„Пипах го, целувах го, затворих му очите“. Това заяви пред Софийския градски съд Албена Игнатова, майка на 16-годишния Георги, който бе заклан посред бял ден в Борисовата градина преди почти три години.

Жената не заварила първородното си дете живо. Георги издъхнал няколко минути преди родителите му да пристигнат на лобното му място – пейка на една от алеите в Борисовата. Момчето бе убито на 2 юни 2015 г., а подсъдим за зверството е Йоан Матев, който се укрива от МВР близо година и половина, преди да бъде арестуван. След показанията на родителите вчера подсъдимият невъзмутимо заръфа кроасан пред тях, пише "Телеграф".

Родителите на Георги го заварили да лежи по гръб. Под ребрата вляво зеела рана. Майката се спуснала да го прегърне, въпреки че полицаят не разрешил.

„До последно вярвах, че той все още диша. Моля се детето ми да не се е мъчило много“, каза през сълзи 42-годишната Албена. Жената разказа, че братчето и сестричето на Гого непрекъснато искали той да си дойде, въпреки че знаели, че „той е вече звездичка“.

„Отиде си голяма част от сърцето ми“, каза с мъка майката. По думите ѝ смъртта му е оставила траен отпечатък у всички в семейството. „Как да обясниш на едно дете, че брат му е бил убит. Това не е нормално. Да излезеш навън и да те наръгат“, каза майката. Тя допълни, че Георги е бил сърдечен и отговорен. Приятелката му Лора, в чиито ръце момчето издъхнало, е била първата му любов.
„В семейството ни децата винаги са били на преден план. Имахме три деца. Георги беше най-голямото дете и все още е. Той винаги ще ни бъде дете“, каза пред магистратите бащата Валентин Игнатов. Съкрушеният родител обясни, че след смъртта на Гого в семейството се родило 4-то дете.

Първа до момчето стигнала приятелката му Лора. След като бил намушкан, Георги се обадил първо на нея. „Лора, моля те ела. Наръгаха ме“, било последното, което ѝ казал. Когато девойката стигнала до него, той вече лежал на пейката, телефонът му бил до главата. Момчето имало пяна около устата, чували се хрипове, отчаяно се опитвало да си поеме дъх.

„Държах му ръката през цялото време“. Гледал, но погледът му бил празен. Портфейлът му бил на земята. От него се подавала банкнота. Лора веднага се обадила на 112, после позвънила на Албена и на Константин Малчев – най-добрият приятел на Георги. Момчето бързо също звъннало на Бърза помощ. Първоначално линейката ги подминала и момчето ходило да я гони. Като стигнали, лекарите само констатирали смъртта.