В първо изявление след трагедията от Благоевград, при която загина 16-годишното момиче, майката на едно от момчетата - 18-годишния Методи, който е напуснал апартамента, в който е бил купона със загиналото момиче и още две момчета, излезе с остър коментар към всички, които критикуват сина й.
"Методи си е тръгнал, някак си е успял да се събере, иначе можеше и той да е долу на плочките. Тогава щяхте ли да сте по-спокойни? Нямаше кого да обвинявате. Обвинявате го, че е жив. Изливате цялата тази лавина от помия срещу него. Но той още е дете", пише майка му Росица Симеонова във Facebook публикация в местна група.
Ето и целия пост на жената, публикуваме го без редакторска намеса:
Нямам сили, съсипана съм, но реших и аз да пиша тук, въпреки че не смятам, че тук е най-правилното място за това. Но виждам как дни наред се изливат реки от помии срещу детето ми и моето семейство.
Не обвинявам никого за случилото се! Обвинявам само себе се и съпруга си! Двамата сме виновни, че не сме забелязали промяната, че сме се доверили прекалено на сина си. Да, той е направил грешен избор, но ВИНАТА ЗА ТОЗИ НЕГОВ ИЗБОР Е НАША! Изказвам своите най-искрени съболезнования към родителите, близките и приятелите на Ивана. Това не трябваше да се случва!
Обръщам се към родителите на Ивана.
Децата ни бяха приятели, имаха общ проект, в които работеха отдадено с цялото си сърце. Ивана плачеше за него, когато ги изпращаха от училището и през сълзи го молеше всеки ден да ходи да се виждат. Умни и интелигентни деца. Но не са безгрешни.
Подлъгали са се, но НИЕ сме ВИНОВНИ. Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нас, върху мен и съпруга ми. Може и въже да намери за нас, има достатъчно дървета в този град…
Обвинявате ни, че се крием. Не, не се крием, изчакваме да изживеете мъката си, изчакваме да намалее и нашата болка. Защото при такава голяма болка, добре е думите да не бързат. Защото може да се кажат много неща под силната емоция и да се наранят хора, които не го заслужават. Ние в ролята на съдници няма да влизаме. Ние съдим само и единствено себе си.
Обвинявате Методи, че не помни. Да, той е направил грешния избор да постави някакво картонче с LSD под езика си. И вече седмица си плаща цената за това. Плаща я и с огромна надценка, която му начислява общественото мнение по социалните мрежи. И ще я плаща цял живот.
Методи е разказал всичко в полицията. А някой има ли идея как са се държали разследващите с него? Понеже много хора уж всичко знаят. Но и тази болка ще запазим пак само за себе си.
Къде искате да разкаже още? В социалните мрежи ли? Няма как да разкаже нещо, което не е видял. Искате да има виновен, но виновните сме ние, не са тези деца. Те са жертви на нас и това болно общество.
Сега се обръщам към ВСИЧКИ, които търсите сензация, пишете и много неверни неща в социалните мрежи, а някои са откровени лъжи и измислици. Измисляте и дори разследвате, раздавате присъди. Методи си е тръгнал, някак си е успял да се събере, иначе можеше и той да е долу на плочките. Тогава щяхте ли да сте по-спокойни? Нямаше кого да обвинявате. Обвинявате го, че е жив. Изливате цялата тази лавина от помия срещу него. Но той още е дете. Това, че е навършил 18 години, не го прави много зрял.
Много деца в тази възраст грешат, подлъгват се и ние като родители трябва да сме до тях, за да ги насочим по правилния път. Ние някъде се разминахме със сина си. Не мислете, че всеки ден не сме говорили, че не бива до посяга към дрогата. Не сме нормални хора, хора, които обаче не са „богаташи, които имат връзки“, богати бяхме досега със семейството си, с близките и приятелите си. Сега нищо няма да е същото. Да, животът ни дава втори шанс.
Опитваме се със съпруга си да съхраним първо психичното здраве на сина си, но е много трудно, защото тези, които живеят в социалните мрежи, всеки ден га разкъсват парче по парче.
Борим се въпреки всичко, редуваме се да не го оставяме сам, за да не пропадне съвсем и да има още една трагедия.
Ако се случи, ще дойдете ли на бдението? А кого ще обвинявате? Всички ние сме виновни за трагедията, разиграла се там.
ОБВИНЯВАТЕ МЕТОДИ, че е минал по килима - аз му казах да мине. Той го направи, макар че бе облян в сълзи. Сълзи за Ивана, защото тя щеше да иска от него да мине, за да го гледа. Не искаше да ходи на бала. БЛАГОДАРЯ на съучениците му, но техните родители, които го подкрепиха и го убедиха да отиде с тях, за да го измъкнат поне за малко от тази дупка.
БЛАГОДАРЯ и на учителите, които му оказаха подкрепа. Психологът го съветва да излиза, да се среща с хора, за да прескочи, за да се съхрани, доколкото може. Иначе знаем какво може да последва. А как да излезе, след като е сочен с пръст, че е жив?!
Всички вие, които пишете в социалните мрежи, МОЛЯ ВИ само за едно - огледайте се около себе си, вижте децата си, говорете с тях, но допускайте нашата грешка.
Оставете съда и прокуратурата да си свършат работата - ако има виновен, да си понесе наказанието.
Пак ще го кажа – най-големите виновници сме ние, родителите!
АЗ СВЕЖДАМ ГЛАВА! Но съм майка и ще продължа да се боря детето ми да прескочи тази пропаст и да се пребори с всичко, което се излива срещу него, за да продължи. Свикнах с цялата гнус, която се лее от анонимни профили, но ме боли, когато идва и от хора, които са изпитали болка като нашата. Боли ме и от вербалната агресия на родителите и близките на Ивана, която с Методи впечатли зрителите през април с постановката, в която двамата играха рамо до рамо.
Отново се обръщам към родителите на Ивана. Когато сте готови да разговаряте, със съпруга ми сме насреща, но не в социалните мрежи. Методи също е готов да събере сили, за да Ви разкаже какво е видял.
Още веднъж - ИСКРЕНИ СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ НА СЕМЕЙСТВОТО НА ИВАНА!
ПОЧИВАЙ В МИР, ИВАНА!
Не чета коментари от анонимни профили!
