Малката роля на пиколо е само началото на една голяма мечта, която Марин Янев изживява повече от пет десетилетия, 35 от които на сцената на Народния театър. Освен че е сред доайените на първия ни театър, той е определян и като властелина на дублажа - дал е гласа си на много любими персонажи. Актьорът е изиграл над 100 роли в театъра и повече от 60 в киното и телевизията.
Ако искате да се докоснете до неговото обаяние на сцената, можете да го гледате в Народния театър на 19 февруари в емблематичната постановка “Хъшове”.
Баща му е бургазлия и Марин е заченат в Бургас през 1943 г. Скоро след това обаче семейството му се преселва във Варна, където се ражда. Плод на глупавите му момчешки страхове е това как се оказва “родоотстъпник” от фамилията си, която всъщност е Пехливанови. Прадядо му е бил пехливанин. Тъй като да си пехливанин направо си е било титла, фамилията с гордост взима това име.
Дядо му е Яни Пехливанов, баща му - Димитър Янев Пехливанов. Разказва, че когато като юноша отива да си вади паспорт, на въпроса: Как искате да се казвате? - той с целия си момчешки акъл, за да не му се подиграват в училище или другаде, отсича “Марин Димитров Янев, и допълва:
Имам ужасяваща склонност да се самоанализирам и да водя диалози и спорове с другия в мен
Той често ми е противен дори, защото по-често е прав. Изпадам в крайности на себеанализа и се самоосъждам... Ако се преродя, няма да допусна такова нещо...
А бунтът е вътре в мен. Той съществува. Много съм искал да се бунтувам, ама много... И винаги някакво... криворазбрано благоприличие - въпрос на възпитание - ми е пречело да изкрещя високо онова, с което не съм съгласен. Упреквам се за това.
Не съм човек без позиция, напротив, но не се чувствам длъжен винаги да я демонстрирам. А имам и много съмнения. Убеден съм, че човек трябва да има версии, а не просто решения. Непосилна ми се струва категоричността и божественото чувство да си последна инстанция...”, откровено споделя Марин Янев в ефира на “Дарик” радио.
Изтъкан съм от комплекси, споделя в свое интервю той. И нищо не можах да променя цял живот, защото тези неща според мен се формират дори още преди първите 7 години, подсъзнателно у човек се насаждат импулси, с които усеща света около себе си.
Живях в среда, която по някакъв начин е носила комплекса на човека зад кулисите... Баща ми - луд човек, със златен занаят и златни ръце: дърводелец-мебелист - ала в Бургас живее и работи близо до театъра. От време на време даже изпълнявали поръчки за него и имал достъп до сцената.
Винаги в такива случаи се явявало едно хлапе на име Георги Калоянчев, което разнасяло менчета с мляко от семейната млекарница на ъгъла. Та то се пазаряло с дърводелците - давам ви гюмче мляко, а вие ме пускате в театъра... Те се смеели, но го взимали със себе си, и баща ми с всички тях - и колко му е да ти влезе заразата... С тези ръце скоро става главен театър-майстор.
А когато през 1943-та бургаския директор го пращат да оглави театъра във Варна, баща ми тръгва с него. Той се шегуваше с мен, като ми казваше: ти си роден във Варна, но си заченат в Бургас, значи си си бургазлия... То аз и до ден днешен така се чувствам”.
Родителите му, които наистина умирали за театъра, са най-щастливите хора в света, когато синът им е приет във ВИТИЗ. Там Марин попада в невероятна бохемска компания - той е от прословутия випуск’67 на Боян Дановски и Методи Андонов, в който са Стефан Данаилов, Катя Паскалева, Руси Чанев, Илия Добрев, Стефан Мавродиев, Меглена Караламбова, Северина Тенева, Кирил Кавадарков, Елена Райнова, Цветана Цветкова... Какви страшилища на сцената са всички те! Повечето от тях са разпределени в Пловдивския театър, а Марин и Меглена във Варненския.
Цветана е най-голямата любов в живота му
Историята им е направо като филм. Всеки от тях има своите трепети и любови и те като най-добри приятели си разказват всичко един на друг. Цветана е гадже на един от най-известните културтрегери - Атанас Кръстев, или по-известен като Начо Културата, от Пловдив. Двамата обаче се разделят. За да могат след това съвсем случайно Марин и Цветана да разберат, че всъщност са... един за друг. И така започва голямата им любов, която продължава и до днес.
Днес Марин Янев живее в истински театрален матриархат. До пенсионирането си съпругата му Цветана Цветкова е актриса в “Сълза и смях”. По-голямата дъщеря - Марина, е сценограф, Кристина е актриса, а от няколко години е и асистент по актьорско майсторство в НАТФИЗ. Картината допълва внучката Лора, която от време на време прехвърча от Лондон.
Марин дълбоко вярва в сентенцията: Кажи ми кои са приятелите ти, за да ти кажа кой си. Аз избрах приятелите си, а те ме създадоха
Вярвам, че дължа всичко на приятелите си и на семейството си”, убеден е Янев, който завинаги запазва приятелството със състудентите си и на всеки негов голям празник ги чака с нетърпение. Някои от тях вече ги няма, а той продължава да ги сънува. А колкото до своите превъплъщения, е категоричен:
“Моят любим жанр е трагикомедията. Страшно го обичам и мисля, че той най-вярно отразява човешката душевност. В душата на човека живеят и двете състояния. Животът решава кое от тях ще се покаже на повърхността. Човекът най-често дори не подозира за тези си заложби. Същото е и с актьора. Той може да бъде толкова смешен, колкото не подозира.
Стига да има режисьор, който да извади артиста от амплоато и от щампата. С мен това не се случи. Убеден съм, че мога да бъда безумно смешен. Но едва в края на кариерата ми тези мои заложби спорадично започнаха да се проявяват. Аз ги вадя от време на време най-вече защото съм натрупал доста опит и знам кога ще помогнат на спектакъла”, споделя той за БНР.
Ролята, с която го запомнят всички, е тази на Мак Мърфи от “Полет над кукувиче гнездо” - Марин Янев я играе при огромен успех през 70-те и 80-те години на ХХ век. Тогава опашката за билети стигала от “Сълза и смях” до градинката на “Кристал”. Народът е гладен за подобна пиеса.
След спектакъла хората чакат актьорите на тълпи пред служебния вход и ги гледат с грейнали очи
Марин Янев обаче по някой път малко се дразни, че хората го свързват най-вече с тази роля. Защото той играе поне стотина други, като някои от тях са: Антифол в “Комедия от грешки” от Шекспир, Хенри в “Камината” от Маргарит Минков, Бубнов в “На дъното” по Максим Горки, лекар в “Макбет” от Шекспир, проф. Сантана в “Призраци в Неапол” от Едуардо де Филипо.
А ролята му на клоун в “Търси се стар клоун” в Народния театър е една от най-запомнящите се в последните години. В киното той също има немалко страхотни роли. Участва във филмите “Козият рог”, “Дърво без корен”, “Къде живееш?”, сериалите “Жребият”, “Васко да Гама от село Рупча”, “Пътят към София”... Още през 1969 г. участва заедно с големите европейски звезди Джан Мария Волонте и Стефания Сандрели в “Любовницата на Граминя” на големия италиански режисьор Карло Лидзани.
Днес актьорът е един от най-популярните гласове в дублажа. Озвучава роли във филмите за Лудия Макс, Индиана Джоунс, “Цар Лъв”, “Умирай трудно” и много други.
В живота си е получавал доста награди, през 1980-а има наградата на Съюза на артистите, “Аскеер” (1998), “Икар” за водеща роля (2015), а през 2020 г. получи съвсем заслужено големия “Икар” за изключителен принос към българския театър.
