Невероятният Мистер Сенко пръв изпълнил номера с махането на глава. През 1961 г. холивудски звезди се събират пред големия екран, за да се уверят с очите си, че магията не е единствено привилегия на шарлатани. В средата на цирковата арена, сред разсейващи се пушеци, един факир отмахва главата си и със спокоен ход, придържащ я в едната си ръка, напуска манежа. След този възпламеняващ момент звездите на киното завинаги запомнили името на българина, пленил сърцата на публиката по цял свят с чудеса.

Прочутият факир дошъл на бял свят на 12 февруари 1905 г. във врачанското село Хайредин. Истинското му име е Евстати Христов Карайончев. Неговата история започнала в нищета и самота, орисан бил да се бори за оцеляването си от най-ранно детство. На 10-годишна възраст остава кръгъл сирак. Наложило се да напусне школото и сам да се грижи за насъщния. 

“Улицата, гладът, мизерията ме направиха изобретателен - припомня той първите си години в интервю от 1978-а, запазено в “Златния фонд” на БНР. - Тринайсетгодишен дойдох от родната Враца в София. Сирак, спях на три стола и кафе разнасях в съда. Но ме изпъди кафеджията, че съм закъснял с оджака. И аз застанах пред цирка на “Пиротска” 5. 

Излезе един да търси гавроши да продават лимонада и пасти и аз влязох вътре 

Тогава цирковете не бяха като сега модерни, а летни. Свърши представлението и аз се скрих под масата да спя. Сутринта един мете - и аз станах да му помагам. Така започнах в цирка”, споделяше той.

На осемнайсет го застига предопределението да стане необикновен и с виртуозност да печели преклонението на тълпите. 

Един ден в цирка, където е момче за всичко, се появява Мистериозния турчин - френски илюзионист, който веднага забелязва пламтящите искри в очите му. И когато асистентът на “турчина” се разболява, на манежа излиза Евстати. Французинът го взема за свой ученик, а на сбогуване му доверява атрактивния си номер “Изчезване от сандъка”, с който начинаещият илюзионист започва да омагьосва публиката по площади и паланки.

По ирония на съдбата печатна грешка в “Мистериозния Сенко” предопределя артистичния му псевдоним, който близо половин век ще събира публика в най-реномираните циркове.

Той демонстрира трика на легендарния Хари Худини “Метаморфоза”. Изучил криво-ляво въпросния номер, бъдещият илюзионист №1 на България тръгва да си дири късмета по градове и паланки в компанията на един “асистент” - и той фукара като него. “Дуото” дава представления където му падне - в училища, читалища, кръчми, плевни, а веднъж даже и в автобус. Всичко върви горе-долу нормално, докато в един момент селяните решили, че Сенко наистина е магьосник. Всеки ден пред вратата му се точела опашка от куци, кьорави и сакати хора, които търсели изцеление от него. Други пък напирали да им гледа на кафе, карти и боб, а по-отраканите дори го карали да бабува на жените им 

Тогава магът се стреснал не на шега и направил опит да избяга. Феновете обаче не го пускали. Наложило се да се измъква през покрива. Навехнал си лошо крака, а трябвало да зареже и реквизита си. Макар и повече от скромен, той бил цялото му изкуство, целият му живот.

“Бягах, накуцвайки, през полето и плачех ли, плачех за загубената си илюзия...”, припомняше Мистер Сенко. 

Разбира се, по-късно всичко му се възвръща стократно - като пари и слава. 

Всеки ден по едно и също време, точно от 10 до 12, си пиел кафето в сладкарницата на бившия хотел “София”

Там била “явката” на родните магове, където обсъждали своите тайни дела. После се прибирал, приготвял си лек, но вкусен обяд и лягал да подремне. Правилата били строги, но справедливи - никой да не го буди преди 5 следобед. В тези часове вратите били заключени, а телефоните - изключени. 

Безсмъртен ще остане номерът му с “махането на главата”. Сенко го “изобретява” случайно, след поредната разпивка в плаващия ресторант “Ариана”. “Извадих да запаля цигара, но открих, че съм си забравил кибрита в заведението. Поех нагоре по “Руски” да търся огънче. 

Гледам - пред Ректората застанал човек без глава! Помислих, че съм изпаднал в делириум. И както си вървях, се вцепених. Само дето не изпищях. Изплаших се, но по природа съм любопитен и се приближих. 

Разбрах, че “човекът без глава” всъщност е негър в бял костюм, облегнал се на едно дебело дърво...”, разказваше магът. Естествено, Сенко послъгва. Хрумката с негъра е брадат виц. Истината е, че номерът е “римейк” от други прочути майстори на илюзията. Но Сенко влага в него цялата си душа, сценично умение и изобретателност, затова го превръща в своя “запазена марка”. 

В зората на кариерата си магът обичал да се задява и с продавачките на яйца по пазарите. Приближавал се и казвал: “Дай ми едно”, след което го чупел и вадел монета, която блестяла като злато. А щом поискал да купи цялата кошница, жената се сопвала и отивала зад ъгъла да троши яйце след яйце.

Великият илюзионист обичал да изпробва ловкостта си както върху простосмъртните хора, така и върху “човека от народа”. Най-любопитното е, че Тодор Живков изобщо не му се сърдел, даже се смеел от сърце на задявките на факира. Когато се засичали на някое ВИП мероприятие,

Сенко наричал Първия “колега”. “Защо ме наричаш колега?”, питал учудено Тато. “Защото и ти лъжеш народа, и аз, 

но на мен ми ръкопляскат, а тебе те псуват!”, гласял дръзкият отговор. “Освен това и вие краднете, и ние, само че ние връщаме”, продължавал да се майтапи с “първия партиен и държавен ръководител” Мистер Сенко. 

Българският факир № 1 се прочул най-напред в Германия през 30-те години. Там на власт вече бил Хитлер. През 1936-а, годината на Мюнхенската олимпиада, е избран за член на т.нар. Немски магически кръжок. Заслугата му е, че свива незабелязано кортика и пистолета на страховития министър-председател Херман Гьоринг. След това се изтъпанва в правителствената ложа и казва: “Господин министър-председателю, вашите телохранители са заплеси. Трябва час по-скоро да ги напъдите. Защото те правиха шпалир, а аз успях да ви обезоръжа. Убедете се сам!”. 

Гьоринг изпаднал в ярост. Веднага разгонил гардовете си и наградил нашия маг с ругатня, която дефакто е висша похвала. 

Гьоринг го нарекъл “гросер швиндлер” - демек, голям мошеник, измамник 

Легендарният фокусник бил голям запалянко и фен на футболните звезди Сеп Майер и Франц Бекенбауер. Което не му пречело през 1975 г. да им погоди номер, като им свие златните часовници.

 

"След мача между нашите национали и футболния отбор на ГФР поканих всички германци на гости. Винаги съм бил запален по футбола, но играта на немците най-много ми допадаше. Бях се наканил да ги черпя с кафе, но се оказа, че те до един пият и пушат. Налях им по едно питие. Точно тогава успях да открадна часовниците на Майер и Бекенбауер. Когато станаха да си ходят, попитах Бекенбауер за часа. Когато той разбра, че му няма часовника, направо се втрещи. Тогава всички погледнаха китките си. Майер също така се облещи. Изобщо не беше почувствал, че се докосвам до него. Голям смях падна”, разказвал в тесен кръг Мистер Сенко. 

Но прочутият факир си имал своята философия - един артист трябва да слезе овреме от сцената. Затова на 60 години се оттеглил и се отдал на мирен пенсионерски живот.

Тайната на блестящия трик

В края на всеки спектакъл факирът обявявал, че ей сега ще покаже нещо фантастично. Напускал за миг сцената и се връщал с огромен пищов в ръка. Насочвал го към зрителите и натискал спусъка. 

Наставала суматоха - гръм, пушек и огън, писъци... Когато димът се разсейвал, жените започвали да пищят още по-силно. А Сенко стоял пред тях с глава под мишница - тоест с гипсовата отливка, изработена и оцветена от Иван Димов. При напускането на сцената Сенко светкавично нахлузвал качулка от черно копринено кадифе, натиквал краищата й в яката на ризата и слагал маската. Самата сцена отзад била тапицирана изцяло с плата, от който била изработена и качулката. Под прикритието на дима Сенко свалял маската и я пъхал под мишница. Главата му оставала скрита под качулката, а тя не се виждала на черния фон. 

Подготви Поли БОЯНОВА