Едва ли има по-лъчезарна дама в арт съсловието от Мара Чапанова. Годините й никак не са малко, родена е на 5 април 1935-а в Бургас. Мести се в София, заедно със семейството си, когато е на 2 години. Сменя училища, от крехка възраст мечтае за сцената. Обича да бъде сред хора, да радва околните.
Участва в прочутия “Детски радиочас”, ръководен от актрисата Мара Пенкова. Във ВИТИЗ е приета за извънредна студентка в класа на проф. Кръстю Мирски, после учи редовно при проф. Георги Костов. Общува с Георги Стаматов и Филип Филипов. Играе в току-що открития учебен театър на театралния институт. И до днес все е на сцената.
- Г-жо Чапанова, как успявате да поддържате този висок дух във време, когато ни натискат инфлация, криза, а последиците от ковид 19 все още не са отшумели?
- Въпрос на възпитание и дух! Човек не бива да пада духом, защото, ако го допусне, ще се срине психически.
Толкова хубави неща има в живота, нека не ги подминаваме!
Знаете ли колко ми е приятно да се събера с приятелки, да се видя с колегите от Дамския литературен салон “Евгения Марс”! Винаги има какво да си кажем.
- Вие от малка сте общителна, участвате в прочутия “Детски радиочас”. Какво си спомняте за подготовката на предаванията?
- Подбра ни голямата актриса Мара Пенкова. Обикаляше по училищата и издирваше даровити деца. Пред нея изрецитирах едно стихотворение на Багряна и тя ме хареса. В Радиото се чувствах великолепно. Ние, децата, сякаш живеехме изцяло там, в голямата бяла къща. Репетирахме с Леда Милева, с Мара Пенкова. Александър Райчев и Петър Ступел, съвсем млади композитори, започнаха да пишат песнички по текстове на Леда Милева. И аз, понеже имах красиво тънко гласче, успях да бъда от първите изпълнители на “Зайченцето бяло” на Петър Ступел и на “Тихо се сипе първият сняг” на Александър Райчев.
- Вече дипломирана актриса, отивате във Видин, заедно с Хачо Бояджиев. От София - в провинцията. Не ви ли тежеше?
- В тоя хубав град изкарах 3 години. Чудя се сега защо смятат този край за западнал, та там има много културни хора. Спектаклите ни имаха голям успех, играехме не само драма, но и оперета. За мен това беше истинска школа. Чудесни спомени имам от първите ми роли, от тогавашните ми партньори. После се прибрах в София и постъпих в Народния театър за младежта.
- Това се случва в годините, когато в този театър се стича детска и младежка публика. Какви роли ви поверяваха?
- Там играх момченца, момиченца, папагали, заека Пепико, мишки и какво ли не. В “Тримата мускетари” бях Кралицата Ана Австрийска. Имах чудесни колеги. Много се обичахме с тях. Домна Ганева, Николай Бинев, Мирослава Стоянова, Банко Банков ми бяха сред най-близките приятели. Спомням си и постъпването на млади актьори, които после станаха звезди. По мое време задължително ни пенсионираха на 55. Трагедия!
Пълен си с енергия, имаш сили, а законът повелява - вън от театъра!
Глупаво. Аз продължих да играя. Имам много участия в телевизионния театър. Не мога да забравя работата ми с Хачо Бояджиев, истински колос. Той беше стълб, поемаше отговорност. Такива хора като него се раждат рядко.
- Създадохте ли семейство, или се посветихте изцяло на театъра?
- Бях съпруга на художника Петко Добринович, после - на композитора Георги Тутев, светла му памет. Нямаме деца. Брат ми, по-малък от мен на години, се помина. Дните ми ги топли един чудесен котарак. Усеща кога ми е тъжно, кога - весело. И реагира адекватно. Животните всичко разбират.
Нямам време да тъгувам, защото още съм на сцена
През 2001 г. Георги Г. Георгиев стана директор на Театър “Възраждане” в Столичната библиотека. Даде ми роля в “Житената питка” на Васил Мирчовски. Този спектакъл се играе и днес! Децата го харесват, а след представление идват да се снимат с мен. С мен на сцената са чудесни артисти, музиката е на Развигор Попов. Всяко представление ме изпълва с радост.
- Разкажете за работата ви в дамския литературен салон “Евгения Марс”?
- Там членуваме няколко актриси, председателка на салона е колегата Божидара Цекова. Всички сме приятелки, събираме се, споделяме на коя какво се е случило. Издаваме и годишен алманах. Много е приятно да имаш контакт с интелигентни дами. За жалост, най-възрастната ни членка, г-жа Лили Елмазова, неотдавна почина. Хубав спомен остави у всички нас - тя ни събираше в красивия си дом, разговаряхме за миналото, за съпруга й, Павел Елмазов, за именитата й свекърва. Днес ни събира дъщерята на Лили - г-жа Мария Елмазова.
- Съветвате ли младите хора да ходят на театър?
- Разбира се! Театралното изкуство обогатява. Съветвам родителите да водят децата си на представления, за да могат малките да си изграждат вкус. Да ги водят и на класически концерти, и на оперета, и на опера. Днес всички малчугани знаят как да си играят с мобилните телефони, с компютрите, с таблетите. Но мнозина от тях не могат да изрецитират поне едно стихотворение на Дядо Вазов! Всички - баби и дядовци, родители, трябва да се борим за по-висока култура у подрастващите.
Мария ИВАНОВА
