Микеле Плачидо, любимец на родната публика заради култовия си герой, комисар Катани от сериала “Октопод”, личен приятел на големия Стефан Данаилов, дойде у нас, за да представи последния си игрален филм като режисьор - “Сянката на Караваджо”, сниман по време на пандемията. 

Италианецът не пропусна да спомене на пресконференцията в НДК името на покойния си български приятел, дори изправи публиката на крака в памет на Ламбо. “Мисля, че филмът за Караваджо е произведението на моята творческа зрялост.

Искахме да направим по-различен филм. Целта ми беше да разкажа трудностите в живота на Караваджо”, каза Микеле Плачидо. Режисьорът е поверил главните роли на Изабел Юпер и Луи Гарел. Самият Микеле Плачидо играе кардинал Дел Монте. 

Филмът за Караваджо е филм за проблемите на сегашното поколение 

Действието се развива в друга епоха, но проблемът е актуален и днес   - свободата на личността. Разликата е в костюмите, в декорите, които се оказаха сериозно финансово бреме, допълни режисьорът. 

През пролетта той слага началото на нов мащабен проект, който ще бъде заснет у нас. Според Микеле Плачидо в България творят великолепни професионалисти в областта на киното. Творецът изрази съжаление за ония млади негови колеги, които са били принудени да се сражават на фронта в Украйна и са загубили живота си.

Единият от героите в лентата, който играе сина на героинята на Изабел Юпер, е руснак, който пристигна за премиерата на филма от фронта в Украйна и тутакси бе отново мобилизиран и изпратен да се бие. 

Звездата не скри, че много обича да хапва спагети с гъби, че харесва нашата кухня. А ето и за какво още си говорихме за читателите на в. “Над 55”.

- Господин Плачидо, годините минават, а славата на Корадо Катани не угасва. Не се ли ядосвате, че все ви свързват с тази роля, а сякаш забравят другите ви екранни превъплъщения? 

- О, не, всеки със съдбата си! Моята никак не беше лоша! С Катани ме свързва младостта, пък и зрелите актьорски години. Бях само на 38, когато се сродихме с комисаря. Не очаквах, че героят ми ще стане толкова популярен. Естествено, сега имам съвсем други приоритети. А и никога не гледам назад, предпочитам да си мисля за бъдещето и да изживявам настоящето. 

Времето на “Октопод” изтече, а и действителността в Италия вече е съвсем друга 

- Вярно ли е, че сам сте помолили режисьора да убие Катани?

- Съвсем съзнателно го направих. Защото исках да променя живота си, да поема по друг път. Да ръководя сам кариерата си, а не да вървя след Катани. 

- Знаете ли, че и в Италия, и в чужбина зрителите пишеха писма до телевизиите и молеха да бъде възкресен Катани?

- Много мило! И досега ме спират карабинери по пътищата на Италия и ме поздравяват: “Как сте, комисар Катани, всичко хубаво, комисар Катани!”. Приятно е. Персонажът е сполучлив, защото бе човечен. Катани бе не само ченге, но и любящ съпруг, и любящ баща. Това се харесва на обикновените хора. Корадо Катани не е обикновен филмов герой, той е много близък до героите на Достоевски, моят любим писател. И той, и те, героите на Достоевски, живеят не за себе си, а за другите. Жертват се заради другите. 

- Какво би се случило, ако Катани бе продължил да съществува, бе оживял?

- Щях да зацикля като актьор. А по онова време ми предстоеше да играя главна роля в една пиеса на Шекспир. И аз предпочетох Шекспир!

- През 1991-ва се снимате във филма на руския режисьор Владимир Бортко “Афганский излом” в ролята на офицера десантчик майор Михаила Бандура. Говори се, че тогава животът ви е бил изложен на риск?

- Прекрасни спомени имам от работата ми в Русия, макар че наистина рискувах живота си. Снимките бяха на границата с Афганистан, а в това време в Душанбе имаше размирици. Беше истинска авантюра да се измъкнем от града и да се доберем до летището. 

По време на снимките използвахме истинско оръжие, никаква бутафория

И общувахме с високи чинове от Съветската армия, за да бъде всичко много автентично. 

- Режисьор или актьор - какво предпочита Микеле Плачидо?

- Обичам да режисирам в киното, а да играя - в театъра. 

- Как се отнасяте към икономическата криза днес?

- Неизбежна е. Затова любовта между хората е още по-ценна. За мен е важно семейството. 

Жените, които съм имал в живота си, не искаха от мен да бъда секссимвол, а просто да ги обичам. Да бъда добър баща. И аз се стараех да правя същото. 

- Родителите ви имаха ли отношение към театъра и киното?

- Никакво. Баща ми бе строител, чичо ми - свещеник, майка ми - домакиня, която цял живот се скъсваше от работа. Семейството ни е огромно, освен мен у дома растяха още седем деца. Бях на 19, когато баща ми си отиде и всичко легна на плещите на мама. Трябваше да й помагаме. И го правехме! Аз например, 

преди да стана актьор, си вадех хляба в полицията

Бях охрана, патрулирах по улиците. Братята и сестрите ми пък се посветиха на педагогиката. В голямото семейство на Бениамино и Мария Плачидо се пръкна само един актьор и това съм аз. А защо го направих и аз самият не знам. Като ученик не съм дори помечтавал да се занимавам с театър или с кино. 

- Поддържате ли връзка с братята и сестрите си?

- Та ние не можем да дишаме един без друг! Ако се скараме, е за глупости и кавгата бързо отминава. Много, много се обичаме и си помагаме.

- Децата ви обаче поеха по вашия път - и Виоланте, и Брено са актьори, при това - вече известни?

- Не съм им се бъркал, не съм ги насилвал. Сами си избраха пътя в живота. 

Думичка не съм казал и на петте си деца от моите три брака, че искам да вървят по петите ми

Ни Виоланте, ни Брено, ни Микеланджело, ни Иниго, да не говорим за най-малкия, Габриеле, са чули от мен съвет за бъдещата им професия. Няма по-тежка професия от актьорската. Добре че на Виоланте и Брено им върви и имат успех. 

- А защо той се подвизава с псевдонима Марко Брено, вместо да се казва Брено Плачидо? 

- За да си бъде той! Брено е откритие на друг режисьор, не на собствения му баща. И това страшно ме радва. Дума не ми е казал, че ще си сменя името. Може би не иска да има и друг актьор с фамилно име Плачидо!

Дъщеря ми Виоланте обаче си запази фамилното име, тя се подвизава и като актриса, и като певица. Сама си пише песните, пее на италиански и на английски. Провървя й - работи с Джордж Клуни в “Американецът”, срещна се професионално и с Никълъс Кейдж. Прави кариера в Холивуд подобно на майка си - Симонета Стефанели, която се снима в “Кръстника” на легендата Копола, заедно с Марлон Брандо и Ал Пачино. 

- Жена ви е по-млада от вас с 37 години. Къде се запознахте?

- Водех семинар за млади актьори, а Федерика бе дошла да се учи. Е, не бих казал, че веднага хлътна по мене. Но в един момент признахме един на друг, че ни се иска да живеем заедно. Любовта не признава възрастите! Преди да срещна Федерика, два пъти се жених.

И с бившите ми съпруги, и с децата ми съм в прекрасни отношения. Федерика обаче е специална жена, тя е жената на моя живот. Много преживяхме заедно, едно детенце загубихме. Оженихме се с Федерика през 2012-а. Сватбата беше страхотна, а моят приятел Ал Бано ни пя “Аве Мария”. Тя прекрасно се разбира с по-големите ми деца. Ние сме едно голямо семейство.

Щрихи към биографията

Микеле Плачидо е роден на 19 май 1946 г. в Асколи-Сатриано. Завършил е Националната академия за драматично изкуство в Рим. Първата роля на театралната сцена изиграва през 1969 г., а през 1972-ра дебютира в киното във филма “Делото Пишота”. Има общо 3 брака. През лятото на 2012-а Микеле Плачидо мина под венчило с актрисата Федерика Винченти, с която живееха 10 години като двойка и отглеждаха заедно сина си, Габриеле, роден през 2006-а. 

Мария СТЕФАНОВА