Концертът "60 години на сцената" ще се състои на 27 юни от 19:30 ч. в Сити Марк Арт Център. Той е посветен на творческия юбилей на легендарната изпълнителка на вечни български хитове, като "Замълчи, замълчи", "Когато луната изплува", "Малката креолка" и стотици други песни с автори Йосиф Цанков, Петър Ступел, Морис Аладжем, Иван Стайков. С някои от знаковите имена на музикалната сцена у нас, като Михаил Йосифов и Борис Таслев, и млади музиканти като възпитаника на Музикалната академия в София Исак Бенбасат тя ще изпълни някои от най-големите си хитове, джаз стандарти и евъргрийни в един неповторим спектакъл! А на 30 юни ще отбележи 80-годишен юбилей.
Мими Николова печели първа награда на първия "Златен Орфей" с песента "Калиакра" на композитора Ангел Заберски и поетесите Слава Семирова и Емилия Захариева (1965 г.) На “Златният Орфей” са отличени и изпълнените от нея песни: “Първата среща” - трета награда през 1965 г., музика Иван Стайков, текст Захари Петров; “Спомен от лятото” - втора награда през 1966 г., музика Иван Стайков, текст Захари Петров. Певицата се представя успешно с песни на Иван Стайков на фестивалите в Сопот, Полша (1967), Сплит, Югославия (1969), Варадеро - Куба, Токио, Япония (1977). Мими Николова е сред първите български изпълнителки на джаз. Била е солистка на Биг бенда на БНР, оркестър “Балкантон” и на “Джаз фокус '65”. През 1978 г. се представя с рецитал на джаз-срещата в София, съпровождана от Биг бенд “Габрово” с диригент Манол Цоков.

В репертоара си Мими Николова има над 300 песни от български и чужди композитори,

записани в БНР и в “Балкантон”. Записва вокали и песни за много български филми, сред които “Любимец 13”, “Човекът в сянка”, “Бягство в Ропотамо”, “Здрачаване”, “Вятърът на пътешествията”, “Чудесната катастрофа”. Звездата й изгрява със “Замълчи, замълчи” - когато Петър Ступел е в безизходица, Джеки Леви му предлага песента към “Любимец 13” да изпее едно от момичетата в триото към Хора на софийските девойки. 

Винаги съм имала афинитет към музиката. Вкъщи много се събираха приятели на баща ми и винаги са се пеели песни. От малка съм закърмена с музика. Във всяко училище имаше училищен хор и аз пеех в такъв. Направи ми впечатление, че “Бодра смяна” професионално пеят много интересни песни. Кандидатствах и ме приеха. После преминах в Хора на софийските девойки, който беше за порасналите деца. Ходехме на фестивали - във Варшава през 1955 г. и през 1957 г. - в Москва. Първото ми пътуване в чужбина бе голямо вълнение, а в Русия се явявахме на конкурси и винаги печелехме златни медали. В Хора на софийските девойки имаше квартет и много исках да съм в него - те пееха на четири гласа. Едно от момичетата напусна и Сашка, която стоеше до мен, ме предложи за това място. Така че имах късмет и в това отношение. След това квартетът стана трио.



Пеехме много сериозен репертоар - Begin the Beguine на Гершуин...

И дори имахме концерт в зала “България”. Триото се ръководеше от Джеки Леви. Петър Ступел търсеше изпълнител за своята песен към “Любимец 13”. Леви ме препоръча, след като Ступел беше пробвал различни професионални певици - от операта, от оперетата - но той искал някой да я изпее естествено. Джеки Леви му казал: “Имам едно момиче, направо я взимай, ще ти свърши работа”. Пак имах късмет! Той ме одобри, направихме един пробен запис - и готово. Записахме песента в зала “България” с голям симфоничен оркестър - четири маси, наредени една върху друга, и аз, стъпила най-горе... Направиха така, тъй като вокалите и оркестърът се записваха едновременно. Така че аз бях във висините. Направихме няколко записа, издадоха песента на плоча, започнаха много да я пускат по радиото и тя стана много популярна... Когато гледах филма, не познавах никой от актьорите - нито Апостол Карамитев, нито Гинка Станчева - през цялото време чаках песента да тръгне, а все вървеше само мелодията. И най-накрая - в последната сцена! С Апостол Карамитев се запознах след това на “Ревю на 33 оборота”, а после - и с Гинка Станчева - на концерти в зала “България”, на които тя беше конферансие. Двамата много бяха харесали песента,

дори Апостол Карамитев ми даде снимка със следния автограф:
“На Мими Николова с възхищение за нейния голям талант”. 

През 1963 г. с Апостол Карамитев Мими Николова участва в “Ревю на 33 оборота”, където замалко не се случва трагичен инцидент. Два месеца изкарахме в цирка с тази много хубава постановка. Участваха Лиана Антонова, Рамон Кара от Франция, Маргарита Кантеро от Куба... Спектакъл с балет - ревю. Беше впечатляващо и оркестърът - страхотен - “Оптимистите” с Борис Ненков на пианото, Божидар Сакеларов, с Христо Чолаков - Чандо. Имаше скечове, които правеше Анани Явашев, имаше балетна двойка, а хумористични сценки поднасяха две двойки - Георги Черкелов и Лора Керанова и Леда Тасева и Живко Гарванов. А пък Апостол Карамитев правеше интермедии. Кирил Семов пееше една песен “Аз нямам глас, // ако имах, щях да пея”, обаче като запееше, всичко събаряше със силата на гласа си. Той беше много добър певец, универсален, макар да беше завършил Консерватория с оперно пеене, у него я нямаше оперната постановка, той имаше вроден суинг. Беше много музикален! 

В “Ревю на 33 оборота” пеех три песни. “Следи по брега” от Борис Карадимчев, както и още една негова - “Дъжд”: “Дъжд, дъжд // весел пролетен дъжд” - пеех я с балет, излизахме с дъждобрани и чадъри. А за “Целуни ме” ме качват на един асансьор и горе пея заедно с оркестъра, а след това ме смъкват пак със същия асансьор.

Обаче веднъж асансьорът явно е липсвал, защото, когато пристъпих назад, от оркестъра се чу мощно: “Нееее!”. И така ме спасиха

Моите родители бяха много демократични - не са ме ограничавали да пея, много ме поощряваха. Баща ми, който беше свещеник, както и моите чичовци, винаги слушаха много музика, включително класическа. А майка ми много мечтаеше да стана певица и ме насърчаваше. Тя беше много щастлива и много се радваше. За първите ми концерти купуваше билети на всичките ми роднини. Много се гордееше с мен! Концертите бяха в БИАД на “Раковски” № 108 със “Студио 5” на Вили Казасян. От там тръгна кариерата на Богдана Карадочева и на други певци. Там бяха още: Георги Кордов, Лиана Антонова, Данаил Николов, Ирина Чмихова, Маргрет Николова, но преди всичко - Стефан Воронов. Те се сменяха, но ние бяхме постоянни. Концертите бяха в събота и неделя, понякога по два пъти на ден. Имаше постоянна публика, имаше ученици. Програмата водеха Коста Цонев и Пенка Груева. Той разказваше интересни случки и вицове. Беше много забавно!

Бяха домашни концерти, пеех и на английски, което иначе не бе разрешено

А там беше друга територия - не се месеха, не правеха проверки. Пеехме предимно такъв репертоар: Hit The Road Jack и подобни песни. Редовно идваха от американското посолство и получихме покани да отидем в САЩ. Вили отказа - после щели да ни арестуват! Имаше песни и на италиански. И ходехме на турнета - до Пловдив, Плевен, Шумен...
Сега пее в църковен хор към църквата “Свети Петър и Павел” близо до дома си. Защо да дремя в неделя и да си седя вкъщи. Тази музика ме обръща към духовното. Баща ми е бил свещеник, моите чичовци също са били свещеници, както и дядо ми по бащина линия. Научена съм от тях да съм внимателна и добра към хората. Имах добър пример от баща ми, който беше широка душа, помагаше на всички. Умея да се радвам на хубавото време, на слънцето, на цветята и на радостта на всички хора около мен.

Подготви Кристина КОСТОВА