40 години ни делят от кончината на легендарната оперетна звезда Мими Балканска. Тя издъхна от тежка болест на 22 май 1984-та в тогавашната Правителствена болница. По повод тъжната годишнина съставът “Белла воче” ще изнесе на 19 май в камерната зала “България” концерта спектакъл “Живот човешки”. Ще прозвучат арии и ансамбли из оперети от репертоара на Мими Балканска. Ще чуем певиците Росица Инджева, Мария Яковчева, Милена Гюрова и Рада Тотева, както и тенорите от Музикалния театър Богомил Спиров и Стефан Петков. Ще съпровожда на пиано Стефан Врачев. 

Оперетната звезда Людмила Чешмеджиева - майка на сопраното Милена Гюрова, бе сред най-близкото обкръжение на Мими Балканска. По този повод се срещаме с г-жа Чешмеджиева. 

- Г-жо Чешмеджиева, гледали ли сте Мими Балканска на сцената?

- Да, имах шанса да я видя като Цилика в “Царицата на чардаша”. Години по-късно и аз изиграх същата роля в Музикалния театър. 

- Откраднахте ли си, в добрия смисъл на думата, нещо от интерпретацията на Мими?

- Опитах се да бъда различна. В театъра две големи артистки играеха Цилика - Мими Балканска и Тинка Краева. Съвършено различни. Мими излъчваше благородство, в известен смисъл Тинка бе по-драстична, даже малко вулгарна. Постарах се моята Цилика да излъчва благородство. Позволих си и една волност - да заменя репликата “По дяволите!” с немското “Шайсе!”. В превод означава “лайно”. Просто не исках да има дяволи в моята интерпретация. 

- В “Царицата на чардаша” вие изиграхте две роли - на Щаси и Цилика, Мими е изпълнявала, освен тях, и Силва?

- Точно така. Много сме разговаряли с Мими за Щаси, давала ми е съвети, имали сме спорове. Казах й: Госпожа Мими, вие сте играли Щаси на 18-годишна възраст, аз - на 34. Има разлика, нали?! Моята Щаси трябваше да бъде вече една нахитряла млада дама, а не невинното момиче. Беше удоволствие да се разговаря с Мими.

- Вие самата бяхте звезда в оперетата. Не ви ли предложиха да излезете и в ролята на Силва?

- О, беше невъзможно да се вредя. Театърът разполагаше с доста добри изпълнителки на тази великолепна роля, достатъчно е да спомена Лиляна Кошлукова. На всички много им харесваше да играят Силва. 

Една хористка се омъжи за богат човек и той плати на театъра, за да пуснат жена му в тази роля! 

Това не можах да го простя на постановчика Видин Даскалов. 

- Спомняте ли си голямото честване на 80-ата годишнина на Мими Балканска в Музикалния театър през 1982-ра?

- Разбира се! Беше със спектакъл на “Царицата на чардаша”. Министърът на културата Георги Йорданов връчи на Мими орден “Георги Димитров” - голямо отличие за онова време. Имаше много цветя, поздравления, Мими седеше в ложата с най-близките си хора. Изглеждаше поне с 20 години по-млада, направо сияеше. Публиката я обсипа с аплодисменти, целият театър празнуваше. 

- Сигурно сте посещавали Мими Балканска в дома й?

- Домът й бе отворен за артистите от оперетата. По повод 80-ата й годишнина отидохме у тях семейно. Точно тогава излезе филмът за Георги Димитров, “Предупреждението”, режисиран от испанеца Хуан Антонио Бардем. Георги Йорданов и Стоян Михайлов бяха уредили точно Бардем да се заеме с тази лента, твърде сполучлива и въздействаща. Петър Гюров изпълнява главната роля, на Димитров.

Мими каза: “Да доведеш Петър, много ми хареса във филма! Пък и прилича много на Иван Цачев”. Иван Цачев е първият съпруг на Мими, с когото бяха разведени, но поддържаха приятелски отношения. Той живееше във Франция. Мими ни прие много радушно. Мъжът ми остана очарован от нея. “Колко е младолика, не можеш да й дадеш годините! Сега го разбирам много добре колегата Тодор Младенов, ясно ми е защо се е влюбил в Мими”, каза ми тогава той. Да, Мими младееше. Тодор Младенов е бил много талантлив актьор, 25 години по-млад от нея. Влюбва се безумно в звездата, двамата заживяват заедно. 

Трагичното е, че той си отива от рак, издъхва в ръцете й

Тя се грижи за него до последния му дъх. 

Тогава дъщеря ми, Милена, беше съвсем мъничка. Подари на Мими една нарисувана пеперуда, изрязана от хартия. Мими си я закачи като брошка, а детето ми бе много щастливо. 

- Имате ли спомен от триумфалното завръщане на Мими Балканска в оперетата за едно честване през 1968 г.? 

- Беше по повод годишнина на оперетното дело у нас. Мими вече бе напуснала театъра, при това - с неприятни спомени заради отнетата й премиера на “Славеят на Орхидея”. Беше претърпяла и някаква операция на гърлото, но не фатална. Режисьорът Светозар Донев направи всичко възможно, за да я сдобри с театъра. 

Всъщност тя с театъра никога не се е карала, просто душата й е била наранена

До последно не знаехме дали ще дойде. Дойде! Чакаше си реда в лекарския кабинет на д-р Бъчваров. Двамата с Коста Райнов, един прекрасен артист, изпълниха сцената на срещата на Цилика с някогашната й младежка любов, Фери бачи. Гледах отстрани, зад кулисите. И досега си спомням репликата на Цилика: “Ах, колко бързо остаряват мъжете!”. Публиката избухна в аплауз! 

- Вие сте възпитаничка на професор Христо Бръмбаров, подготвил най-големите оперни артисти на България. Имахте ли желание да влезете в операта?

- Готвех се за операта. Заедно с баритона Стоян Попов работехме “Риголето”. Той, милият, ми викаше чедо. Трябваше да изпея Джилда. Щеше да бъде интересно да се изявя с такъв голям певец. Знаех вече и цялата партия на Розина от “Севилският бръснар”. Но Светозар Донев ме хареса и ме покани в оперетата. Споделих това с професор Бръмбаров. “Други планове имахме за тебе, но щом си решила, отивай”, каза той. 
Така оперетата стана моя съдба 

- Не е лесно да си оперетен артист, нали?

- Никак. Оперетата е съвкупност от всички сценични изкуства. Театър, балет, музика! Тези компоненти трябва да бъдат овладени до съвършенство. Разковничето на успеха е да се усъвършенстваш непрекъснато. Да си различен в изразните средства, да изненадваш публиката. Това се постига с много труд.

- Имате ли предпочитание към определено амплоа?

- Не. Моето амплоа е разнообразието. Нямам любима роля. Обичам всичките си героини, в които съм вложила любовта си. С времето установих, че любима ми става ролята, която в момента репетирам. И колкото повече затруднения ми създава, толкова повече я обиквам. Ролите за мен са като децата ми - обичам и дъщеря ми Милена, и сина ми Ивайло. 

- С Петър Гюров отгледахте прекрасни деца.

- Те са моята голяма гордост и радост. Щастлива съм, че ги имам. Мъжът ми много ги обичаше. Той бе актьор в Театър “Българска армия”. Бяхме щастливо семейство - на две сцени. Ако беше жив, сега щеше да навърши 90 години. Роден е на 10 юли 1934-та в Перник, отиде си на 1 декември 2010-та. Ден след смъртта му дъщеря ни Милена имаше концерт. Не си позволи да го отложи. Децата на артистите така са възпитани. 

- Публиката и днес помни участието ви във филма “А бяхме млади”.

- Това беше моят дебют в изкуството въобще. Харесвам този филм и днес, а гледам ли го, изпитвам същото вълнение, което ме бе завладяло, когато го видях за първи път

Дължа изключително много на създателите на филма - сценариста Христо Ганев и режисьорката Бинка Желязкова.

Давам си сметка, че част от популярността и обичта на публиката дължа на “А бяхме млади”. 

- Вие правите чудесна роля и в нашумелия филм “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”.

- Той ме срещна с прекрасни актьори. Имах удоволствието да работя с Мики Манойлович, Карло Любек, Христо Мутафчиев, Ани Пападопуло. Ролята на баба Сладка много ми допадна.

Мария ЖЕКОВА