Собственичката на фирмата "Шибър" Мая Стоилова, която е подсъдима за доставка на арматура на "Топлофикация"-София, каза днес пред съда, че определя доставката като риск, тъй като дружеството по това време имало големи задължения. Въпреки това, Стоилова си получила всичките пари, само на моменти имало леки забавяния.
Подсъдимата обясни подробно принципа на доставка, като каза че преди да започне производствното на арматурата са се правели запитвания дали може да се плати конкретната заявка. След като доставяла арматурата, фирмата не се интересувала какво се случва с нея. Стоилова бе категорична, че започвали производството едва след получаване на факс от поръчителя.
Собственичката на "Шибър" отрече твърденията, че не са имали къде да складират продукцията. Според нея от "Топлофикация" са се обърнала към фирмата й, защото към този момент тя притежавала 60-80 на сто от пазарния дял за внос от чужбина на този продукт. Стоилова изтъкна, че не е работила единствено с топлофикационното дружество, а с много други фирми, свързани с енергетиката.
Пред съда Стоилова изтъкна големите разходи, които фирмата имала тогава. Само за заплати отивали 360 000 лева.
Мая Стоилова каза още, че не знае да е имало случай, в който продукта й да се заплаща с по-голяма сума от договорената. Тя не пожела да отговори в какви отношения извън бизнеса е с друга подсъдима по делото - Лина Абланска. За фактурите тя каза, че за нея нямало значение дали едно плащане се е осъществило с 5 фактури по 20 лева или с една фактура от 100 лева.
Валентин Димитров, неговите колеги Георги Рогачев, Емил Антонов и Лина Абланска, както и собственичката на фирмата "Шибър" Мая Стоилова са подсъдими за длъжностно присвояване при доставката на арматура през 2006 година, с което столичната "Топлофикация" е ощетена с 6 млн. лева.
При ареста на Мая Стоилова в началото на разследването срещу Валентин Димитров в сейфа й бяха открити 2 млн. лн. Благодарение на тази находка разследващите разплетоха схемата, чрез която Вальо Топлото и компания са източвали "Топлофикация" от 2003 до 2005 г.
Схемите за източване са две, обясни следователката по делото Пламена Цветанова пред БНР. В единия случай фирма "Шибър" е извършвала преки доставки за "Топлофикация", а в другия е действала с агентски фирми, на които са плащани доста високи комисиони, обясни Цветанова. Установени са пет такива фирми, на които са давани комисиони от 30 процента, при положение че стандартното възнаграждение е 10 на сто.
Фирмата на Мая Стоилова "Шибър" осъществявала директен и паралелен внос на едни и същи машини и части за парното.
Световната банка отпуска заем на ръководството на "Топлофикация" например за купуване на помпа. Прави се търг, който се печели от фирма - "Шибър" или нейна приближена. И необходимата помпа се купува законно за 100 000 лв. Отива на склад в "Топлофикация".
Паралелно с това обаче Вальо Топлото и компания купуват същата помпа. Пак през "Шибър" или други фирми на Мая Стоилова. Но при доставката се фактурират на части. Нищо, че в повечето случаи машината е неделима. Фактурите са до 20 000 лв., защото до тази сума шефът на "Топлофикация" може да разписва сам и не е нужна обществена поръчка. От несъществуващите, но скъпо осчетоводени детайли цената на машината скача. Тя отново се доставя и отново се праща в склада - но вече на цена 230 000 лв.
Милан Николов, БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
