90-ия си рожден ден актрисата Мара Чапанова отбеляза със спектакъл и с... нова книга. В театър “Възраждане” на площад “Славейков” тя отново влезе в костюма на Бабата от “Бабината питка” на Васил Мирчовски, а в музея “Борис Христов” представи поредната си стихосбирка.
Навръх достолепната си годишнина актрисата отдели време и отговори на няколко въпроса специално за читателите на в. “Над 55”.
- Г-жо Чапанова, честит рожден ден! Бъдете жива и здрава още дълги години!
- Благодаря от сърце. Да ви се връща!
- Какво е за вас “Бабината питка”?
- Нещо много скъпо. Партньорите ми са чудесни артисти. Музиката на Развигор Попов е прекрасна. Сближихме се и със съпругата му Мими Иванова.
- Вярно ли е, че след представление детската публика ви наобикаля и иска да се снима с вас?
- Не само с мен, с всички артисти. Много е приятно. Чувствам се окрилена, защото много обичам децата. Пък и ми се играе, вярвайте! Бях сред участниците в “Женитба”, поставена от режисьора Никола Петков с артисти ветерани.
Жалко, че нашата формация - артистите със сребро в косите, се разпадна
Немалко от колегите ветерани си отидоха от живота, пък и трудно се намираше място къде да играем.
- Професията ви никак не е лесна.
- За да си успешен актьор, са нужни и талант, и призвание. Станиславски казва, че добрият артист трябва да се усамотява публично и да изпитва удоволствие от срещата със зрителя. Това е нещо като “ексхибиционизъм”, разголваш се пред публиката. Няма да ти потръгне, ако си притеснителен. Много е важно актьорът да притежава и богата обща култура.
- Вие членувате в Дамския литературен салон “Евгения Марс”.
- Да. Всички авторки, за които името на Вазовата муза е ценно и свято, пишем и с удоволствие споделяме написаното. Дамският литературен салон дава възможност за свободна дискусия, за обмяна на мнения. Това много ми допада.
- Неотдавна представихте нова стихосбирка в музея “Борис Христов”.
- Озаглавих я “Молитвена броеница”. В музея бе много приятно, публиката слушаше с интерес. Ансамбъл “Силуети” озвучи събитието.
Това е моята четвърта поред поетична книга
Авторка съм и на “Един негероичен герой” - биографичната книга-портрет за Георги Тутев, моят покоен съпруг.
- Възхищавам ви се, вие наистина сте човек на изкуството.
- Творческият ми път се оцвети от пиетета ми към музиката, живописта и литературата. Останах с отворени очи за свободата, децата и красотата. Бих казала откровено пред вас, че днес съм една стара жена с детско сърце, отворено за съвременния свят.
Щрихи към биографията♦ Мара Чапанова е родена на 5 април 1935 г. в Бургас. До днес обожава морето. Семейството й идва в София, когато тя все още не е тръгнала на училище. Мара учи в школо, което се намирало на мястото на днешната Спортна палата. Сринато е по време на бомбардировките над София. Местят я в Трета прогимназия - днешното 7-о училище “Свети Седмочисленици”. Средно образование завършва в езиковата гимназия в Ловеч, където овладява английски. Даровита е. Учи пеене и балет. Мечтае за ВИТИЗ. Припечелва в детския радиочас, където се запознава с Мара Пенкова. Във ВИТИЗ е студентка в класа на проф. Кръстю Мирски, учи и при проф. Георги Костов. Дипломира се през 1959-а. После с Хачо Бояджиев и група колеги отива във Видин. Три години играе там драма и оперета. После се прибра в София и постъпва в Народния театър за младежта, където играе момченца, момиченца, папагали, заека Пепико, мишки. ♦ Пенсионира се на 55-годишна възраст. Участва в Телевизионния театър. Съпруга е на големия композитор Георги Тутев, когото надживява. Ролята на Бабата в “Бабината питка” й поверява Георги Г. Георгиев, в началото на новото хилядолетие директор на театър “Възраждане”. |
Мария Николова
