Пловдивският митрополит Николай е претърпял смяна на тазобедрена става. Това съобщи самият той в съобщение до клира и миряните, в което изразява и благодарността си към екипа на болница "Пълмед".

"Разбрах, че през последните седмици мнозина са се интересували за причините за отсъствието ми от ежедневния църковен живот и за здравословното ми състояние. Спазвайки правилото, че между нас не бива да има тайни, а всичко трябва да е явно (Лука 8:17), за да успокоим възможните притеснения сред верните, а и за да се разсеят слуховете, бих искал да ви известя, че в началото на месец март претърпях операция за смяна на тазобедрена става - пише владиката. 

Операцията беше извършена в нашия Богоспасаем град Пловдив, в УМБАЛ „Пълмед", от екип на отделението по ортопедия и травматология, под ръководството на хирурзите д-р Николай Иванов и  д-р Кирил Стоянов.

"Нямам думи, за да изразя благодарността си към д-р Иванов, д-р Стoянов, всички техни колеги, и към ръководството на болница „Пълмед,", в лицето на д-р Михаил Тиков и неговият син Иван Тиков, за изключителния професионализъм на специалистите в това болнично заведение, и най-вече за изключителната им грижовност, отзивчивост и състрадателност, които се определят с една дума - човещина.

Видях как тези хора се грижат не само за тялото, но което е много по-важно, за душата на болящите и от сърце моля Бог да им дарува здраве и крепки сили, за да изпълняват и занапред все така всеотдайно своята мисия. Покланям им се и ги благославям!", коментира още Митрополитът в официално съобщение на Пловдивската Света Митрополия, публикувано на сайта им.

Митрополитът изказва благодарност и на всички свещенослужители на Пловдивска епархия и на всички  християни -  за молитвите, които са отправяли за
оздравяването му, както и за поздравленията и благопожеланията в последните дни.

Митрополит Николай вече е изписан от болницата и продължава възстановяването си в митрополитския дом в Пловдив.

„Времето на Великия пост е време за смирение, уединение и молитва и благодаря Богу, че това изпитание ми се случи точно сега. За да осмисля лично и
да осъзная още по-силно колко нашите житейски изпитания са нищожни и незначителни в сравнение с онези, които е изтърпял заради нас и заради нашето
спасение Господ Иисус Христос.

Уповавам се на Божията милост и се надявам, че Той ще ме подкрепи и укрепи, за да мога скоро да се върна сред вас и всички, съборно, заедно, да продължим всегдашното ни усърдно служение. Слава на Бога за всичко! Призовавам над всички вас, вашите семейства и близки Божието благословение, моля се за вас и ви пожелавам лек и душеспасителен пост".