"Много често България няма позиция, която да защитаваме в Брюксел". Това заяви пред БЛИЦ в Брюксел след пресконференцията на групата "Европа на суверенните нации" в Европейския парламент евродепутатът Станислав Стоянов.
Пред медията ни непосредствено след пресконференцията той отправи директно остри критики към българската дипломация, предупреди за задълбочаващите се проблеми в Европа и коментира най-чувствителните теми за обществото – Северна Македония, еврозоната, миграцията и войната в Украйна.
- Често казвате, че България "отново изостава в защитата на националния си интерес". Къде според Вас държавата губи най-много позиции днес – в Брюксел, в собствената си дипломация или в липсата на ясна национална стратегия?
- Отговорът определено е комплексен. Бих казал – навсякъде, но с различни проявления. Много пъти ние, в качеството си на евродепутати тук, се опитваме да разберем каква точно е българската позиция, за да успеем да я защитим на ниво европейски парламент.
Парадоксално или не – много често се оказва, че по някои проблеми ние нямаме позиция, което за нас е много неприятна констатация.
Лично аз винаги съм търсил къде е българският интерес, когато формирам своите позиции, но нерядко разбирам, че българският интерес не е дефиниран. И ние нямаме позиция, за разлика от всички други останали страни членки, които много ясно се борят за своите интереси – и те са много видими.
Очакваме българската дипломация да бъде много по-активна и да защитава българския национален интерес. За съжаление не само ние, в качеството си на евродепутати и членове на външна комисия, но и всички други депутати, се сблъскваме с пасивността на българската дипломация тогава, когато например дойде годишният доклад за Северна Македония.
Озоваваме се в ситуация да сме сами, без подкрепа, защитавайки българския национален интерес.
Същевременно виждаме, че северномакедонската дипломация е изключително активна, но противодействието, което е изцяло в ущърб на българския национален интерес, се ограничава единствено до българските европредставители.
Ние не видяхме никаква реакция нито от предния, нито от по-предния външен министър, да не говоря и по-назад във времето. Сега предстои да видим какво ще бъде отношението на настоящия външен министър и се надявам то да бъде по-адекватно.
- По-адекватно от отношението, което са имали всички предходни ли?
- Да, надеждата умира последна… Ние сме посочили ясно проблемите – не само аз, а всички евродепутати, които сме във външна комисия.
- Вие сте част от групата на "Европа на суверенните нации" в Европейския парламент. Но каква Европа точно си представяте – Европа на силните национални държави или Европа с по-малко централизирана власт в Брюксел? И възможен ли е изобщо баланс между двете?
- Представям си Европа под формата на съюз, който носи ползи за силни национални държави, защото силна Европа и силен съюз се образува от силни национални държави.
Но един съюз има смисъл тогава, когато той носи ползи за своите членки. Ако носи вреда и икономически трудности, и прави европейската икономика по-неконкурентоспособна, тогава би трябвало да си зададем въпроса какъв е смисълът от този съюз? Защото целта му изначално е да носи полза и да има придадена стойност.
За съжаление Европейският съюз много се идеологизира и започнаха да се налагат политики, които пренебрегват и ощетяват икономическия интерес, както и интереса на българските граждани.
Резултатите са видими – европейската икономика е в рецесия,
а тенденцията, за съжаление, е много устойчива.
И за да не съм голословен, ще цитирам зелените политики, които в някои отношения нанесоха много големи вреди на европейската индустрия.
Има и геополитически политики като например тази да се налагат до безкрай санкции и да се финансира войната в Украйна, без да се стига до диалог и дипломация, което е много притеснително. Европейската дипломация може много повече, а Европейският съюз е длъжник на мира.
- Споменахте Северна Македония, а тази тема отново създава напрежение. Смятате ли, че България води достатъчно твърда политика по отношение на правата на българите там, или вече сме допуснали стратегически отстъпления?
- Според мен страната ни не води достатъчно твърда политика и резултатите се усещат. И не са добри. Дори и едно споразумение като вече официално връчената преговорна рамка и договорът за добросъседство, се подлагат на съмнение и се отричат от сегашните управници на Република Северна Македония. Това е прецедент!
Никога досега официално връчена преговорна рамка между Европейския съюз и страна член не е била отхвърлена.
Но с тази пасивност ставаме свидетели на всякакви невиждани неща. Българската дипломация е длъжник, защото може да бъде много повече в защита на националния ни интерес. Виждам, че другите държави са доста по-напред като подход от това, което провеждаме ние като политика и дипломация.
- След решението за присъединяване към еврозоната виждаме силно разделение в обществото. Според Вас страхът на хората е икономически – за цените и доходите, или по-скоро става дума за усещане, че България губи част от своя суверенитет?
- Влизането в еврозоната е проблем по две направления. Първо, защото се случи по един нечистоплътен начин – когато беше пренебрегнато мнението на гражданите и беше забранен на практика един законен референдум.
Втората линия на напрежение са високите цени, които ние всички изпитваме по джоба си. Въпреки че имахме огромни уверения, че това няма да се случи.
Нека сега тези, които ни уверяваха, че това няма да се случи, да се покажат, за да обяснят. Но аз не ги виждам по студиата на телевизиите. Изчезнаха. А хората останаха с високите цени. И това е изключително неприятно.
- На практика цените станаха двойни след преминаването на лева в евро…
- Точно така. И никой не може да го отрече. Цените в България неимоверно нараснаха. На практика едно евро се приравни към един лев за съжаление – и това не е добра посока.
Има и трети източник на напрежение – фактът, че България влезе в еврозоната с реалност, която не отговаря на критериите. Някои хора и институции си затвориха очите и в момента виждаме, че България е в свръхдефицит.
А защо европейската комисия и институциите одобриха приемането на България в еврозоната, предвид, че имаше индикации, че страната не отговаря на критериите, е въпрос, на който те трябва да отговорят. И в тази връзка аз съм задал питане до европейската комисия – и очаквам отговор.
- В какъв срок очаквате този отговор от европейската комисия?
- Законовият срок е три месеца. Вече е минал един месец, така че той може да дойде и утре, и след два месеца. Но България, така или иначе, трябва да положи неимоверни усилия, за да овладее дълговата криза, която се заформя с много плашещи размери, защото не искаме да свършим като Гърция, която отново влезе с прикрити и фалшифицирани данни, а накрая свърши много зле.
Ние не искаме да свършим като нашата южна съседка. Затова трябват спешни мерки от българското правителство час по-скоро.
- В тази връзка Вие често казвате, че България не трябва да бъде "безгласен изпълнител". Как обаче една сравнително малка държава може реално да отстоява позиции в ЕС, без да остане изолирана?
- Това е въпрос на политика и на разговори. Аз всеки ден в моята работа се боря с подобни предизвикателства, защото ние сме представители на една от по-малките групи в европейския парламент, но това не означава, че сме в изолация и не си говорим с всички. Не означава, че не успяваме да прокараме нашите позиции и да ги защитим.
Всичко е въпрос на разговори и на намиране на партньори.
А България изобщо не е чак толкова малка на европейско ниво.
Ако трябва да погледнем обективно – страната ни е една средноевропейска държава по размер. Много по-малки от нас са Белгия, Нидерландия, Португалия, Люксембург, Унгария и т.н.
България има всички основания и всички лостове да защитава добре своя национален интерес, стига да има волята да го прави. Другото е въпрос на дипломация и качествени политици.
- На последната пресконференция в европейския съюз заявихте, че новите европейски правила за миграция и ускорено връщане на нелегални мигранти са стъпка към съхраняването на Европа "такава, каквато я познаваме". В такъв случай кои според Вас са най-големите рискове пред България и Европа в момента – незаконната миграция, демографската криза или липсата на обща стратегия за защита на външните граници?
- Много добре сте проследила мисълта ми от пресконференцията и всъщност описахте различните проявления на един и същи проблем. Всички предположения са верни.
Европа трябва да намери отговор на демографската ситуация. Казвам „ситуация“, защото от една страна сме свидетели на застаряващо коренно население на европейския континент, в същото време наблюдаваме една засилена миграция – легална и нелегална.
Проявлението на всички тези проблеми не е никак положително за Европа и трябва час по-скоро да се намери устойчиво решение. Необходима е сериозна стратегия.
И тези мерки, които Европейският парламент прие за ускорено връщане на нелегалните мигранти, всъщност е една стъпка в правилната посока. Необходимо е обаче още да се работи в тази насока.
Дори легализирането на нелегалната миграция е много коментиран въпрос тук в парламента, на който трябва да се сложи край.
България по икономически причини бива заобикаляна от миграцията и се ползва като транзитна зона. Но този проблем не е за подценяване, защото всички ние работим за това България да си стъпи на краката.
- Казахте и друго – че "има заплаха за Европа". Какво имате предвид с тази формулировка – миграционният натиск, загубата на национална идентичност или проблемите със сигурността? И има ли Европа все още време да обърне процеса?
- Времето изтича и са необходими наистина сериозни мерки, за да се промени посоката, по която вървим. Проблемите дотук са устойчиви – не се решават, а се задълбочават. И ако тази тенденция се запази, няма да свършим добре.
Защо европейският съюз отказва да решава проблемите – е съвсем друга тема. Но ние имаме нужда от спешно решаване на икономическите, демографските и геополитическите проблеми. Да се намери край на войната в Украйна, защото това е недопустимо – това продължава вече четири години, в които правим необходимите дипломатически постъпления, за да се ускори този процес, да се открият причините за тази война.
Никой не може да ме убеди, че европейската дипломация не може да идентифицира причините за тази война. Дотук нашите "полезни действия" се ограничават единствено до осъждане на войната, но с осъждане дотук. С осъждане вече четири години резултатите са никакви.
Крайно време е да започнем да решаваме проблемите, защото Европа се свива икономически, гине демографски. Изоставаме по всички сериозни критерии спрямо нашите конкуренти на световната сцена.
Нужен ни е обрат, за да можем да се съхраним като държава и като цивилизация. Проблемите пред ЕС трябва да бъдат ясно назовавани – ние това го правим и нерядко то ни навлича неприятности. Но ние сме тук, за да назоваваме нещата такива, каквито са – и това е първата стъпка, за да започне да се търси решение.
Много често виждам как и самото говорене на Европейската комисия започва да се променя. Например, тя самата започна да говори за необходимостта от опростяване на европейските процедури и регулации. Явно и те започнаха да разбират, че по този начин, по който сме тръгнали, няма да свършим добре.
Интервю на Анелия ПОПОВА, БЛИЦ
