Михаил Белчев отбеляза 72-ри рожден ден. Неговите песни завинаги ще останат вечни български хитове. Едни от най-популярните са: "Булевардът", "По първи петли", "И утре е ден", "След 10 години", "Пак ще се прегърнем", "Живот", "Ще продължавам да пея", "Не всичко е пари, приятелю", "За теб, Българийо" и мн. др. Автор е на музика за театрални постановки и филми. Два пъти е носител на Голямата награда на фестивала "Златният Орфей". За песните си получава първи награди на фестивала през 1984, 1990, 1998 г. През 1996 г. получава и приз за цялостно творчество. Почетен гражданин на София и носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" с огърлие.
Михаил Белчев е роден в София, израснал е на площад "Македония". Майка му и баща му му осигурявали безрезервна подкрепа, но никога слободия. "От тях се научих да обичам живота и да давам любов", твърди днес носителят на много награди. Малкият Мишо бил палаво дете, център на детските игри в махалата. 

Откакто се помня, в моя дом поезията и музиката са имали достойно място 

Нямаше ден, в който баща ми да не донесе поне едно цвете на майка ми. У дома се събираха приятели на моите родители и се рецитираше и пееше. Израснах в любов, пеех в хор “Бодра смяна”. Поет, композитор и режисьор не се става, а се ражда. Стремежът ни към съвършенство, водени от светлината и любовта, ни прави понякога по-различни. Затова има стихове, романи, живопис, кино, музика, песни, които дай боже да ни надживеят.


С Мария Нейкова на "Златният Орфей" през 1969 г.

Малко хора забелязват, че Михаил Белчев леко заеква, нито пък знаят каква е причината за този малък дефект. "Докато играех на двора едно лято, изневиделица се появи петел. Видя ме, засили се и скочи върху мен. Уплаших се много силно. Оттогава, от този стрес, започнах да заеквам. Необратимо!”.

Оказало се, че когато пее, няма и помен от заекването. Записал се в хор "Бодра смяна" и с него буквално обиколил света 

И така стана, че този петльов фал се превърна в мой страхотен чар!, смее се днес изпълнителят на куп романтични балади. 

Първата сватба на барда била с телевизионната критичка Васа Ганчева. Покрай нея се увлякъл от режисурата и през 1977 г. заминал да учи в Театралната академия в Ленинград. След 6-7 години весел купонджийски брак с Васа двамата решили да се разведат и да си останат приятели. 
 
Истинският старт на кариерата ми дойде с песента "Закъснели срещи", която изпълних с Мария Нейкова на "Златният Орфей" през 1969 г. Петьо Ступел ме намери. Тогава още бях студент и участвах в художествената самодейност. Даде ми я на една касетка и каза: "Пей". За мен беше щастие, защото бях я чул и молех Господ да ми намери такава песен, подходяща за моя стил, за моя натюрел. И два дни преди финала на "Златният Орфей", на Слънчев бряг аз се запознах с Мария Нейкова. Харесахме се. Всеки си беше научил партията от касетата и на генералната репетиция трябваше само да си сменим костюмите, защото не ги одобриха. Гошо Минчев ми даде новия си костюм, който сестра му беше изписала от Австрия. На Мария й намерихме бели обувки, защото тя пък беше облякла булчинската си рокля, предишната година се беше омъжила. Така успяхме да се облечем. Изпяхме песента и публиката онемя. Песента спечели първа награда. Тончо Русев ни каза: "Вие объркахте сметките на журито!".

Заедно с покойния композитор Найден Андреев, мой колега и приятел, през 1966 г. във ВМГИ създадохме групата “Пчелите”. Солисти тогава бяхме Еди Бец - също наш състудент, Стефан Петров (по-късно Николов) от ВИАС и аз. За световния младежки фестивал през 1968 г. написахме песента “Кой София с обич заля” - първата българска забавна песен в ритъма на ръченицата. 

Спечелихме публиката и песента стана популярна в мое изпълнение 

Това беше началото. Националното радио, националната телевизия, “Балкантон”, пресата - всички бяха впечатлени от студентската ни група. Големите майстори на шлагера Петър Ступел, Борис Карадимчев, Ангел Заберски, Атанас Косев, Александър Йосифов, Константин Драгнев, Иван Калчинов, а след години по-младите Ал. Бръзицов, Найден Андреев, Хайгашод Агасян, Валди Тотев, Асен Масларски и др. станаха мои приятели и съмишленици в създаването на десетки песни, с които спечелихме сърцата на публиката в много страни. Огромна роля в тази ни дейност имаха авторите на стиховете за песни: Петър Караангов, Найден Вълчев, Любомир Левчев, Георги Константинов, Емил Симеонов, Миряна Башева.



И така, ден след ден ние създавахме стихове и песни. Така живяхме, живеем и дай боже да живеем в името на поезията и песента, на красотата и приятелството. Всяка моя песен си има своята история. На една сбирка у Миряна Башева написах "Булевардът". ("Своя автомобилен оркестър, вдъхновен дирижира градът и цъфтят в суматохата кестени, прецъфтяват и пак цъфтят.") Прочетох нейното стихотворение и с една китарка направих мелодията. Роди се една трубадурска, софийска, улична песен. Жоро Христов един път ми каза: "Моля те, напиши нещо за майка ми!". Отговорих му: 

За твоята майка не мога да напиша, но ще напиша за моята, а ти ще я изпееш за твоята! И се получи "Майчице, майчице..."! 

Със Стефчо Димитров написахме в "Кристал" песента "Живот". "Тихо шепна на вятъра. Тихо шепна на слънцето твоето име, ЖИВОТ. Тихо тръгвам по пясъка. Тихо крия следите ти в своето тяло, ЖИВОТ...”. Стефчо пееше на ухото ми мелодията, аз пишех на една цигарена кутия, пихме по едно питие - и така се роди песента.

Истинската любов сполетяла Мишо в късните му години, когато срещнал съпругата си Криси Разделяли сме се само два пъти - 2 дни, когато бях в Одеса, и когато бях в Америка и Канада. Никога не съм й изневерявал. Не съм имал нужда да й изневерявам. Тя ми импонира във всяко едно отношение... Нашият син Константин е чакано дете. Появи се, Божа работа!

Днес съм щастлив, когато видя, че залата е препълнена. Когато по улиците ме спират непознати, за да ми благодарят - за песните, за поезията, за това, че съм българин. Така разбирам, че още съм нужен. Казал съм, че когато си отида от тоя свят един ден, искам епитафията ми да бъде: "Тихо пия водата ти. Тихо лягам в земята ти. Ти ме повика, ЖИВОТ". 

Подготви Паулина БОЯНОВА