, вярата, ценностите и своя Господ. Знам, че свято място празно няма. То е за властта, произлизаща от волята на народа - а не за опорочената и развратената. Но ще минем през изпитания, докато се роди действителното лидерство. Не може двойният морал непрекъснато да ни се сервира като истината от последна инстанция.
- А гласът на улицата?
- Изслушах прекрасни хора, готини и сладури, които говореха абсолютни утопии за това как да се върне гражданският контрол в държавата. Изключително необразовани същества изведнъж започнаха да ми крещят в ухото лозунги за превръщането на обществените съвети в нещо като постоянно действащи трибунали, конвенти или ОФ организации. Разбирам желанието на всеки гражданин за право на участие и контрол. Но защо никой не казва, че в основата на всяка държава е законът - това се знае и го пише още от времената на Платон през Монтескьо та до наши дни. Защо няма протести срещу погазването на закона? Както запита Огнян Стефанов в едно от последните ми предавания по ТV7, защо никой не отиде да протестира пред Съдебната палата? Законността е в основата на държавността.
Там е заровено кучето
Защото обикновеният гражданин е също толкова податлив към корупция, колкото всеки министър или чиновник. Как ще се превърне той в спец в енергийна ефективност, за да знае какво контролира? Съдебната система е на мястото си и ако бъде сезирана или се самосезира за престъпление, ще доведе работата до край. Никой не отрича правото на различни формации и неправителствени организации да упражняват граждански контрол, но това не може да се превърне във всекидневие.
- Спомняш ли си какви бяха личните ти емоции на 10 ноември?
- О, да, много ясно. Бяхме у дома с тогавашния ми съпруг. Преживях раздвоение - между радост и плахо очакване нещо да се промени. Макар и доста млади, ние бяхме много отегчени - от безвремието на Живковия режим, от вечното залягане и снишаване. От невъзможността да изговорим истината за разпада на този строй. Лошото е, че няколко пъти оттогава пристъпите на демократичен възторг и площадно щастие бяха попарвани от факта, че тъкмо сюблимната дата 10 ноември се оказа не революция, а преврат. Че в у нас истинските революции никога не са се случвали Те са били форми на вътрешнокотерийни договорки и обрати. Може би сега е времето - според логиката от натрупване на лъжи и злоупотреби с доверието. Но хаосът изглежда неизбежен. Пита се: "Кой ще се намърда в него?" Нима парламентът може да изпълни разноликите и често неизпълними искания на протестиращите? Ако това стане, ще доведе до сриването на целия демократичен модел - крехък и не достатъчно автентичен.
- Защо отново закъсняхме с нашата пролет, която дори и не ще да пукне като хорските?
- У нас непрекъснато говорим за зима - Лукановата, Виденовата, на нашето недоволство - и никога за пролет. Дори и сега не чувам да я споменават като символ. Може би защото целите не са ни ясни - истинските, които вдигат хората по площадите. Те са размити, обяздени, яхнати, злоупотребени. Пролетта би трябвало да доведе лидерите. Не виждам хора, които поемат политическа отговорност за това, което се случва по улиците.
- Заряза ли киното?
- Не съм. То ме заряза по някакъв начин. Киното е огромна машина и създаде умението ми да анализирам мирогледно. Възпита ме да мисля за времето във факти, които да обобщя като филмов разказ и сюжет, а не като буквалистика и публицистика. Да бъда любопитна към много сфери на живота.
- Имаш ли версия защо нищо не се случва в родното седмо изкуство?
- То е продукт на същия този тип политически групировки и лобистки договорки, игри и фалшификации. Бг киното се превърна в самозадоволяващ се организъм, който попадна в ръцете на десетина души. Като във властта - самоназовал се елит, който преразпределя блага. Фасадността е задължителна - както помпозността и патетичното хиперболизиране на постиженията. Иначе ще трябва да се водят разговори за качеството и да се правят сметки за кражби и пропуснат ползи. В момента бг киното няма нужда от истински разговор за своите качества и недостатъци. То е самозатворена система. Ако се включат чисто пазарни форми на оценка и коментар, моментално ще стигне до производствените механизми, които пораждат подозрения за финансови злоупотреби.
Тутакси ще лъснат голи задници. Като в политиката. Непрекъснато всички врещят за независима журналистика и свободно слово, но злоупотребяват и изнасилват тези термини в полза на собствените си интереси. Чист егоизъм. А когато се появи истински порив за дебат "Право куме, та в очите", неговите нещастни подбудители моментално биват отстрелвани. Като чуя гръмки призиви, подозирам нечисти интереси и злоупотреби зад тях.
- Кои са любимите ти световни режисьори?
- "Животът на Пи" ми припомни, че Анг Лий е човек, който страшно обичам - изключителен финяга, страхотна личност. Много нежен и смел, готов да признае своята различност. Стивън Спилбърг направо го обожавам. Талантът ме покорява. Само той е в състояние да укроти всеки мой гняв. Носи светлата страна на нещата, излъчва силата. Бях абсолютно омагьосана от "Облакът "Атлас" - уникален, богат, свободен, страшно независим, жалониращ и велик. Влюбена съм в Куентин Тарантино и в неговото умение да разказва страшни неща по начин, който вдига адреналина. В "Джанго без окови" превръща кръвта в закачка, а свободата в огромна дилема. Добре че има много талантливи хора на този свят, та да се утешаваме, че не живеем на безводен остров.
- Дали пък не казваш, че киното ни се движи надолу вместо нагоре, както се опитват да ни убеждават?
- БГ киното е тръгнало към пропастта, но актуалните му "елитни" деятели постигнаха заветната си цел - никой да не се интересува от истинското състояние на бизнеса им. За да си менкат едни милиони. Когато съм коментирала киното ни, продуценти са ми казвали: "Спри. Ние нямаме интерес".
- Не се ли изкушаваш да напишеш сценарий?
- Сигурно. Имам 6-7 документални филма като автор. Но никога няма да кандидатствам в НФЦ за финансиране, докато парите продължават да се раздават под масата. Затова избрах телевизиите - хищен и пренаситен пазар. Но в него намираш място под слънцето, за да казваш това, което мислиш. И да правиш предаването си като филмово повествование - бърза смяна на сюжети, съчетание на ниско и високо.
- Това обяснение в любов към телевизията ли е?
- Не знам. Но е вид обяснение за моето решение. Има време и за кино. Някой ден ще направя сериал - за демона на българската власт и политика, който заразява дори и положителни персонажи. Това ме изкушава.
- Ще има ли министър-председатели?
- Да. С имена и характери. Още повече че се познавам с почти всички от тях.
- Кой ти е най-симпатичен?
- По никакъв начин не бих употребила думата симпатия за толкова звероподобна дейност като политиката. По-скоро ще употребя други понятия - уважение, респект, прошка, упрек, отричане.
- На кои от тях би простила?
- Гийом Аполинер казваше: "Милост за живите". Прощавам на мъртвите министър-председатели. За щастие засега е само един. Другите ги разбирам.
- Чу се, че дъщеря ти Михаела ще се омъжва. Дай малко гордо майчинско инфо.
- Абе, какво да коментирам. Това си е нейният живот. Михаела и бъдещият й съпруг са заедно отдавна - когато се залюбиха, тя беше на 19. Дъщеря ми завърши в Германия, после се дообучи в Лондон, където живеят в момента. Нейното момче е немец, професор по история в колежа на Хари Потър. Тя е финансов анализатор в голям фонд в ситито.
- Зет ти наясно ли е, че вечно си в епицентъра на тв екшъните в родината?
- Знае отлично коя съм и какво работя. Притежава изключителна култура. Преподаваше в Лондон скуул ъф икономикс история на Втората световна война. Прецизен познавач е на нацизма, на Третия райх, на комунистическите диктатури. Общуваме от толкова години, че той е съвсем в час с капаните на българския политически живот и следствията от предишния режим.
- Не ти ли се чудят: "Абе, Люба, що не си гледаш спокойствието, ами се бориш с вятърни мелници"?
- Не. Но ми казват друго: "Винаги имаш възможност за бягство - да се спасиш при нас, ако стане много тежко!". Не крият, че понякога се страхуват за сигурността ми. Току-що получих съобщение, че Алексей Петров е завел дело срещу мен - така както на останалите си опоненти. На всички, които го възприемат като символ на демоничната свързаност между криминалното и официалното. Хубаво е да знаеш, че имаш тил.
- Беше ли ти мъчно, когато Ела тръгна по света?
- Тя от малка знае, че ще бъде космополит, който ще прескочи границата, без да изгуби българската си душа. От най-ранна детска възраст е наясно, че трябва да пътува свободно, но да се връща винаги към корените си. Искаше да учи кино, пише много хубаво, дори публикува в сайтове своите литературни произведения на английски език. Направи опит да влезе в университет, свързан с литература и изкуства. После обаче реши, че е по-разумно да запише фундаментална специалност като правото - специализира европейско и корпоративно. Ако иска да пише, няма проблеми. Но светът е пълен със самозалъгващи се графомани. През ден получавам дебели, тънки и средни книги от наши автори. Тук и сега има егоистичен порив за писане, но не и за колективно споделяне на творчеството. Народът пише като луд, но никой никого не чете. Това е сигнал за заболяване, за дисбаланс в общото ни живеене, за загуба за ценности, на представи на талант и бездарие. Но това е в цял свят - владее долния, махленския вкус. Битката е за стойостите. Няма финансова криза - има криза на разбирането. Настъпи пренареждане - не можем да живеем повече така. Няма как корпоративната алчност да управлява живота на планетата.
- Какво те впечатли скоро в Лондон?
- Там има йерархия на вкуса. Във фонда на Ела я посрещнаха както с изисквания за код на присъствие, грим, облекло, обноски, така и със списък на любимите книги, които четат в обществото им - от Достоевски до "Майстора и Маргарита". Без определен комплект от културни ценности не можеш да се осъществиш в столица като Лондон.
- Защо изглеждаш толкова перфектно - мъж ли е замесен, или се грижиш много за себе си?
- Замесено е усещането, че без любов не можеш да дишаш. Не ти говоря за тази от жълтите вестници. А за това да поддържаш устава за влюбеност. Иначе си просто мъртъв или сива мишка. Спортувам, имам желание да изглеждам добре и да управлявам възрастта си, а не обратното. Да управлявам машината на времето, а не тя да мине през мен като трактор.
- На какъв режим си?
- Фитнес - три-четири пъти в седмицата. Имам личен инструктор - Наско Опълченски. Страхотен човек и смел мъж, който ме накара да се влюбя в движението. Той ме възпита в радост от движението, което е живот. Без да прекалявам, да уважавам тялото си и духа в него. Не бива да мъчиш физиката си с излишни упражнения. А да си щастлив и да знаеш, че резултатите се виждат бързо.
- И все пак - имаш ли гадже?
- Да. Но няма да кажа нищо повече.
Албена АТАНАСОВА, "Стандарт"
