Колкото и да не ви се вярва, това е самата истина - на 24 февруари фурията, рокаджийката, лудата глава Милена Славова влиза в отбора на над 55-годишните. Само не си мислете, че бодливото цвете на рока, както я нарече Буги Барабата, ще се кротне.
Милена не е просто Кралицата на българския рок, тя е символ на бунта и свободомислието, идол на няколко поколения. 

Тя не се страхува да нарича нещата с истинските им имена и чрез творчеството си да изразява своята гледна точка. А що се отнася до годините, още на един предишен рожден ден Милена отсече:

- Старостта е Божа работа. Няма оправия от остаряването. Господ решава кога човек да се роди и кога да си отиде. Има един момент, когато духът започва да се разминава с тялото. Човек си мисли, че е на 25, но всъщност е на 55. Дано не стана като възрастните жени, с които ме плашеха в детството. По-скоро искам да съм като лондонска баба. Те са накипрени с гривни по ръцете, та дори и по краката. Правят си нестандартни прически, носят нетрадиционни дрехи...

Тя вярва, че е много по-важно какъв е човекът отвътре. И е убедена, че лудото момиче продължава да живее в нея.

- Сигурно наистина ще съм някоя баба, дето рита футбол в парка и стреля с прашка гадовете, които паркират накриво пред блока - не се шегува рокаджийката.

Без съмнение, Милена ще е тъкмо такава старица, но дотогава има още време. И макар че вече 35 години е на рок сцената у нас и в чужбина, тепърва ще изпее още песни. Тъкмо такива като “Месо”, “Ала-бала”, “Ха-ха”, “Не’ам нерви” и другите й големи хитове. И ако се чудите откъде започва тази прекрасна лудост, нека се върнем назад в годините.

Според семейната легенда отначало родителите на Милена се стреснали от новината, че очакват второ дете. Тя има брат, който е 7 години по-голям.

- Живеели натясно, работели са много, едва са намирали кой да гледа брат ми и затова често е гостувал при баба ни в Лясковец. И когато майка ми забременяла, се допитала до леля ми, която я посъветвала да ме роди. Много обичам леля ми и заради това, Бог да я прости. Аз съм родена в другия край на Лозенец, при басейна “Спартак”, и това беше краят на София тогава, разправя певицата.

Играела с момчетата на прашка, на футбол 

- Винаги ме избираха от първите, защото бях много добра. Всички от махалата ме знаеха. Аз нямах кукли, не ми бяха интересни, само с момчетата движех. Мислех си, че съм момче дълго време. До момента, когато веднъж играехме на народна топка. Бях с един оранжев пуловер. И при едно от хващанията на топката забелязах, че ми растат гърди. Ужас, си казах тогава. Това беше някъде в 4-ти клас. 

И тук идва ред на онзи момент, към който Милена не обича да се връща. Но за жалост, той се случил. Една от игрите с кварталните хлапета била да се разделят на отбори и да се обстрелват с фунийки. Понякога поставяли карфици отпред, за да е по-болезнен ударът. При една от стрелбите фунийка с карфица се забила в окото на Милена. Болката била неописуема, а травмата била толкова сериозна, че зрението й пострадало необратимо.

След като установили, че не могат да го спасят, лекарите й поставили изкуствено око. То било със същия светъл цвят като другото, но било неподвижно. В тийнейджърските си години бъдещата рок звезда получила комплекси и започнала да прикрива част от лицето си с косата си.
- Само най-близките ми приятели знаят, че навремето бях манекенка - някъде в 9-и клас. И тогава се случи нещото, което преобърна живота ми и отидох в съвсем друга посока. Бях в гримьорната да обличам поредната рокля и нещо си тананиках.

На вратата се почука и някакъв човек каза: “Я дай пак!”

Това беше продуцентът на братя Аргирови. И тази случка се оказа съдбовна - разказва рок кралицата.

Така през 1987 г. е открита от мениджъра на Братя Аргирови, известен като Киро Мъглата.

- Той ми направи първите записи в националното радио, но не ги пускаха. Това бяха парчетата “Съвет”, “Не си ми длъжен” и “Обявление”. Бяха много готини и се открояваха на фона на всичката боза, която ни заливаше по онова време. Аз имах странен външен вид и заради него въобще не ме пускаха по телевизията. След като видя, че с тия песни нищо не става, Киро Мъглата замина за чужбина. Тогава се събрахме с Васил Гюров.

Бяхме направили “Трио Милена”, след това взехме барабанист и прерасна в група “Ревю”. С нея свирихме до лятото на 1989 г. Имахме проблеми с комсомола, забраняваха ни. В крайна сметка се разпаднахме и аз продължих сама след промените, описва как е стигнала до солова кариера певицата.
Проблемите й с родната милиция не са тайна. Събирали се тогава музиканти и свободомислещи край “Кравай” и “Синьото”. 

- Ченгета идваха и ни притесняваха всяка вечер. Разкъшкваха ни, проверяваха ни паспортите. Това е преди 1989 г. Мен са ме прибирали много пъти в подземията на НДК. Разпитваха ме. Като видеха, че за тях не съм интересна, ме пускаха.

Имало един милиционер, който я карал да сресва косата си, защото не можело така рошава да се разхожда из НДК. По-късно този човек й поискал автограф на неин концерт.

Дебютния си албум Милена издава през 1991 г., а в края на 1993 г. заминава за Англия, където живее 6 години и издава албума “Sold”. Свири в лондонския Marquee Club. В едно от многобройните си телевизионни интервюта тя разказа за живота си в Лондон. 

Отива с надежда, но се оказва, че никой не я е чакал с отворени обятия. Там среща българския актьор Георги Стайков, който има снимки по агенции, но се налага да работи и като сервитьор. Милена си казва: “Тук нещата не са никакъв рокендрол”. Всички актьори, певци и музиканти работят нещо друго през деня и се надяват вечер да имат участие.

Във Великобритания Милена живее първите 3 години, без да се прибира в родината. На Острова среща и Робърт - първия си съпруг. Носталгията я обзема, но Робърт отказал да живее в България. Развежда се и се опитва да живее между Лондон и София. През 2008 г. ражда дъщеря си Куин от втория си съпруг Тони, с когото също по-късно се развежда.

През 2016 г. Милена отпразнува 30 години на сцена с грандиозен концерт, който продължи над 5 часа. За жалост, намеренията й да отбележи следващия юбилей - 35 години на сцената тази година, засега се отлагат. Заради пандемията.

- Да, пандемията промени доста планове, за жалост. Не знам кога ще го бъде, както и не се знае докога ще ходим с маски. Дотогава ще репетираме с бенда както досега, както дойде. Живот и здраве, сега ще издавам и акустичен албум, вероятно до февруари - март ще е готов.

Въпреки годините творческото кредо на Милена не се е променило с времето, не е потънало в “мазнята” (измислена от самата нея думичка), тя продължава да не’а нерви за неизпълнените мечти на поколението си и грозните кални петна, неизмити от вече четвъртвековната случваща се/неслучваща се Промяна. 

Щрихи към портрета

Милена Славова е родена на 24 февруари 1966 г. в София. За пръв път усеща звездната слава в бившия СССР като беквокалистка на група “Кукери” по време на едно задгранично турне. Първата й изява е в московска зала пред 3500 човека. В паузата, когато вокалът на бандата трябва да се преоблече, Милена има 2 самостоятелни песни. Всички изпадат в екстаз от присъствието на бъдещата рок звезда. За 45 дни изнасят 45 концерта. След като се прибират в България, Милена изпада в моментна депресия, че всичко това е свършило.

Наред с немалкото си награди, през 2010 г. печели приза “БГ Вдъхновител” от годишните музикални награди на БГ Радио. Част от англоезичните песни на Милена са използвани в съвременния готически филм Those Without Shadows.

Миналата година рок дамата на България се завърна ударно на родната музикална сцена с песента “Куклата Мици”. Дни след като дебютира в радиоефира, парчето успя да оглави класациите, а феновете на Милена останаха спокойни, че певицата отново е вярна на стила си.

Валентина ИВАНОВА