Актрисата Мара Чапанова навърши 91 на 5 април. На тази дата се е появила на белия свят в Бургас през далечната 1935 година. Личният й празник стана повод да се срещнем отново и да разговаряме за читателите на “Над 55”.
- Честит рожден ден, госпожо Чапанова! Все усмихната и в добро настроение!
- Да, настроението ми е оптимистично, защото още играя! Нашият спектакъл “Бабината питка” продължава да събира публика в общинския театър “Възраждане” на площад “Славейков”. Децата се радват, родителите, които са с тях, също. Доволни са и бабите, които водят внуците си. Радвам се и аз. Пиесата е на Васил Мирчовски по приказката “Житената питка”.
Като бях по-млада, съм играла в същия спектакъл внучката, сега съм бабата!
В този спектакъл се срещам с чудесната певица Мими Иванова и с музиката на нейния съпруг, композиторът Развигор Попов. Това е удоволствие!
- Винаги ли сте мечтали за сцената?
- О, не. Исках да съм милосърдна сестра. Много обичам да съм полезна на хората
Но талантите ми надделяха. С други талантливи деца влязохме в радиото, на живо записвахме. Срещнах се с Леда Милева, с Ангел Вълчанов, свързан с дейността на радиотеатъра. Моят първи театрален университет бе детският радиочас. Там имах късмета да общувам с велики актьори от нашия Народен театър. Ние, дечицата, имахме реплики и се надпреварвахме да ги кажем пред микрофона. Имах хубав глас, приеха ме в хор “Бодра смяна”. Това е голямата школа на живота ми. Знаете ли, там ние, малките, свиквахме да общуваме с публика. В “Бодра смяна” ни учеха и на театрално поведение. Запознах се там с Ицко Финци.
- Каква беше атмосферата в хора?
- Творческа. Чудесно се разбирахме. В “Бодра смяна” подбраха деца и за детския хор в Операта. И ние, малките, излязохме в прекрасните постановки на “Кармен”, “Борис Годунов” и други. Не мога да го забравя.
- Занимавали сте се и с балет?
- Много кратко време, преди бомбардировките.
После дойде страшното, евакуираха ни от София
Във Видин директор на театъра стана Хачо Бояджиев, съвсем млад човек, само на 26. Три години съм по-млада от него. И ето ме във Видин само на 23! Чудесна трупа стана! Край голямата река винаги се ражда интересно изкуство. По онова време театърът поддържаше богат репертоар, имаше какво да играем. Там блесна голямото дарование на Димитър Манчев, помните какъв актьор беше той.
После дойдох в София, в Сатиричния театър, покани ме Боян Дановски. Но по театрите знаете какво е. В Сатирата ми скроиха номер, защото мразеха Дановски.
Изгониха го и побързаха да се освободят и от мен
Но пак си намерих мястото. Отидох в Младежкия и ми потръгна. Даваха ми роли и в пиесите за деца, и в постановките за възрастни.
- За деца най-трудно се играе.
- Права сте. Децата всичко усещат, не търпят фалша. Театърът беше пълен, малките се забавляваха много. И днес обичам детската публика и след всяко представление на “Бабината питка” се снимам с децата за спомен.
Вие винаги сте в добро настроение и с удоволствие общувате с хората. Какво ви държи?
- Оптимистка съм.
Млади ни пенсионираха по мое време, само на 55!
Много актриси трудно го преживяха. Аз не съм от тях. Виждате, и сега продължавам да играя. Намирам си занимания, срещам се с дамите от Литературния салон “Евгения Марс”. Салонът навърши 30 години. Малко ли е това? Пиша, това ми доставя удоволствие.
Мара Чапанова в “Бабината питка“
- В един период от време вие членувахте във формацията “Артисти със сребро в косите”, играхте в “Женитба“?
- Така беше. Чудесно време, прекрасни спектакли и много, много публика! После се случи така, че формацията сякаш се разпадна. Починаха прекрасни колежки, вечна им памет. Но когато нещо е писано да стане, то става
Ето че формацията възкръсна. Спектакълът “Човекоядка” на Иван Радоев бе поставен с формацията от режисьора Минчо Събев. Много сполучлива постановка. Иван Радоев е голям драматург, в “Човекоядка” е направил сякаш психологически разрез на времето на социализма. Действието се развива в старчески дом в провинцията. Човекоядката е едно мило момиче с африкански корени, което е много добро и състрадателно. Обитателите на старческия дом споделят мисли, които са особено актуални днес.
Пророк е бил Иван Радоев. Типичното за социализма се оказва типично и за нашата съвременност. Помните какви страхотии излязоха наяве с един старчески дом в провинцията. Гледах “Човекоядка” в Сити Марк арт център, две мои приятелки участват - актрисите Божидара Цекова и Красимира Казанджиева. Прекрасни са! Възхищавам им се! Те са ми скъпи колежки и в Дамския литературен салон “Евгения Марс”. Актриси с култура, всяка дума им се разбира. Закичих ги с мартенички на сцената, та да са живи и здрави и да продължават да играят. Публиката възторжено ги аплодира. Има хляб във формацията “Артисти със сребро в косите”.
- Очаквате ли вашите приятелки на “Бабината питка”?
- Добре са дошли! Ние в Дамския литературен салон “Евгения Марс” много се подкрепяме и обичаме. Самата Евгения Марс е била не само талантлива писателка, но и много съпричастна към човешкото нещастие. Който познава биографията й, написана от Живка Симова, ще го потвърди. Заслужава си да бъдат прочетени и нейните разкази.
Евгения Марс е музата на Патриарха на българската литература Иван Вазов. Приемала го е у дома си заедно с прочути творци от нейното време. Сбирките в дома й са били пословични. Евгения Марс е много интересна личност. Авторка е и на драми. Писмата на Дядо Вазов до нея са пълни с нежност и любов. Имало е защо! Струва си по-младото поколение да се запознае с живота и творчеството на тази забележителна жена.
Щрихи към биографията♦ Мара Чапанова е артистична от малка. Учи балет и участва в детски пиески. Завършва 7-а гимназия, а през 1959-а - ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” при професор Кръстьо Мирски и професор Георги Костов. Зареждат се театър след театър, сцена след сцена. Играе във Видин, в Сатиричния театър “Алеко Константинов” и Народния театър на младежта. Пее в хор “Бодра смяна”. Участва в предавания на националната телевизия. Разказва приказки в “Лека нощ”. Надарена е с хубаво перо и членува в Дамския литературен клуб “Евгения Марс”. Авторка е на няколко стихосбирки. Има два брака - първият е с художника Петко Добринович, а вторият - с композитора Георги Тутев, който си отива от белия свят през 1994-та. |
Мария НИКОЛОВА
