Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване с председател д-р Мими Виткова разпространи гневно писмо срещу предложения от Комисията за финансов надзор /КФН/ проект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането. В него идеите на проекта се определят като "самоцелни законотворчески инициативи, които не водят до усъвършенстване на здравноосигурителния модел, а целят единствено да унищожат системата за доброволно здравно осигуряване".
Поставя се знак на равенство между доброволно здравно осигуряване и застраховка „автокаско”, сочат от асоциацията на д-р Виткова. Ремонтът на катастрофирал автомобил и лечение на болен човек за авторите на законопроекта са една и съща „услуга”, според доклада на заместник- председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, пред VІІ национална конференция с международно участие ”Застраховането в България при условията на евроинтеграцията:предизвикателства пред продължаващата адаптация”.
Като продължение на тази логика между автосервиз и болница също не би трябвало да има разлика, коментират авторите на писмото. Те отхвърлят мотива за превръщането на дружествата за доброволно здравно осигуряване в общозастрахователни компании, изразяван с фразата „така иска Брюксел и Европейските директиви”.
В отговор на този мотив искаме да поясним, че здравните услуги, които предоставят дружествата за доброволно здравно осигуряване и които са лицензирани от КФН, не се покриват с услугите по застраховка „Заболяване”, която предоставят застрахователите, сочат в писмото. Поради това не е валиден аргументът, че конкурентни субекти трябва да бъдат поставени при еднакви условия. По данни на КФН за 11-те месеца на 2008 год. премийния приход от здравната застраховка по общо застраховане е 28 838 лв., а на дружествата за доброволно здравно осигуряване -27 221 319 лв. 
Дружествата за доброволно здравно осигуряване, повечето от които са с капитал от два и повече милиона лева, управляват приходи единствено от доброволни здравни вноски в посочения по-горе размер. Общозастрахователните компании управляват приходи в размер на около два милиарда годишно, над 80% от които са от задължителни застраховки. Може ли при това съпоставяне на паричния ресурс и начина на неговото придобиване да се говори за неравнопоставеност на уставния капитал. От 1998 год. до 2003 год. Законът за здравно осигуряване / ЗЗО / изискваше два милиона капитал, внесен в парични средства, за регистриране на дружество за доброволно здравно осигуряване. През 2002 год. се приеха поправки в закона, с мотив, че високия капитал е причина за слабото развитие на пазара за здравно осигуряване, и капиталът беше намален. Тогава лицензираните с два милиона капитал дружества за здравно осигуряване изразиха несъгласие с тази поправка в закона, но както и сега никой не се съобрази с нашето мнение.
В мотивите към законопроекта се посочва, че КФН няма достатъчно законови правомощия за контрол върху дейността на дружествата за доброволно здравно осигуряване, което е причина за техните лоши финансови резултати.
Основните причини работещите дружества да трупат загуби са най- вече в обществените поръчки на големи клиенти, които са публично достояние и, ако КФН изпълняваше своите надзорни функции, същата не трябваше да допусне дори обявяването на повечето от тях. На сайта на Агенцията за обществени поръчки всеки може да се убеди при какви условия сме поставени да работим - обявява се както цена за един осигурен, така и изисквания вид и обем на здравни услуги. Възниква въпросът по какви критерии тогава се прави избора, след като е зададена и цената и обема на услугите. Обявените цени най–често са недопустимо ниски по отношение на зададените услуги. Колкото е по-голям дефицита на едно здравноосигурително дружество, толкова повече обществени поръчки то е изпълнявало.
КФН според членовете на асоциацията не е положила усилия да спре и абонаментните договори на лечебните заведения, които по смисъла на закона са нелицензирана дейност по доброволното здравно осигуряване.За съжаление през цялото време и МЗ не ни припозна като част от системата и подминаваше всички наши опити да се създават ясни правила за работа. Липсва номенклатура на здравните услуги, които са извън основния пакет здравни дейности, което позволява на лечебните заведения:
• да формират цени и за дейности от обличане на труп до печене на агне;
• да променят цените на здравните услуги по няколко пъти в годината, след като ние не можем да променим цените при едногодишни осигурителни договори;
• да доплащаме за болнична помощ от 20 до 50% върху цената на клиничната пътека, без осигурените лица да получават качествено по-различни услуги от останалите;
• да заплащаме избор на екип, на принципа има екип, но няма избор.
Вместо да решаваме заедно тези проблеми се предлага дружествата за доброволно здравно осигуряване да изчезнат, като станат застрахователи. При този сценарий нас ще ни няма, но проблемите ще останат и пред тях гражданите ще се изправят сами, предупреждават лицензираните осигурители. /БЛИЦ