Местим стрелките с един час назад

Целта на преминаването от лятно към зимно часово време, освен чисто икономическа полза - пести се осветление, има за цел да осигури на организма ни повече светлина и съответно да повиши активността ни.<br /> <br /> Според много специалисти обаче смяната на времето има негативно влияние върху здравето ни, тъй като промяната разстройва вътрешния ни биологичен часовник.<br /> <br /> Установено е, че се нарушава възприятието на човека, свързано с редуването на тъмната и светлата част от денонощието в зависимост от годишния сезон.<br /> <br /> 119 държави местят стрелка на часовниците всяка пролет и есен. Има и страни, които не го правят - сред тях са Япония, Китай, Сингапур, Естония, Узбекистан, Таджикистан, Туркмения, Казахстан.<br /> <br /> Идеята за смяна на времето хрумва на Бенджамин Франклин. Той пише писмо до редактор на вестник &bdquo;Парижки журнал&quot; през 1784 г., в което предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано. Уилям Уилет публикува &bdquo;Пилеене на дневна светлина&quot; през 1907, където обосновава обстойно тази идея.<br /> <br /> На практика идеята е приложена от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г.. Великобритания е втората държава, която въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916.<br /> <br /> България въвежда лятното часово време през 1979. След известни промени през годините, днес то започва в 3 часа в последната неделя на месец март и продължава до 4 часа в последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с един час назад - или обратно на 3 часа.<br /> <br />