Случи се така, че детството ми мина в години на големи конфликти. Ако сега просто изчакваме воюващите да се разберат или да се уморят и да оставят оръжията, тогава за нас, децата, всичко беше много по-драматично. Може би защото родителите ни помнеха и разказваха от първо лице за ужасите на войната.
Колкото и малки да бяхме, колкото и настрани да ни държаха от тревогите си, нямаше как да не чуем за Виетнамската война, за убийството на Кенеди... Помните ли колко пъти се надигаше народът ни? В подкрепа на Анджела Дейвис, на Салватор Алиенде, на Микис Теодоракис... Заставаше зад всяка лява кауза, защото страната ни беше част от лявото, социалното. И докато Анжела и Алиенде бяха далечна екзотика, невероятният Теодоракис живееше и твореше тук, почти до нас. Затова го чувствахме особено близък и слушахме песните му.
Биографията на Микис Теодоракис може да се използва за изучаване на историята и културата на Гърция през втората половина на 20-и век.
Непокорният грък оцелява след нацистката окупация, гражданската война и режима на “черните полковници”.
Концентрационните лагери, затворите и мъченията не успяват да заглушат гласа му
Микис (Михаил) Теодоракис е роден на 29 юли 1925 г. на гръцкия остров Хиос. Баща му, адвокат по образование, бил държавен служител. Затова семейството непрекъснато се местело от град на град - Патра, Пиргос, Триполис... Момчето не успява да завърже приятелства, но се сприятелява с музиката и писането. Микис имал и отлични математически способности. Учителят по математика и родителите на момчето все още таели надеждата, че той ще избере архитектурата за живота си, но младият Теодоракис предпочитал музиката.
Той композира първите си песни още преди да се научи да свири на музикални инструменти
В училище е част от хора, където често пее соло. Запознанството му с цигулката не тръгва добре - учителят му в музикалното училище в Патра “оценява” всяка неправилно изсвирена нота с шамар. В резултат на това Микис започва да се самообразова музикално. На 12-годишна възраст пише първите си песни по думите на класически стихотворения. С течение на времето, заедно с брат си, майка си и баба си, той създава “семеен квартет”, който изнася домашни концерти. На 14-годишна възраст Микис се присъединява към националната младежка организация “Метаксас”, която призовава за възраждане на гръцката нация.
Втората световна война преобръща живота на цяло поколение. Когато през 1940 г. Мусолини въвежда италиански войски в Гърция, петнадесетгодишният
Микис започва да се грижи за ранените в градската болница
Той не изоставя музиката и две години по-късно създава хор в църквата “Света Варвара”, представя църковните си композиции, публикува първата си стихосбирка под псевдонима Динос Майс, пише песни. Една от тях ще стане песен на Гръцката военноморска съпротива. През 1943 г. Микис се присъединява към Гръцката съпротива. Композиторът е арестуван два пъти и измъчван, за да издаде съучастниците си. Въпреки опасностите, Микис не изоставя борбата, участва активно в акции срещу нацистите. А след освобождението на Гърция става член на Комунистическата партия.
По време на Гръцката гражданска война (1946-1949 г.), която избухва между левите сили и монархисткия режим, подкрепян от Великобритания и Съединените щати, Теодоракис е преследван от властите.
Заради принадлежност към Комунистическата партия на Гърция Теодоракис е арестуван, изпратен в изгнание на о. Икария, а след това в лагера на смъртта за политически затворници на о. Макронисос. Композиторът е подложен на жестоки мъчения, но продължава да пише музика - композира музикални произведения, пази ги в собствената си памет и по-късно ги реставрира. В същото време развива особена любов към народното изкуство.
Изненадващо, Микис Теодоракис не само излиза от лагера жив, но и успява да завърши Атинската консерватория с отличие.
През 1953 г. той се жени за Мирто Алтиноглу, която по това време вече е получила медицинско образование. През 1954 г. младото семейство Теодоракис се премества в Париж. Микис постъпва в консерваторията с държавна стипендия, а Мирто работи в болница.
Животът на музиканта и съпругата му е изпълнен с изпитания и трудности, но заедно те създават силно и любящо семейство. Синът Йоргос и дъщеря му Маргарита са свидетели не само на многобройните творчески постижения на баща си, но и на борбата му за свобода, културно наследство и справедливост. Мирто, олицетворение на сила и преданост, е не само съпруга на великия композитор, но и негова надеждна опора, верен спътник в живота. Домът им е винаги отворен за приятели, колеги и съмишленици, превръщайки се в център на културен и социален обмен.
Теодоракис работи много, композирайки музика за филми, симфонични произведения и балети. Много от тях му носят международно признание. През 1959 г. се завръща в Гърция въпреки заплахите от политическите си опоненти
В родината си той създава Атинския камерен оркестър и Музикалното дружество в Пирея. Същевременно продължава да се занимава с политическа дейност. През 1964 - 1967 г. е член на парламента от Обединената демократична лява партия.
След преврата на “черните полковници” през 1967 г. Микис Теодоракис активно подкрепя борбата на левицата срещу установената дясна военна диктатура. И резултатът не закъснява - музиката му е забранена, а той е хвърлен в затвора, а по-късно - в концентрационния лагер Оропос. За композитора се застъпват известни личности като Дмитрий Шостакович, Леонард Бърнстейн, Артър Милър, Хари Белафонте. Благодарение на международния натиск на Теодоракис е позволено да напусне Гърция през 1970 г. Композиторът заминава за Париж, където изобщо не се променя: среща се с политици, открито критикува властта на “полковниците“
и същевременно изнася множество концерти. През 1974 г., след падането на хунтата, Микис се завръща в Гърция. Избиран е многократно за депутат - от листата на Комунистическата партия, а по-късно - като независим. През 1990-1992 г. е министър без портфейл в правителството на Нова демокрация. Оттегля се от правителството, след това и от парламента, позовавайки се на желанието си да се посвети изцяло на музиката.
През живота си Микис Теодоракис създава редица симфонии, камерни и вокални произведения, опера, няколко балета, музика за драми и филми, които му носят световна слава. Характерна черта на неговия стил е синтезът на класическите традиции с народни песни и стила ребетика.
Ще си позволя едно отклонение - за българската “Бяла роза”. Години наред бяхме убедени, че най-популярната сватбарска песен е плод на народното творчество, а се оказа, че не само не е стара, но и си има автор - изпълнителката Славка Калчева. Така и прословутото “сиртаки”, което отдавна се възприема като визитна картичка на Гърция, не е гръцка фоклорна песен, а произведение на Теодоракис - написал я е за филма “Зорба Гъркът”. Микис Теодоракис е написал и 5 тома автобиография, няколко десетки книги, в които прави анализ на музиката, културата и следвоенната история на Гърция, както и на собствените си политически и философски идеи.
На 2 септември 2021 г. светът се раздели с изключителния гръцки композитор, чийто живот беше низ от творческо вдъхновение и ярки политически послания. В знак на дълбоко уважение към 96-годишния Маестро в Гърция е обявен тридневен национален траур.
Мнозина наричат Микис Теодоракис герой, но той казва за себе си: “Аз не съм герой, героите умират млади. Аз съм обикновен гражданин, който изпълнява дълга си. Моята цел е да направя хората по-добри”.
Подготви Мариана ДОБРЕВА
