Той има нужда от представяне, за да споменем името му с уважение. Защото всеки е чувал и припявал поне една негова песен. Българският радиоефир, с малки изключения, е мащеха за мелодичната, баладична българска музика. Но хората имат сърце и памет за истински стойностните песни. Кой не е прегръщал момичето си на “Не остарявай, любов”? Кой не е давал обещание с “Пак ще се срещнем”? Кой не е утешавал приятел с “Не всичко е пари, приятелю”? Кой не се е просълзявал на “За теб, Българийо!”? И свързващото звено във всички тези вечни любими песни е той - големият Михаил Белчев! 

Господ като раздавал благините, се позабавил над неговия двор. И изсипал щедро - и талант, и смелост, и устойчиви ценности, и много, много любов. И за изживяване, и за раздаване. Разговаряме с любимия бард на няколко поколения Михаил Белчев месец преди да навърши прекрасните 78 години. Говорим си приятелски, защото това не е първата ни среща. Имах невероятното щастие Мишо и Криси да изпеят мой текст - най-новата песен в репертоара им “Бяла любов” по музика на Борислав Мирчев.

- Ще те изненадам и няма да започна нашия разговор с въпроси за музика и поезия. Иска ми се да започнем “От много, много отдалеч”. Интересен ми е пътят, който човек изминава. Ти откъде тръгна? Разкажи за семейството, за хората, които си избрал за свои родители.

- Семейството ми не бяха музиканти хора. Обаче вкъщи винаги се е пеело, имало е гости, приятна атмосфера. 

Родителите ми се обичаха много

Не минаваше ден, без баща ми да дойде с поне едно цвете. По-късно ме поощриха да постъпя от малък в хор “Бодра смяна” - детският хор на Бончо Бочев и Лиляна Бочева. Прекарах там известно време - от 3-4-ти клас докъм 8-и, до първи курс на техникума. Това бяха години на влюбване - в изобразителното изкуство, в музиката, в класическата музика. Пеехме в детския оперен хор, участвахме в представления в операта. Винаги съм бил свързан с музиката, с изкуството. 

- Случва ли ти се в минути на колебание да се запиташ: Ако мама гледа отгоре, какво ли ми казва?

- Случвало се е, разбира се, много често даже. Това е някакъв коректив - от майка ми, от баща ми, от близки хора, които ги няма вече на тази земя. 

- Виждам огромна любов, уважение и респект към вас с Криси в очите на сина ви. Това не се учи. Това се наследява. Какви бяха отношенията в твоето семейство? Какви ценности ти завещаха твоите родители?

- На първо място, отношението към жената, към Родината, към истината. Всичко това се унаследява. То се и възпитава. Затова нямам проблеми с Косьо. Нито с него, нито с майка му. 

- Нашето поколение премина през чистилището на прехода. Ако направим равносметка на тези години, какво спечелихме и какво загубихме?

- Много е трудно да се каже. 

Аз нямам от какво да се оплача от тези години

Имал съм възможност да пътувам, имал съм възможност да се изявя, имал съм възможност да бъда оценен, имал съм възможност да правя това, което ми доставя удоволствие. Мисля, че това е най-важното за един нормален човек. След 1989 г. продължих да се занимавам с музиката и поезията си. Никога не съм правил компромиси. 

- Наистина ли “Не всичко е пари, приятелю”? 

- Аз съм го казал и го вярвам. Въпреки всичко се оказа, че не е точно така. 

- Кое е над парите, какво би поставил над тях?

- Искам да кажа, че когато трябва да реализираш нещо, да осъществиш някоя идея - всичко е свързано с доста финансови средства. За да направиш един голям концерт, са необходими много пари и се случва дори да изпадаш в някои унизителни ситуации. 

- Знам, че си отказал предложение да бъдеш депутат. Не те ли поблазни възможността да смениш амплоато? 

- Да, още в самото начало на прехода. 

Не, не, не, това не е за мен

Това е работа на икономисти, на юристи, на хора, които наистина могат да променят нещо. 

- Ти можеш да направиш хората по-добри...

- Аз мога да направя много големи бели...

- Богомил Гудев е написал “Вървят ли двама по дълъг път, и път да няма, не ще се спрат”. Повече от 40 години сте с Криси по пътя. И житейски, и творчески.

- Радвам се, че се разбираме. И се надявам колкото се може по-дълго да бъдем заедно. 

- Май нямаш намерение да забавяш темпото? Работиш много усилено.

- Не мога да го забавя, да го успокоя. Докато съм жив, ще бъде така. 

- Пял си за неостаряващата, за късната, за бялата любов. Дай още едно определение за любовта...

- Вечната. 

- Имаш ли стихове за вечната любов?

- Не, нямам. 

- Време е...

- Време е, но трябва някой друг да напише. 

- Кои от песните, които пееш, са ти по на сърце - по твой или по чужд текст?

- Не мога да ти кажа. Обичам песните на колегите си, обичам да пиша за тях. Обичам хубавата песен, обичам стойностната песен. Обичам хубавите стихове, истинските, истинните. 

Надявам се по-дълго да остана в съзнанието на хората, в живота им, в техните променливи чувства

Велика работа е това, с което сме се захванали. 

- Така е, защото докосваш душите на хората - това е велико. 

- Дай боже, това е най-важното. 

- В едно интервю казваш: “Няма да има моя автобиография. Моята автобиография е моята поезия”. Промени ли се нещо през годините?

- Така е, но се надявам всеки момент да завърша моята книга. Тя се казва “Все по-близо до ангела”. 

- Чакаме я с нетърпение.

- И аз я чакам. Вярвам, че към края на годината вече ще е готова. Имаме вече доста покани за премиери и у нас, и в чужбина. Надявам се всичко да мине добре. Най-вече да сме живи и здрави, всичко друго е от лукавия. 

- Хората знаят и пеят песните ти. А “За теб, Българийо” направо взривява залите. 

- Това е много важно! Това е истината. Хората да ти знаят песните, да ги пеят. Това са песни, които променят съдби. Хората се събират с тях, разделят се. 

- Какво е да се сблъскаш с тази искрена, безусловна, неподправена любов? Защото тебе те обичат всички. 

- О, прекрасно е! Прекрасно е. Но не може да искаш всички да те обичат. 

- Младостта явно си отива, макар и не съвсем. Какво остава след нея?

- Остава споменът за нея. Остава вярата, че е променила нещо, че не си е отишла съвсем.

- За какво не ти стигнаха 78 години?

- За много неща. И надали ще ми стигнат, но вярвам, че поезията, духът ще бъде над всичко. 

- Има ли нещо, което би искал да изживееш още веднъж?

- Има. Голямата си любов. Това е вечната любов и затова искам да се повтаря нееднократно.

- Пожелавам ти го искрено. И накрая - какъв съвет би дал на хората над 55 години? 

- Дух! Дух и вяра, че не всичко е минало. 

- Много ти благодаря и ти пожелавам дух, сили, здраве и безкрайна любов! И да се разделим с пожеланието пак да се срещнем след 10 години.

Мариана ДОБРЕВА