В края на месец юли 2004 г. този свят напусна Радой Ралин, най-популярният автор на епиграми в литературата ни. В паметта на съвременниците обаче са останали неговите “Люти чушки”, които днес като че ли са още по-люти и продължават да бранят народното чувство за справедливост. 

Преди повече от 50 години, през 1968-а, книгата е изгорена в Полиграфическия комбинат в София, защото осмива социализма, а опашката на прасето в илюстрацията на Борис Димовски наподобява подписа на Тодор Живков.

В сатиричните си творби писателят преосмисля и актуализира традициите на притчата, пословицата, баснята, народната приказка. Те са актуални и в наши дни със свежия си хумор, с уникалните си думи, с полемичната си диалогичност и философска вглъбеност. С живота и творчеството си Радой Ралин бележи най-променящите се години в най-новата българска история. 

С езоповски език казва истини, нелицеприятни за управляващите 

Писател, поет и сценарист, той пародира и окарикатурява комунистическата власт не само с творчеството, но и с публичното си поведение. Неговите епиграми, стихове и стихосбирки са забранявани, изземвани и изгаряни, но това ги прави по-търсени и популярни, за сметка на тези, срещу които е насочена сатирата му. Радой Ралин е познат повече като сатирик и “смутител на реда”, а по-малко като истински талантлив лирик. 

Истинското име на поета сатирик и дисидент е Димитър Стефанов Стоянов. Роден е в Сливен през 1922 г. Той използва различни псевдоними, най-популярен от които е Радой Ралин. Любопитно е да знаем, че 

неговият дядо по бащина линия е брат на Таньо войвода, сподвижник на Левски и приятел на Стефан Караджа

Баща му е печатар, собственик на книжарница. Вероятно малцина знаят, че Радой Ралин е не само писател, но и доброволец на фронта, и участник във Втората световна война (1944-45), а през 1953 г. и един от създателите на “Стършеловия сатиричен театър” - първият български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира.

Талантът му на сатирик се усеща във всички жанрове на сатиричното изкуство - от епиграмата и сатиричния роман до киносатирите и комичната опера. Успява да възроди нетрадиционните за българската сатира кратки жанрови форми - афоризмът, апострофът, сатиричната парабола. Наричат го будната съвест на епохата, защото е уникален, неповторим и мъдър. За него Недялко Йорданов казва: 

“Един Радой - така ще се казва мярката за честност и неподкупност във всяко време на корупция, на мошеничество, на лъжа и лицемерие” 

И за финал ви предлагам малка част от “Люти чушки” на Радой Ралин: 

Бедността не е порок, 

а урок!

Кой постъпва честно,

не живее лесно 

Глух, но послушен!

Сит търбух

за наука глух.

Утехата на бедните

Безплатен оцет

по-сладък от мед.

Георги ПЕТРОВ, Лом