Китно селце е Белопопци. Намира се по пътя след Горна Малина, Софийско, а след него е Байлово, родното място на Елин Пелин и на прочутия с добрините си дядо Добри. Белопопци е най-голямото в общината, жителите му имат свои празници, типични както за района на Елин Пелин, така и местни, за селото. 

Хората тачат тукашните традиции, с нетърпение и вълнение всяка година празнуват своя храмов празник на 20 юли, Илинден

На 19-и следобед се приготвя постен курбан, обикновено боб-чорба, служи се вечерна литургия, освещава се курбанът и се раздава за здраве. На 20-и има друг курбан - агнешки и овчи с дарени от хората животни. Пак се прави празнична литургия и водосвет, освещава се курбанът и се раздава за здраве.

След това започва празнична програма, в която традиционно участват детски танцов състав “Хорце”, танцова формация “Българка” и други самодейни групи от читалищата на съседни села. Тази година гостува и певицата Анелия Иванова. До късно след обяд тече веселбата, има сергии с амбулантна търговия и скари, както на всеки събор. Накрая 2-3 часа се извиват хора, песни се пеят, веселието е пълно. 

“Предишни години в арт работилници деца рисуваха върху текстил, изработваха грънчарски изделия, извайваха вази, чинии, чаши, с рисунки върху керамични плочки, показвахме и фотоизложби, обяснява Мариана Балабанова, секретар на местното читалище. - Но през последните 2-3 г. не ги правим заради пандемията. Надявам се скоро да ги подновим.”

Кметът Стефан Стефанов
 

Младата краеведка и библиотекар в читалище “Съзнание 1925 г.” Цветелина Балабанова е събрала в дипломна работа историята на селото. Тя ми разказва за манастира, който е на почти километър над селото, след нивите, засети с пшеница, царевица или ечемик. Най-старите тукашни жители предавали от уста на уста вълнуващата история на този Божи храм.

Построен наново през 1909 г. и тогава осветен с името “Пророк Илия”. Намира се на север от селото, където по линията на стар път имало могила, която отдавна привличала вниманието на белопопчани. При разкопки в по-ново време били открити каменни основи на стара църква, опожарена и разрушена до основи от набезите на турците. Затова на същото това място е построен и днешният манастир. 

Историята на храма “Св. Пророк Илия” е записана за първи път през 1911 г. 

Свързва се с пророчески сънища на баба Ангелина от Белопопци

Тя имала видения и започва да убеждава съселяните си, че трябва да копаят на това място. Измъчвана от сънищата си, съобщава за заровения храм, като в началото се обръща към първенците в селото. Но никой не повярвал на нейните думи. След още няколко неуспешни опита баба Ангелина получава разрешение от черковния настоятел Димитър Белопопски да заведе хора на посоченото й насън свише място, с които да разкопаят.

Мариана Балабанова, секретар на местното читалище

Виденията, които тя имала, говорели за стара църква, намираща се под земята. Именно там намерили каменните основи на храма. Огромно било удивлението на местните жители. Веднага поставили кандило и бързо оградили терена, за да се вижда, че е свято място. Всеки ден започнали да идват посетители, поклонници, богомолци. 

След това белопопчани решили да построят на това място нов храм, като най-голям труд и добра воля положил Димитър Белопопски. След завършването на манастира в присъствието на софийския митрополит църквата отворила врати за своите миряни. 

Манастирът днес има широк двор със засадени овошки, ограден с хубава ограда. Това е едно китно място сред нивите, а наблизо зеленее гората. 

На изток от храма, в гориста местност, има кладенче, местните му дали името “Светена вода“

Вярвали, че тя помага при стомашно-чревни проблеми. След издигането на манастира е изградена и чешма. 

На празника най-много се радват децата.

“Стенописите и иконите в черквата били рисувани от Йото Иконописеца, с лично име Иван Недялков от село Макоцево, който е с достойно място в историята на българското изобразително изкуство. При ремонта обаче те са унищожени, запазени са само няколко оригинални икони”, допълва Мариана Балабанова. 

И така, всяка година, както и тази, на 20 юли тук се събират хора от близо и далече, за да посрещнат празника и да посетят храма и “Светата вода”. Някои пристигат от предния ден, остават да пренощуват с надеждата за решаване на личен проблем. До храма е и паметникът на Димитър Белопопски. 

За да е жив и до днес празникът, най-голям принос има кметът на Белопопци Стефан Стефанов, сърцат и трудолюбив човек, който неуморно работи за добруването на селото. Съвсем близо до манастира има овцеферма, където могат да се купят натурални продукти от овче мляко.

Дора НИКОЛОВА