Чували ли сте за Евстати Карайончев от Враца? Едва ли! Съдбата на момчето, родено преди 119 години, сякаш е излязла от книгите. Тя започва в нищета и глад. Останало сирак, едва 13-годишно то отива в София, където една вечер се скрива в купола на цирк, за да спи. Евстати започва работа като метач на цирка, докато един ден шансът го спохожда и той става асистент на гостуващия през 1923 г. френски илюзионист Делоне. 

Французинът “завещава” на Евстати една-единствена илюзия, с която младежът тръгва на обиколка из страната, за да се превърне години по-късно в световноизвестен илюзионист - Мистер Сенко. 

Да, за него са чували не само в България, но и далеч зад пределите й 

Мистер Сенко става почетен член на асоциацията на илюзионистите на Германия, печели най-високото отличие от Френското сдружение на илюзионистите и дори по специална покана представя своя спектакъл в Холивуд пред звездите на американското кино.

Признат е във вълнуващата история на човека, който в България пръв издига илюзията до нивото на изкуство и оставя ярка следа в света на магията.

През 1961 г. холивудски знаменитости се събират пред големия екран, за да се уверят с очите си, че магията не е единствено привилегия на шарлатани. В средата на цирковата арена, сред разсейващи се пушеци, един факир отмахва главата си и със спокоен ход, придържащ я в едната си ръка, напуска манежа. След този възпламеняващ момент звездите на киното завинаги ще помнят името на Мистер Сенко - българинът, пленил сърцата на публиката по цял свят с чудеса.

Както вече споменахме, неговата история започва в нищета и самота. Идва на бял свят през 1905 г. с името Евстати Христов Карайончев, орисан да се бори за оцеляването си от най-ранно детство

“Улицата, гладът, мизерията ме научиха - припомня си той първите години в интервю от 1978-а, запазено в “Златния фонд” на БНР. - Тринайсетгодишен дойдох от родната Враца в София. Сирак, спях на три стола и разнасях кафе в съда. Но ме изпъди кафеджията, че съм закъснял с оджака (огнище - бел. ред.). И аз застанах пред цирка на “Пиротска”. Излезе един да търси гавроши да продават лимонада и пасти и аз влязох вътре. Тогава цирковете не бяха като сега модерни, а летни. Свърши представлението и аз се скрих под местата за публиката да спя. Сутринта един мете - и аз станах да му помагам. Така започнах в цирка.”

На осемнайсет го застига предопределението да стане необикновен и с виртуозност да печели преклонението на тълпите

Един ден в цирка, където е момче за всичко, се появява Мистериозния турчин - френски илюзионист, който веднага забелязва пламтящите искри в очите му. И когато асистентът на “турчина” се разболява, на манежа излиза Евстати. Французинът го взема за свой ученик, а на сбогуване му доверява атрактивния си номер “Изчезване от сандъка”, с който начинаещият магьосник започва да омагьосва публиката по площади и училища.

Две години по-късно се посвещава изцяло на магията под името Мистер Сенко. По ирония на съдбата, грешка в “Мистериозния Сенко” предопределя артистичния му псевдоним. На един от афишите при гастрол в Пещера, поради липса на място, вместо “Мистериозният Сенко” е напечатано “Мистер Сенко”. Така става известен във всички страни на Европа, САЩ и Канада.

През 1939 г. на Международния конгрес на илюзионното изкуство в Берлин за първи път показва коронния си номер с махането на главата и печели втората награда. В илюзията използва восъчна глава-маска, направена от художника Ненко Балкански и скулптора Иван Мъндов, и именно нея публиката вижда в ръката му по време на спектаклите. Заради този и други атрактивни номера като “Разрязване на жена с циркуляр” и “Електрическият стол” печели множество отличия, но най-престижното сред тях безспорно е специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите

Пак от Германия идва слухът за странностите на врачанина. Преди спектакъл той заставал на входа да посреща зрителите и незабелязано прибирал това-онова от тях. После, вече на сцената, им го връщал. През 1936 г. обаче Сенко малко се поувлякъл и прибрал кортика и пистолета на самия Херман Гьоринг. 

Човекът след Хитлер побеснял и демонстративно напуснал залата

Франция пък му връчва най-високата си награда - орденът “Робер Худен”. “Международно ходих 25 години най-малко в пет-шест европейски държави и развявах българския трикольор - продължава разказа си Мистер Сенко. - Стигаме в един град в Норвегия и гледам пред залата знамена. В центъра стои българско знаме, отляво германско, отдясно американско и после почват другите. Тогава бях най-доволен, извадих си апарата, направих снимка. И почнах да говоря вътре - на български, а един се обади да говоря на чужд език, на английски. “Ти защо не говориш пък на български”, отговорих му. 

Погледнете колко дипломи и ордени европейски и български. Аз носех 3 тона багаж, 10 души асистенти. Няма човек в тези 50-60 г. да не ме е гледал. И всеки като мине - Сенко, Сенко...”

През Отечествената война (1944-1945 г.) придружава Българската армия в бойните й действия и изнася концерти пред ранените войници в болниците. 

Приходите подарява на фронтоваците

По-късно, при строежа на жп линията Перник-Волуяк, в която сам участва като бригадир, изнася всяка вечер безплатни представления. Подарява пари на семействата на убити граничари, както и за построяването на паметници и културни обекти. По селски сцени и читалищни салони Мистер Сенко прави нестандартни номера, които още се помнят от по-старото поколение.

Например извиквал на сцената някой мъж от публиката да му асистира. Счупвал яйце в главата му, а после го показвал на публиката невредимо. Давал на сащисания човек да яде глава лук, а той усещал в устата си вкус на ябълка. Накрая го карал да изпие шише лимонада и казвал: “А сега плащай!”. Мъжът вдигал рамене - нямам пари, а Сенко отсичал: “Тогава ми върни лимонадата обратно!”. И на сцената ставало чудото - от носа, от ушите, от ръкавите на асистента потичала лимонада за възхита на очарованата публика.

Родната власт също признава успехите на Евстати Христов. Той получава орден “Кирил и Методий” - I ст. (1955 г.); орден “Народна република България” - I ст., (1955 г.); медали “За заслуги към БНА” и “За заслуги към МВР”; Носител на званията “Заслужил артист” (1963 г.) и “Народен артист” (1967 г.), а също и на орден “Георги Димитров” (1985 г.); “Герой на социалистическия труд” (1985 г.).

Мистер Сенко се радва като дете винаги когато е във Враца. “Влезна ли в родния край, погледна ли настръхналите зъбери на Балкана, някаква магия, каквато самият аз не мога да направя, ме обзема. Радвам се на всяко камъче, на всеки хорски поздрав, чувствам се като истински магьосник, готов да извърши чудеса. 

Обиколих почти целия свят и винаги си спомням за родния град

При проверка на паспорта, с който пътувам, се гордеех, че пише - роден във Враца, България. Когато го напуснах, градът беше нищо пред туй, което виждам сега.” Тези думи Мистер Сенко изрича в деня на своята 80-годишнина във Враца.

За последен път “сваля” главата си на юбилейния спектакъл за 60-годишнината си. И с думите “Не е важно човек само да знае как да се качи на сцената, но и как да слезе” се прощава с публиката. Отива си от този свят, когато е на 82 години, оставяйки след себе си хиляди представления и милиони разтуптени сърца. 

През февруари за пореден път врачани отдадоха почит на своя знаменит съгражданин по повод 119-годишнината от рождението му.

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук