Абсурдно и витиевато становище на Министерството на туризма по проекта за Закон за енергията от възобновяеми източници в морските пространства (ЗЕВИМП) с дата 30 Януари 2024 г, подписано лично от министър Зарица Динкова беше депозирано в деловодството на Парламента.

Същата министърка  в неформалната среща на министрите на туризма на ЕС в град Ла Юлп заяви, че  България подкрепя целите, свързани с изграждането на модерна, устойчива и конкурентоспособна европейска туристическа екосистема, които са залегнали в Европейската програма за туризъм 2030 и „Пътят за преход в туризма“. Пред европейските си колеги Динкова говори общи приказки, а тук когато е наложително да се защитават интересите на туризма абдикира от отговорност.  

В същото време десетки неправителствени организации и черноморски общини настояват да бъде оттеглен този лобистки проектозакон. Даването за пример на други европейски държави, които имат подобни ВЕИ, не е подходящо, тъй като те не използват морето си за туризъм. В Северно море няма плажуващи, където има такива съоръжения, а някои виждал ли е вятърни перки на Френската или Италианската Ривиера, или около Миконос и Санторини? Ние сме туристическа държава със само 360 км брегова ивица.

Гърция има 14 200 км., а Турция - 7 200 км. Защо трябва да слагаме ветрогенератори пред малкото ни море, което генерира 70 на сто от приходите в туризма? Сезонът ни е кратък, няма нужда да правим такива ходове и да го застрашаваме допълнително, твърдят инвеститорите на Българското Черноморие.

На 25 януари Народното събрание прие на първо четене законопроект -- втората версия на проект за Закон за енергията от възобновяеми източници в морските пространства (ЗЕВИМП), след провала на първия опит за такъв закон (2022 г.) - поради силен негативен обществен отзвук.

Оказва се, че единствената положителна промяна, която е направена спрямо първата версия е отпадането на т. нар. „Междуведомствен експертен съвет за развитие на офшорната вятърна енергия“ към Министерския съвет, който трябваше да управлява целия процес по развитие на вятърната енергия в морските пространства – от определянето на приоритетните зони, през концесионирането, изграждането, контрола, пазара на електроенергия до закриването на концесиите след тяхното изтичане.

Неправителствени организации от туризма, рибарския сектор и организации свързани с опазването на природата настояха да бъде оттеглен Законът за енергията от възобновяеми източници в морски пространства, който регламентира изграждането на вятърни електроцентрали в Черно море.

Липсата на комуникация между правителството и бизнеса води до недоволството на бранша, заяви Ричард Алибегов от Българската асоциация на заведенията.

"Много ясно искаме да кажем, че не искаме да преработваме абсолютно нищо. Искаме този закон да бъде оттеглен и ако се внася наново подобно нещо, то тази кръгла маса отпреди две седмици трябва да се случи от ден първи, така че всички засегнати да седнем на една маса и да участваме в писането на закона".

Изграждането на вятърни електроцентрали в Черно море ще засегне рибарския сектор, каза Йордан Господинов от Асоциацията на производителите на рибни продукти.

"Засегнати сме от факта, че никой не се обърна към нас. От 2 години нашата асоциация изпраща писма до съответните институции. Август месец е последното писмо от Консултативния съвет за Черно море, който е орган на Европейската комисия със седалище във Варна с препоръка към министъра на околната среда и водите, министъра на земеделието и министъра на енергетиката".

Ирина Матеева от Българското дружество за защита на птиците посочи:

"Според нас такъв закон, отделен от Закона за възобновяемите енергийни източници, по принцип, не е необходим. Ако нещо специфично за морска среда трябва да бъде урегулирано в правната уредба, това може да бъде направено чрез закона за ВЕИ и всички инвеститори във възобновяеми енергийни източници да бъдат равнопоставени".

Освен това никъде в нормативните документи не е посочена необходимостта да се приложат изследвания как поставянето на ветрогенераторите ще се отрази на биоразнообразието, почвата, както и върху здравето на човека, обясни Красимира Катеничарова от Сдружение „Човек-Природа-Живот“. Не е ясно и как ще бъдат рециклирани след края на живота им ветрогенераторите, след като е ясно, че животът на перките е максимум 20 години, посочи тя.

Ако проектозаконът не бъде оттеглен, има готовност за протестни действия, посочиха организациите.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук