Българските фенове на киното ще могат да се насладят на документалната лента на Джузепе Торнаторе “Маестро Енио Мориконе”, която идва от Венеция в “Киномания”. Кинофестивалът ще се проведе между 18 ноември и 2 декември и отново ще покаже най-доброто от седмото изкуство за последните две години, съобщиха организаторите. 

Още не се знае дали 170-минутната версия, или т.нар. международна, на Джузепе Торнаторе ще се прожектира пред българските зрители, каза програматорът на “Киномания” Владимир Трифонов.

Филмът разкрива по-малко известни страни от личността на композитора. 

Интересна е неговата страст към играта на шах, която по мистериозен начин е свързана с музиката му 

А също и включването на автентични звуци във филмовите му партитури, като воя на койот в “Добрият, лошият и злият”, както и постоянното му експериментиране. 

Енио Мориконе е роден в Рим на 10 ноември 1928 г. в семейството на джаз тромпетист, започва да пише кратки композиции още преди да навърши шест години. Завършва тромпет в консерваторията “Санта Чечилия” в Рим. От там датира познанството му с Леоне. 

Мария Травиа - съпругата на композитора, 63 години е негова муза, любовта на живота му и майка на четирите му деца. Родена край Месина, Мария се мести със семейството си в Рим, където се запознава със сестрата на Енио Мориконе Адриана. Композиторът признава, че е харесал Мария още в самото начало.

Сближават се, след като младата жена претърпява автомобилен инцидент, след който остава гипсирана на легло. “Страдаше много. Аз останах близо до нея. И така, ден след ден, капка по капка, я накарах да се влюби”, разказва по-късно Мориконе. Композиторът признава, че в голяма част от времето е оставял Мария да се грижи сама за децата, докато той се посвещава на киното и музиката.
 
Първата му любов е класическата музика, но за да изкарва прехраната си, започва да композира фонова музика за радиодрама

По-късно той се обръща към филмовите партитури, но е забелязан едва когато университетският му приятел Серджо Леоне го моли да напише саундтрака за Per Un Pugno di Dollari (“За шепа долари”). Пробива в Холивуд през 60-те години с музиката за т. нар. “спагети-уестърни”, в които изгрява звездата на Клинт Истууд. Една от най-известните му творби е музиката към филма “Добрият, лошият и злият” на Серджо Леоне, която оглавява британските музикални класации през 1968 г. През годините сътрудничеството им укрепва до такава степен, че Леоне оставя Мориконе първо да направи саундтрака, като планира снимките според музиката 

След като филмите се поемат от Истууд, Енио Мориконе престава да пише за спагети-уестърни, но през 2014 г. в интервю за Би Би Си определя решението си като пропуснат шанс. Въпреки успеха си в САЩ остава верен на италианското кино и продължава да пише музика за италиански филми до края на кариерата си. Новаторството на Мориконе в музиката е замяната на пищните оркестровки с акцентирането върху различни звукови ефекти и използването през 60-те години на електронни китари за пресъздаване на призрачната атмосфера в спагети-уестърните.

Мориконе въвежда и по-популярно звучене в класически партитури, като използваните джаз елементи в “Имало едно време в Америка”, за да адаптира музиката към историческия контекст, пише Би Би Си. Мориконе дава началото и на концертите на живо с филмова музика, изпълнявана от симфонични оркестри. Първите два дирижира сам в Лондон през 2001 г. 

Въпреки кариерата си в Холивуд никога не научава английски език и остава да живее в Рим през почти целия си живот

“Работата за киното беше ценно преживяване, защото ми даде възможност да експериментирам с идеите си, да ги слушам в изпълнение на оркестър и след това да ги използвам за точната цел”, казва композиторът в едно интервю. 
Енио Мориконе е почетен доктор на Нов български университет. Титлата му е връчена през 2013 г. за изключителния му принос към развитието на съвременната филмова музика, за изявената и неповторима авторска позиция, за яркото присъствие в световната музикална култура.

Ще бъде запомнен завинаги със своя огромен принос към музиката и киноизкуството. Но последното послание, което той оставя след себе си, е трогателно и емоционално обяснение в любов към съпругата му Мария. 91-годишният композитор сам е написал своя некролог, а неговото съдържание беше разпространено от адвоката му Джорджо Асума, близък приятел на семейството. 

Последното писмо на Маестрото: 

“Аз, Енио Мориконе, починах. Обявявам го на всички приятели, които винаги са били близки до мен, и на онези, които са малко по-далечни; сбогувам се с тях с голяма обич. Невъзможно е да спомена всички поименно. Но специално ще отбележа Пепучо и Роберта, мои скъпи приятели, които имаха силно присъствие в последните години на нашия живот. 

Има само една причина, която ме кара да се обърна към вас по този начин и да поискам погребение в тесен семеен кръг - не искам да ви безпокоя. 

Сбогувам се с дълбока обич с Инес, Лора, Сара, Енцо и Норберт, защото споделяха голяма част от живота си с мен и моето семейство. 

Искам да спомена с любов моите сестри Адриана, Мария, Франка и техните близки и да им кажа, че ги обичам много. 
Сърдечен и дълбок поздрав изпращам на децата ми Марко, Алесандра, Андреа, Джовани, на снаха ми Моника и на внуците ми Франческа, Валентина, Франческо и Лука. 

Надявам се разбират колко много ги обичах. 

Накрая, но не на последно място - Мария. Към нея отново изразявам своята изключителна любов, която винаги ни е свързвала, и съжалявам, че трябва да изоставя.

С нея е най-тежкото сбогуване”. 

На нея той посвещава както първата си награда “Оскар”, която получава през 2007 г. за цялостно творчество, така и втората статуетка, която през 2016 г. Филмовата академия му присъжда за саундтрака на “The Hateful Eight” на Куентин Тарантино.

Щрихи към портрета

Известен просто като “Маестрото”, Енио Мориконе е автор на музиката към повече от 570 филма, развива кариерата си в продължение на седем десетилетия. Негова е музиката към “За няколко долара повече”, “Имало едно време в Америка”, “Ново кино “Парадизо”, “Декамерон” на Пиер Пауло Пазолини, както и на “Двадесети век” на Бернардо Бертолучи. През целия си живот композира само на пиано, никога на компютър. Носител е на две награди “Оскар” - през 2007 г. за цялостно творчество и за саундтрака на филма на Куентин Тарантино “Омразната осморка” през 2016 г. Номиниран е за наградата на Американската киноакадемия още пет пъти: за “Райски дни”, “Мисията”, “Недосегаемите”, “Бъгси” и “Малена”.

Поли БОЯНОВА