Мими Николова: Ще продължавам да пея, музиката е живот!
Тя е певицата, която спечели първа “Златният Орфей”
Звездата й изгрява в комедията “Любимец 13” с песента “ Замълчи, замълчи”. Популярността на изпълнението е последвана от още една песен, която хората пеят и до днес - “Когато луната изплува” от Йосиф Цанков (1960).
По това време бях в един квартет, който после стана трио. Ръководеше го Джеки Леви. Пеехме всякаква музика - дори Гершуин
Петър Ступел вече беше написал музиката за филма и търсеше изпълнител. Беше пробвал много певици - дори от оперетата, и най-накрая се обадил на Джеки за помощ. Той му казал: “Имам едно момиче, тя ще ти свърши работа!”, припомня Мими Николова.
Направих само един пробен запис и веднага се записа песента. Първо за филма, после за радиото и накрая - за грамофонната фабрика
Така започна всичко. Това е стартът на моята кариера. С Апостол Карамитев се запознах години по-късно, по време на един спектакъл в стария цирк - “Ревю на 33 оборота” през 1963 година. По онова време пътувахме много с Вили Казасян - със “Студио 5”, и съвместно със Сатиричния театър - всички големи звезди на Сатирата ги познавам оттогава. Нейчо Попов и Стоянка Мутафова вече бяха семейна двойка. Всяка събота и неделя бяхме в Пловдив. А със “Студио 5” на Вили имахме концерти почти всяка седмица в БИАД. Коста Цонев беше водещ на програмите - беше млад, хубав. Помня как ни казваше, че се е влюбил в ученичка - за Анахид говореше.
По онова време работихме заедно с Милчо Левиев в първия джаз клуб, който основа Радой Ралин. Направихме концерти в зала “България” и после - на “Златни пясъци” - в “Астория”. Имаше един Личев от “Концертна дирекция” - той много ни толерираше. Като идваха да ни наказват, казваше: “Те са с изтекли договори!”.
Заяждаше се един друг - Парашкевов. Веднъж на “Златните” ми каза: “Щом пееш на английски, с куфарчето - и в София!”
Спаси ни Тодор Живков, запознахме се през 62-ра година, при посещението на Фидел Кастро в България. Аз току-що се бях върнала от Куба и знаех една песен, която беше като химн на страната: “Куба, колкото си по-далеч, толкова повече те обичам”. Работехме в бар “Кукери” на “Златни пясъци”. Крум, на Катето Филипова съпругът й, и Гери - брат му, свиреха там - имаха бенд - те ме поканиха. Поискаха да направим една програма в латиностил за посещението на Фидел Кастро. Пяхме при много голям успех. Фидел и Тодор Живков дойдоха на сцената да ни поздравят. Докато говорех на Кастро, че съм щастлива да пея за него, един глас зад гърба ми каза: “А вие откъде така хубаво знаете кубински?”, беше Тодор Живков. После получихме покана за вечеря в “Кошарите”.
През 1965-а Мими Николова триумфира под прожекторите на първия “Златен Орфей”, когато грабва първата статуетка на култовия фестивал.
Записала е над 300 песни и е пяла на няколко континента
Остават незабравими евъргрийните й “Замълчи, замълчи”, “Когато луната изплува”, “Малката креолка” и “Калиакра”, които и до днес просълзяват българите от по-старото поколение. На “Златният Орфей” са отличени и изпълнените от нея песни: “Първата среща” - трета награда през 1965 г., музика Иван Стайков, текст Захари Петров; “Спомен от лятото” - втора награда през 1966 г., музика Иван Стайков, текст Захари Петров. Сред песните й, останали в музикалната ни съкровищница, е дуетът й с Борис Годжунов “Двата бряга” от Иван Стайков от филмовия мюзикъл “Бягство в Ропотамо” на Рангел Вълчанов. Има дуети и с Боян Иванов и Борислав Грънчаров.
Гласът на Мими Николова звучи в много филми, сред които “Вятърът на пътешествията”, “Човекът в сянка”, “Гибелта на Александър Велики”, “Чудесна катастрофа”, “Здрачаване”, част от които са в Златния фонд на БНТ.
Паулина БОЯНОВА
Последвайте ни
0 Коментара: