Мария Мъркушева - Кирчева: Можем да се гордеем с това, което са направили св. св. Кирил и Методий

Неотдавна 75-годишната хорова диригентка Мария Кирчева представи за пореден път пред публика участието на единствената у нас хорова формация от учители “Хармония”. Незабравимо музикално събитие, заслужило адмирациите на публиката, на участниците на сцената и на специалистите. 

В навечерието на 24 май я поканихме за разговор пред читателите на в. “Над 55”.

- Госпожо Кирчева, как ви хрумна идеята да сформирате певческа формация от учителите на 35-о СОУ “Добри Войников” - единствена в България?

- Вече работех там като преподавател по музика, когато колежката по математика Таня Кузманова веднъж ме попита дали можем да създадем певческа формация от учители. Започнахме с възрожденски песни - “Къде си, вярна ти любов народна” и “Боят настана, тупкат сърца ни”, както и първата обработка на Иван Вълев на песента “Ваклино, моме”. Постепенно разширихме репертоара с руски, английски, френски песни, църковни песнопения, обработки на народни песни.

Първото появяване пред публика на дамска камерна формация “Хармония” бе на 1 декември 2007 г. 

За много кратко време направихме репертоар и намерихме средства за облекло на хористките. Когато се появихме в зала 7 на НДК, цялата млада публика стана на крака и дълго ни аплодира само заради факта, че техните учители могат да пеят така добре, облечени са красиво и изглеждат великолепно на сцената! 

След това започнаха съвместни концерти със средношколската формация в училището. Двата състава се намираха в едно благородно съревнование в най-хубавия смисъл на думата. Изнасяхме общи концерти, участвахме в различни прояви - пяхме на 3 март в залата на Партийния дом, пяхме в Музея “Земята и хората”. Дамска камерна формация “Хармония” направи диск, който включва и църковни песнопения - “Херувимска песен”, “Святий Боже”, “Тропара на свети Кирил и Методий”, “Многая лета” и други. Записите бяха направени в църква, тъй като песнопенията звучат най-добре там заради прекрасната акустика.

Непрекъснато поощрявах учениците и учителите, ако имат възможност, да се изявяват и самостоятелно

Казвах им, че ако успеят да преодолеят стреса и притеснението и придобият самочувствие, че пеят добре, тогава и в живота ще имат повече самочувствие!

Трябва да споделя, че през всички тези години ръководството на 35-о СОУ винаги ме подкрепяше. Аз съм инициативен човек и винаги имам нови идеи, а те никога не ме спираха. Напротив, ръководството на училището ми даде пълна свобода да творя, да събирам млади и талантливи ученици, които имат желание да се изявяват и пеят.

- От кои диригенти сте се учили най-много и сте се възхищавали? 

- Имах щастието да бъда в зала 1 на НДК на концерта на австрийския диригент Херберт фон Караян с Виенската опера, който е сред най-изявените през втората половина на 20-и век. След години посетих музея на виенската опера в Австрия и бях много щастлива, защото научих много неща. Той е първият диригент, който започва да кани известни солисти, които да гастролират на сцената на виенската опера. Това обогатява възможностите на театъра и така той разполага с по-голям набор от певци. 

За мен Херберт фон Караян беше вълшебник с ръцете си

Всяко едно потрепване на най-малкия му пръст беше знак за нещо. Той не ръкомахаше толкова много, но с точен и премерен жест владееше вниманието на всеки един от оркестрантите и певците.

Друг мой образец в работата беше проф. Иван Маринов. Той ми показа един идеален вариант на това как всички да научат операта, защото в неговите постановки, например “Трубадур”, всички сценични работници, докато строяха декорите, пееха с хора. Той умееше да създава такава атмосфера в операта, че всички да участват. А постановката да е като празник, независимо че беше много строг. 

- Цялата тази енергия, емоция, опит, знания днес предавате на младите поколения, както и на учителите - хористи, с които работите във формация “Хармония“? Какво ви дава работата на диригент?

- Много съм благодарна на учителките хористки от дамска формация “Хармония”. Това е единственият хор от учители в България. 

Когато се пенсионирах и си останах у дома, си казах, че понякога съм била много строга и взискателна по време на репетициите, но в хоровото изкуство всичко трябва да е изпипано до най-малката подробност. Освен това винаги съм държала при всичките ми хорове да има приятелска атмосфера. 

Невъзможно е да пееш рамо до рамо с човек, когото ненавиждаш или мразиш

След всеки концерт съм намирала начин да продължим заедно да се веселим и да допреживеем онова, което се е случило на сцената. Например, когато учителките научиха “Тъкала ли си, момина мале” на четири гласа, след това не искаха да пеят елементарни песни. Значи в съвместната ни работа те израстват и получават по-широка музикална култура и вече не са съгласни да се върнат на едно по-посредствено ниво. Това е една от причините, поради която реших да напусна сцената, защото дойдоха трудни времена, в които самодейците трябваше да работят на поне две места, за да издържат семействата си. 

Аз не съм склонна да правя творчески компромиси в професионалната си работа, защото не искам да подценявам публиката. Тя е най-важният фактор в този триъгълник - диригент, хор, публика. Когато тази връзка между мен и хора се е получила, тя автоматично се предава и на публиката и тя реагира. Това е едно духовно общуване, което се получава по време на концерта и аз с диханието на публиката усещам тяхната реакция. То се усеща и от хора и му дава още по-голямо желание да даде всичко от себе си. Това се случи и по време на юбилейния концерт на 35-о СОУ “Добри Войников”, когато дамска камерна формация “Хармония” от преподаватели и родители изпълни песента “Слънце мое” по случай 75 години от създаването на училището. 

Смесен хор "Катя Попова"

- Какви творчески планове имате за в бъдеще?

- Тук искам да цитирам Христо Недялков. На един семинар на хорови диригенти той каза следното: “Диригентът трябва да слезе от сцената тогава, когато публиката иска още от него, за да пожелае да дойде и на следващия му концерт”. 

Умението да знаеш кога и как да слезеш от сцената е невероятно майсторство! Аз искам да сляза от сцената в силата си, когато все още мога да дам на моите хористи. За бъдещи творчески планове нищо не мога да кажа, но нищо не се знае, защото моите хористи искат да продължават да пеят! В творчески план - животът ми се измерва не с календарни години, а с началото на творческия сезон и на учебната година.

- Наближава най-светлият празник на нашата култура и писменост, 24 май, какво ще пожелаете на всички учители и ученици по този повод?

- Към 24 май винаги съм таяла невероятно уважение и респект. В детството ми на този ден се плетяха венци на ликовете на светите братя Кирил и Методий и имаше манифестация. С нетърпение чаках в градината да цъфнат първите трендафили, за да сложа във венеца от чемшир, бръшлян и здравец и няколко рози. На този ден винаги съм имала концерти, посветени на празника. Това е един прекрасен празник! През годините у дома винаги имахме богата трапеза - агнешкото присъстваше, канехме близки и роднини. 24 май е и мой семеен празник, свекърът ми и синът ми носят името на свети Кирил Философ.

Искам да пожелая на младите хора, на всичките си хористи, на младите диригенти и въобще на България - повече духовност, защото силата ни е в духа, а не в материалните неща! Ние имаме толкова много, с което да се гордеем като българи, само че някак си все хленчим и се оправдаваме, все гледаме чуждото и сме станали едни чуждопоклонници! Защо?! Можем да се гордеем с това, което са направили св. Кирил и св. Методи. Да пазим българските традиции, да говорим и пеем на български език! В този глобализиран свят нещото, което ни прави уникални, е точно този български дух, традициите ни, които носим от дедите си! Пожелавам на всички да ги съхраним за нашите деца!

Христо КИРИЛОВ