Преминаването от зимно към лятно часово време причинява стрес на организма. Хората, които страдат от безсъние и които са по-изнервени и тревожни, по-трудно се адаптират към преместването на стрелките, пише Телеграф бг.

Страдат и хората с хронични заболявания, както и практикуващите рискови професии. Адаптацията отнема поне седмица, докато организмът се настрои към новия режим.

През това време не може да очакваме, че ще бъдем 100% адекватни нито в офиса, нито в домашните ни задължения. Организмът сам ни показва темпа, с който е готов да се приспособи към промяната и е добре да му отдадем необходимото време, отбелязват експертите.

Адаптирането зависи от здравословното ни състояние. По-трудно е за страдащите от хронични, ендокринни и сърдечни заболявания.

Според лекарите е възможно да изпитаме лека умора, сънливост, замаяност, тежест в стомаха и нарушаване на съня.

Сутрешната закуска, гимнастика и чаша хладка вода с лимон са начин по-бързо да се адаптираме към часовата смяна. Дори разходка в парка и кафе с приятел може да повдигне тонуса ни в началото на деня.

По план миналата година стрелките на часовника трябваше да се изместят за последен път, а държавите членки на ЕС да решат дали да минат към лятно или да останат на зимното време. Консенсус по въпроса обаче не беше постигнат и засега преминаването от едното към другото часово време остава.

Непрестанното въртене на стрелките обаче крие рискове. С 40% нарастват катастрофите в понеделника след смяната, независимо дали се мести с час напред или назад, показва изследване в Германия. Във връзка с това имахме такъв случай преди четири години.

Преди години автобусът от София за Бургас беше влязъл в канавка, защото шофьорът беше заспал. Това се е случило, защото не е могъл да се синхронизира и на предния курс по това време е спал. Това показва, че някои професии са много рискови по отношение на „играта с времето“.

Пилотите, автобусните и таксиметровите шофьори трябва да синхронизират биологичния си часовник първи и тогава да започват работа, отбелязват психиатрите.

Местенето на стрелките през шест месеца влияе на здравето на милиони българи. Проучванията по света показват, че с над 50% нарастват инфарктите, инсултите, както и трудовите злополуки на работното място след смяната.

Дори само за това си заслужава да не се пипа часовото време, отбелязват някои специалисти. При самата смяна се нарушава основният биологичен пейсмейкър или така нареченият циркаден ритъм на организма.

Това е особено опасно за хора, които страдат от хронични заболявания. В най-рисковата група влизат хората с ендокринни и сърдечносъдови заболявания, защото при тях обикновено терапията е постоянна, а лекарства се приемат по три пъти на ден.
Смяната на времето е въведено през 1976 г. в Европа по искане на Франция. В България тази практика е въведена през 1979 г.

Чаша портокалов сок пази от 7 болести

Чаша портокалов сок ни пази от седем болести. Основните хранителни вещества, открити в него, стимулират имунната система, така че да ни защитават от заболявания. Става въпрос за артрит, лупус, чревни болести, астма, сърдечни заболявания, ревматоиден артрит и диабет тип 1.

Ново изследване за това как скритите възпаления влияят на имунния отговор на организма показва, че витамин С в портокаловия сок може да играе защитна и терапевтична роля, когато става въпрос за нашето здраве. Специалистите смятат, че не трябва да приемате повече от 150 милилитра плодов сок на ден, пише БГНЕС.

Точно това количество ще помогне за потискане на възпалителните процеси, отбелязват учените. „Витамин С влияе върху възпалението, като регулира производството на цитокини. А знаем, че повишените нива на цитокини могат да унищожат възпалителните източници.

Витамин С също помага за повишаване нивата на антителата, като стимулира растежа на Т и В лимфоцитите, видовете бели кръвни клетки, които стимулират и насочват нашия имунен отговор“, казва Филип Калдър, съавтор на доклада и професор по хранителна имунология в Университета в Саутхемптън.

Създават ваксина за 100 дни

При следващата пандемия учените трябва да създадат ваксина за 100 дни. Изпитванията върху тази за коронавируса е отнела 300 дни. За да се предотврати следваща пандемия обаче, научната общност трябва да действа по-бързо, смята проф. Сара Гилбърт, която е един от създателите на ваксината на Оксфорд.

„Не говорим да правим същото нещо отново, а просто да го правим по-бързо. Вече сме добре подготвени, не е нужно да започваме отначало пак“, коментира тя.

Според учените светът трябва да има библиотека от ваксини срещу семействата вируси, които са най-големите пандемични заплахи.

Това би означавало създаване на поне 10 широкоспектърни ваксини в близките години. „След това ще започнем да правим клинични тестове, за да можем да разгледаме имунния отговор за всеки от различните видове вируси.

Така ще имаме запаси от ваксини, готови за употреба, а това ще спаси милиони животи“. Семейството на коронавирусите остава значителна заплаха поради способността му да се разпространява бързо между хората.