Тревожни данни за състоянието на българското образование изнесе Институтът за пазарна икономика (ИПИ). Според публикуван от организацията доклад 17 училища у нас с близо 100 зрелостници са постигнали среден успех „Слаб 2,00“ на задължителния държавен зрелостен изпит (ДЗИ) по български език и литература през 2025 година. Това означава, че в тях нито един ученик не е успял да даде дори минимален верен отговор.
Средният резултат в страната е „Добър 4,27“, като акцентът на анализите до момента бе насочен главно към конкуренцията между най-добрите училища в София и другите големи градове. Министерството на образованието и науката (МОН) и регионалните управления обаче традиционно избягват да посочват публично школата с най-слаби постижения.
Разпространение на проблема
Докладът на ИПИ показва, че ниските резултати не са изолиран случай. През тази година в 202 училища с близо 4000 ученици средният успех е под „Среден 3,00“. Слаби училища има във всяка една от 28-те области на страната и в половината от общините (131 общини). В над 70 от тях на изпит са се явили повече от 20 зрелостници, а в над 10 – дори над 50.
„Мащабът, разпространението и консистентността в резултатите на слабите училища показват един от основните проблеми на българското образование. Докато най-добрите могат да се конкурират на световно ниво, други не успяват да осигурят базисна грамотност на учениците си“, коментират от ИПИ.
Постоянство в неуспеха
Според анализа, провалът на тези училища не е случайност, а тенденция. Почти всички слаби училища (181 от 202) са имали резултат под „Среден 3,00“ в поне две от последните три години, а 106 – във всяка една от тях. Четири училища дори са с пълни двойки на всички зрелостници и през миналата година.
Възможни решения
ИПИ препоръчва целенасочени действия – смяна на ръководства, командироване на учители, промени в бюджетите и профилите или оптимизация на училищната мрежа. „Фокусът върху тези училища и техните ученици е от особено значение. Предприемането на мерки е задължително“, посочват експертите.
Позицията на МОН
Министърът на образованието Красимир Вълчев заяви, че целта на предлаганите промени в учебните програми е балансиране, а не унищожаване на езиковите гимназии. Според него намаляването на часовете по чужд език от 18 на 16 в осми клас ще даде възможност учениците да получат по-добро общо образование.
„Опитваме се да премахнем прекъсването в учебните планове. В момента 18 от 35 часа са само по език, което лишава учениците от история, физика, химия и биология“, обясни Вълчев. В същото време родители и учители започнаха петиция в социалните мрежи за запазване на сегашните учебни планове в езиковите гимназии.
