„Мисия 121“ не успя и протестните партии не събраха необходимите 121 депутата, въпреки успехите на „Има такъв народ“ и „Демократична България“, пише conservative.bg.

Слави Трифонов обяви проект за (сравнително прилично) самостоятелно правителство и по този начин върна напрежението при другите протестни (а и не само) партии, които трябва да вземат тежки решения.

При това положение на несигурно мнозинство и ако всички спазят предизборните си обещания, е вероятно да се стигне до скритата цел – избори две в едно наесен.

Как се представиха партиите на изборите?

Има такъв народ
Безспорно ИТН бяха припознати като надеждата за промяна и това ги изстреля на първото място. (Дори да останат с минимална разлика на второ, това не би трябвало да промени съществено изводите) Сега следва трудното – опит за съставяне на правителство.
Освен това, бяха развенчани няколко мита за тази партия:

1. Че резултатът зависи от това дали персонално Слави Трифонов ще бъде кандидат. Не само, че не беше, но дори не отиде да гласува (или поне никоя медия не успя да го „хване“)

2. Че резултатът зависи от това дали ще има дебати или въобще има значение какво се предлага от ИТН

3. Че Трифонов зависи от протестите

Всичко това се дължи на дълбокото неразбиране, че резултатът от предишните избори на ИТН се дължи на протестите от миналата година, на които ИТН бяха най-малко активната партия и дори да получиха бонус, гласувалите за тях, щяха да го направят, дори и без протести. Да, вероятно нямаше да са първи, но щяха да са измежду първите три – със сигурност.

Силният им, но хазартен ход би бил да обявят правителство и „който иска да го подкрепи“ беше изпълнен, като прехвърлиха топката в полето на другите.

ГЕРБ-СДС
Коалицията между ГЕРБ и СДС не спечели първото място, но трябва да са по-скоро доволни, с оглед на това, че цялото предишно Народно Събрание, заедно със служебно правителство имаше само една цел – това да се случи.

Заедно с това, трябва да бъдат отчетени и собствените им грешки, които са:

1. Макар да беше направен опит, частично успешен, да се сменят доста лица от листите, това беше твърде малко и твърде късно

2. Макар да излязоха със сравнително добър слоган, през цялата кампания правеха точно обратното. Когато мотото ти е да излъчваш сила, последното, което трябва да правиш е цял месец да се оплакваш и да се жалваш – независимо дали с основание или не.

3. Постоянните брифинги по-скоро направиха лоша услуга, защото след първите няколко, просто никой не ги слушаше.

4. Твърде късно разбраха, че са във война, а не в преговори.

Ако наистина са повярвали в собственото си говорене, че резултатите се дължат на изборни манипулации (дори да допуснем, че е имало такива), то това би представлявало загуба на връзка с действителността.
Единствената им правилна стратегия би била да са в опозиция, без опити за преговори с когото и да е било.

Демократична България
Демократична България постигна всичко, на което се надяваше на тези избори – изпревари ДПС, като беше твърде близо до това да победи и БСП. Обра, по западен тертип либералното ядро на столицата.

Което беше и тяхната задача в триумвирата на протестните партии, с оглед на това, че нито ИТН, нито ИСМВ можеха да се надяват на такъв резултат в София.

С подкрепата и участието, както тяхното, така и на присъдружните им медии, във служебното правителство, табуто за взаимодействие, независимо под каква форма с БСП отключи доста по-широки възможности за набиране на избиратели.

Оттук нататък, трябва да са изключително внимателни под каква форма и с кого биха влезли в коалиция или искали подкрепа, за да не последват съдбата на Реформаторския блок. От трите протестни партии те имат най-малък интерес от избори, заедно с президентските – заради това, че ще имат нужда да повторят мощната си кампания и защото връзката им с Румен Радев е най-нестабилна.

БСП за България
За БСП няма какво друго бъде казано, а всички просто трябва да се надяваме, че Корнелия Нинова ще остане начело на партията, колкото е възможно по-дълго време.

ДПС
За ДПС също няма какво толкова да се каже, освен, че ще се надяват, че след като протестните партии „възстановиха парламентаризма“ с…разпускане на парламента, сега ще „изкоренят ДПС от задкулисното управление“, като го направят…предкулисно.

Изправи се, Мутри Вън
Влязоха. Толкова. Все още се търси, кой гласува за тях, след като буквално всичките опозиционни партии – протестни или от статуквото са по-добра алтернатива и имат ниша, за разлика от тях.

ВМРО-НФСБ-ВОЛЯ и Възраждане
Напълно очакван провал на тройната патриотична коалиция. Причините за това са няколко:
Марешки. Очевидно.

Твърде късно и твърде малко – коалицията, която от арогантност разтрогнаха с НФСБ за предишните избори, сега не може просто да бъде съшита отново.

Отказът от широка коалиция още на предишните избори.

Потъването на темата с Македония с още три месеца, а и държанието на другите политически сили по темата.
Най-важното за последно: Опитът да се извлекат всички позитиви от управлението, без да се вземе поне част от негативите.

Държанието, все едно довчера са били в опозиция, а не във властта е отвратило доста хора, вероятно дори от собствените им симпатизанти. Ако не вярвате – питайте в „Републиканци за България“.

На този фон е напълно нормално, не само Слави Трифонов, но и Възраждане да им вземат гласовете.

Хюстън, имаме проблем
Има един единствен въпрос – ще бъде ли използвано алибито на подкрепа „те не са в коалицията, само подкрепят“ от БСП, ДПС или ГЕРБ или ще се ходи на нови избори? Заедно с президентските, защото просто няма кога иначе. Ако се вярва на предизборни обещания в чиста, а не в лингвистична форма – ще гласуваме още веднъж.

Те биха били мечтано развитие и за президента Румен Радев – сегашното му служебно правителство е конструирано именно с идеята да си осигури подкрепа от ИТН, ДБ, БСП и ИСМВ за президентските избори. При такова развитие преизбирането му е почти сигурно.

От друга страна избори през есента биха повишили трагично ниската избирателна активност. От своя страна тя не се дължи основно нито на машинното гласуване, нито на „умора на политиката“, а на комбинация от тези (в по-малка степен) и други фактори – най-основният, от които е изключително лесен за разбиране – просто сме средата на лятото.