Красимир Андреев от Ловеч иска съд за издадения от него "Сборник стари ловешки градски песни" от 19 в. и първата четвърт на 20 в. , предаде кореспондентът на БЛИЦ в Ловеч. 72-годишният композитор и носител на ред национални награди като хоров диригент е завършил Българската държавна консерватория в курса на проф. Парашкев Хаджиев.
Според маестрото в сборника той си позволил да преработи текстовете на отделни песни поради голямото несъответствие в силабическите ударение между слово и музика, заради което днес настоява да чуе присъдата на съгражданите си. Изданието бе представено премиерно с концерт с участието на арх. Пенка Серафимова, Дочка Андреева, инж. Дочо Дочев, Виктория Георгиева, Мира Карадилова и вокална група днес в читалище "Наука". Акомпаниментът пък бе дело на Красимир Андреев и Милко Михов.
Сборникът на Красимир Андреев впечатлява и с бележките си за развоя на музикалното изкуство в Ловеч в последните две столетия. Според него в старопрестолния град песенното творчество от 19 в. насам спадало към фолклора на Средна Северна България като песните му са предимно едногласни. Основни инструменти в Ловеч били струнните: цигулка, китара и мандолина. През 1905 г. в града имало организиран мандолинен оркестър. Днес обаче в него мандолината била музеен експонат, цигулка се изучавала само от едно дете, а учителите по този струнен инструмент били само двама...
Според Красимир Андреев в началото на третото хилядолетие ловчанлиите не знаели достатъчно добре песенното творчество на 19-вековния си град. От тях малцина били онези, които можели да изпеят от началото до края една песен от родното си място. В дълголетната си практика на диригент Андреев установил, че както той, така и колегите му не изучили ни един ловешки хорист да изпълнява местни народни песни. Композиторът признава и че до днес няма обяснение защо между 1929 г. и 1931 г. в Ловеч читалищните настоятелства не позволили на един от най-големите апостоли събирачи на народни песни от Ловешко Ненчо Рашев да ги представи поне на една лекция-концерт.
По думите на Кр. Андреев трима "трубадури" оставили ясни следи в песенното творчество на Ловеч през 19 и 20 век. Това били Тодор Цочов /1850-1905/, Коста Петров-Шондрата /1825-1873/ и Ненчо Цачев Рашов /1889-1979/.
Абаджията Цочов владеел свирнята с булгария и цигулка. В песните му едни негови съграждани намирали прослава, а други - посмешище. По тази причина първите го зовяли "райското цвете" или "райското фтиче", а вторите - "лайното". Бил канен специално при посещението на височайши гости в Ловеч. Дарбата му обаче не му помогнала да се замогне и да си купи собствен дом. Умрял в мизерия. Негови са песните "Тодор Кирков", "Три години запрян стоя" и др.
Цигуларят Шондрата пък останал в ловешката музикална летопис с песните си "Ловчанските търговци и бакали", "Хайдук Гечо" и др.
Ненчо Рашов свирил на цигулка, китара и окарина. Предполагало се, че през 1901 г. става свидетел на написването от Панайот Пипков на химна на св. св. Кирил и Методий. Съхранил чрез перото си около 600 народни песни.
Редом с горните трима внимание заслужавал и Станьо Попстоянов, оставил спомен за себе си като ангелогласен певец и изпълнител на фисхармоника на станок /хармониум/. Тогава в Ловеч местната Методистка църква ползвала такъв инструмент в религиозно-обредната си дейност.
Според Красимир Андреев пред 19 в. в Ловеч страноприемниците изпълнявали основната роля на "студия за музикален обмен". Върху "физиономията на ловешката градска песен" следи оставили и група татари, изпаднали незнайно откъде и заселили се южно от Ловеч в с. Татарево, днес Казачево. През 1892 г. в града ехтели и песни от "хърватски, италиански и други външни работници", просекли скалния венец над Баш бунара при строежа на пътя Ловеч-Троян. В 1913 г. под хълма Хисаря заехтели и песни от окупационните румънски военни части, които оставили подир себе си холера и ограбени къщи в Ловеч. През 1921 г. в града отседнали и 600 руски солдати, и офицери от армията на ген. Врангел. /БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
