Мария Стюарт е един от най-романтичните и трагични образи не само в шотландската, но и в европейската история. Израснала и възпитана във френския кралски двор, красива, талантлива, отдадена на изкуствата, на нейните крехки момински плещи се стоварва непосилната отговорност да управлява една страна, която, макар да й е родина, всъщност й е непозната и се раздира от политически междуособици и жестоки религиозни войни.

Принцеса Мария Стюарт е родена на 8 декември 1542 г. в двореца Линлитгоу, Шотландия. Дъщеря е на краля на Шотландия Джеймс V и французойката Мари дьо Гиз. Тя е единственото живо законно дете на Джеймс V и когато той умира само шест дни след раждането й, на 14 декември Мария става новата кралица на Шотландия. 

Докато била бебе, майка й станала кралица-регент. Тя смята, че е разумно да остави малката Мери да прекара детството си във Франция. 

Затова на петгодишна възраст Мария заминава за родината на майка си 

Римокатолическият крал на Франция, крал Анри II, я приема и я отглежда като своя дъщеря. 

Мария израства силна и красива. Описват я като мило, много умно и уверено в себе си момиче. Научила латински, френски, испански, италиански и гръцки език. Музиката и поезията били едни от любимите й предмети.

С ръст около 5 фута и 11 инча, Мария е смятана за сравнително висока за жена през XVI век. Със златисточервената си коса, овалната форма на лицето и кехлибарените си очи много френски благородници и членове на кралското семейство проявяват интерес към нея. С течение на времето тя напълно асимилира френската култура. 

Крал Анри II урежда брак между най-големия си син Франсоа и Мария. Историците смятат, че младата Мария се е влюбила до уши във Франсоа. Както е характерно за онези времена, единствената цел на крал Анри II е била бракът да сближи Франция и Шотландия. Двете държави споделят обща омраза към Англия и нейната протестантска религия. Англия и Франция от години воюват помежду си с прекъсвания.

Тъй като и Шотландия, и Франция са управлявани предимно от благородни католици и лордове, изглежда естествено двете страни да искат да бъдат привлечени в по-тесен съюз. През април 1558 г. Мери и Франсоа щастливо се женят в катедралата Нотр Дам в Париж. 

През 1559 г. Мери е провъзгласена за кралица на Франция и Шотландия след кончината на свекър й и възкачването на престола на младия крал Франсоа II. Неочаквано същата година обаче съпругът й умира на 16 години вследствие на инфекция, което оставя 

Мария Стюарт вдовица едва на 18 години и я принуждава да се върне в родната си страна

През 1561 г. тя се завръща и поема управлението на Шотландия. След години на престой във Франция й е много трудно да се адаптира към новата среда. Шотландия се е променила както в политическо, така и в религиозно отношение. Смъртта на Франсоа II премахва възможността за анексиране на Шотландия от Франция - нещо, от което мнозина шотландци се страхуват. При все това има още една сериозна пречка за управлението на Мария Стюарт - нейната религия. Тя е дълбоко вярваща католичка, а в религиозно отношение протестантите били постигнали огромни успехи в Шотландия.

До този момент поданиците й не я познават. По общо мнение, тя е чаровна, енергична, преизпълнена с жажда за живот. Независимо от привидностите е много упорита и способна да отстоява своето. Така, както възнамерява да не отменя шотландските закони, гласувани предната година от Парламента, така не отстъпва по отношение на собствените си права: 

“Нямам намерение да противореча на моите поданици за религията и очаквам да постъпват по същия начин с мен”, заявява тя.

Така първите няколко години на Мария на шотландския престол са сравнително спокойни. Тя осигурява известни религиозни свободи, като не е имало и толкова много религиозни преследвания. Също така благородниците и протестантите не й създавали много проблеми. Тя, от своя страна, приела политиката на религиозната толерантност и уважението към протестантите.

Освен това привлича в съвета си своя полубрат Джеймс Стюарт, 1-ви граф на Морей. Станала популярна сред простолюдието, защото деликатно изтръгнала малко власт от благородниците и така укрепила короната си.

За нещастие на Мария един кардинален проблем остава нерешен - отношенията й с нейната братовчедка - английската кралица Елизабет I. Последната отказва всякаква среща между двете, преди Мария Стюарт завинаги да се откаже от английската корона.

А основания за тази претенция не липсват, тъй като Мария е внучка на сестрата на Хенри VIII - Маргарет Тюдор. И тъй като бракът на Хенри и майката на Елизабет, Ан Болейн, е обявен за невалиден, а Ан е екзекутирана, мнозина намират логика в това да обявят и Елизабет за незаконно дете на краля. В очите на римокатолиците в Англия Мария е законната наследница на английския престол. Те смятали, че тя има по-голямо рождено право на английската корона от братовчедка си Елизабет. Самата Мария също не смята да се отказва от претенцията си за английската корона 

Тя счита, че ако Елизабет няма преки наследници (а Елизабет не желае да се омъжи), е в правото си да заяви претенции след евентуална нейна кончина като най-близка кръвна родственица. Дори протестантските лордове в Шотландия я подкрепят. Това повишава градуса на напрежение между двете кралици-родственици.

Но вторият брак на Мария е това, което се превръща в причина за всички нещастия, които ще я сполетят 

С него започва началото на хаоса и мрака за нея. 

Тя се омъжва за лорд Хенри Стюарт, херцог на Дарнли, през юли 1565 г. Мария първоначално била силно привлечена от новия си съпруг, но бързо осъзнала, че той е жесток, жаден за власт и порочен. С този брак Мария вбесила първо Елизабет, която не дала одобрението си за него, но се противопоставила и на шотландските благородници, които го смятали за болнав човек, който искал единствено да е владетел на Шотландия като неин съпруг. Мария бързо осъзнала грешката си, но се погрижила за единственото важно нещо в момента - да си осигури наследник. От брака им се ражда син на име Джеймс (по-късно крал Джеймс VI, основоположник на династията на Стюартите в английската история) на 19 юни 1566 г.

През февруари 1567 г. лорд Хенри умира при съмнителен инцидент след експлозия в имението му край Единбург. Трагичната му смърт става повод за разследване, в което обаче не може да се докаже връзка с Мария Стюарт или друг от приближените й.

Напрежението обаче ескалира само няколко месеца по-късно - през май 1567 г., когато Мария Стюарт се омъжва за Джеймс Хепбърн, граф Ботуел и един от основните заподозрени за смъртта на предишния й съпруг. 

Репутацията на Мери се сринала 

Някои твърдят, че тя не го е направила от страст, а защото се е нуждаела от мъж, който да й помага да ръководи делата на кралството си. Нуждаела се от благородник, който да може да обедини враждуващите благородници. Всичко, което искала, било да стабилизира ситуацията, която излизала от контрол. Уви, ефектът бил обратен. А може и да е нямала друг избор...

Мария Стюарт и Франсоа II скоро след сватбата им

Хаосът в двореца й довежда до изгонването на Ботуел. Скоро и самата Мария е поставена под домашен арест в замъка Лох Левен. По-късно през 1567 г. е принудена да се откаже от престола си. Едногодишният й син Джеймс (Джеймс VI) става крал на Шотландия на 24 юли 1567 г. Чичо му Джеймс Стюарт, 1-ви граф на Морей, действа като регент.

Мария бяга в Англия и търси закрила при братовчедка си, кралица Елизабет I. Мария и синът й никога повече не се срещат.

Мария с изненада установява, че граф Мъри не се държи приятелски като брат, а сурово като раздразнен настойник. 

Тя скоро е принудена да се прости с илюзиите, че той ще й върне короната 

Мария бяга в Англия и търси закрила при братовчедка си, кралица Елизабет I. Тя пристига там през май 1568 г. Комфортът, който очаквала в Англия, така и не се осъществил. Тя не е посрещната благосклонно. Престоят в Англия е всичко друго, но не и добър за нея. Това се дължало на страха от претенциите й за английския престол. През следващите около две десетилетия Мария прекарва по-голямата част от времето си в местене от едно място на друго, неофициално като затворник на Англия.

Кралица Елизабет стратегически поставя Мария на места, които са далеч от шотландската граница, но и от британския център на властта. Около Мария просто е имало твърде много подозрения. Дали наистина е убила съпруга си? Дали е била в Англия, за да свали от власт братовчедка си, кралица Елизабет I? Дали присъствието й в Англия ще предизвика католическо въстание? Всички тези въпроси сигурно са минавали през ума на Елизабет.

Католиците в Англия тайно се надявали, че Мария ще може да предяви претенциите си за английския престол. Някои от тях се опитали да убедят Елизабет да посочи Мария за наследница. Поради това английските протестанти виждат в продължаващото присъствие на Мария на тяхна земя истинска заплаха за протестантската кралица и за протестантството като цяло. 

Изследването на кореспонденцията й по време на престоя й в Англия разкрива, че 

Мери може да е общувала с Антъни Бабингтън - човек, който е участвал в неуспешен заговор за убийството на кралица Елизабет

Международен криптологичен екип случайно открива поредица от кодирани писма, написани от Мария, и ги дешифрира през 2023 г.

Съдържанието на тези писма, написани от Мери, докато е била затворена от кралица Елизабет I, разкрива мислите, емоциите, заговорите. 

Под нейната пасивна благословия протестантските лордове и графове започват да преследват Мария по обвинения в убийство и държавна измяна. Тя протестира срещу целия процес, като твърди, че не е поданик на кралица Елизабет I и следователно не може да бъде съдена в Англия.

По време на процеса Мери е премествана от един замък в друг, като целта на това е била да й се попречи да замисли бягството си.

На 16 октомври 1586 г. на процеса, проведен във Фотерингхей, Мария е призната за виновна по обвинението в заговор за убийството на Елизабет. Осъдена е на смърт на 7 февруари 1587 г. През цялото време на процеса тя изглеждала спокойна и уравновесена.

Нейните сънародници не оказали никаква съпротива, в нейна защита не дошъл и синът й Джеймс VI Шотландски, който само официално протестира срещу пленничеството на майка си. Но това е всичко. Той отказал да си навлече антагонизма и омразата на Елизабет и протестантите в Англия от страх, че може да застраши претенциите си за английската корона. 

На 8 февруари 1587 г., на 44-годишна възраст, Мария е обезглавена в замъка Фортърингей, Нортхемптъншир, Англия 

В хода на процеса, както и на произнасянето на присъдата, кралица Елизабет решава да остане безучастна.

През 1612 г. крал Джеймс I (тогава крал на Англия и Шотландия), полага тленните останки на майка си Мария в Уестминстърското абатство.

 Мария никога не е била смятана за слаба, но тя е живяла във време, в което националните религии и вярност са се променяли много бързо. Може би може да бъде описана като жертва на обстоятелствата, въпреки че наистина е имала пръст в собствената си гибел, вземайки някои ужасни решения в живота си. Мария Стюарт ще остане в европейската история като една от най-спорните, интригуващи и силни женски фигури. И нейното име ще се помни още много дълго.

Ето и няколко любопитни и малко известни факти за нея

Носела бяло на първата си сватба

Може би се чудите какво е необичайното в това да носите бяло на сватбата си? Е, преди четири века бялото не е типичният цвят, който човек носи на своята сватба. Белият цвят е бил разглеждан във френското общество като цвят на траура. Не е известно защо тя умишлено е сложила бяло, като се има предвид фактът, че е прекарала цялото си детство във Франция. Разбира се, тя знаела най-добре. Но отново, Мери не била типичният тип кралица.

Обичала животните 

Поради всички турбуленции, които се случили в живота на Мери, тя започнала да отглежда кучета. Развила този навик по време на престоя си във Франция. Историците смятат, че е имала около 20 кучета. Дори се смята, че нейният скай териер се е сгушил в краката й, когато е била екзекутирана в Англия.

Подписва шотландския закон за магьосничеството от 1563 г.

Това не трябва да е изненада за никого. На първо място, случило се е през 16-и век. Второ, Мария била вярваща католичка. Тя е израснала в много религиозно общество. Тогава това било или протестантство, или католицизъм. Над 2000 така наречени “вещици” загинали в резултат на този закон, който действа около 150 години.

Мери никога не е срещала своя “враг” кралица Елизабет I

Двете кралици никога не са се изправяли лице в лице. Те са си кореспондирали само чрез писма. 

Често боледувала

Всички трагични събития в живота й се отразяват на здравето на Мери. Тя обикновено е страдала от повръщане, пристъпи на паника и мъчителни болки в корема.

Преобличала се е като мъж

Ако бяхте монарх от 16-и век, как бихте измерили обективно рейтинга си на одобрение? Мери имала страхотна идея: да се облече като мъж и да броди по улиците на Единбург, за да разбере мислите на хората за кралицата. Тя не била първият владетел, който правил това. Освен това ръстът й направил маскировките й като мъже много убедителни. Историците смятат, че тя е била малко срамежлива заради височината си от 1,82 м (6 фута).

Обичала бялото вино, с което си миела лицето

Кралицата била обсебена от поддържането на бледия си като алабастър тен. Затова тя използвала нетрадиционни средства, за да го постигне, пише liubopitnobg.com. 

Необходими били три удара на палача, за да сложи край на живота й

В ужасяващ разказ за смъртта на Мери се казва, че палачът й бил страховит. Брадвата му пропуснала врата й при първия удар. Острието се забило в задната част на главата й, което накарало Мери да изпита момент на мъчителна болка. При втория удар палачът отново не успял да й отреже главата. Едва при третия и последен удар успял да избави Мери от нейното страдание.

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук