Един български митрополит коментира от амвона на църквата актуални политически събития, громи абортите и данъците, атакува попзвезди и критикува дори жълтите и оранжевите кодове, с които ни предупреждават за опасно време. Бори се за църковните имоти, организирайки бдения пред съдилища и общини, и клейми противниците на въвеждането на вероучение в училищата. Строи нови храмове и раздава на ктиторите им архонтски титли.

Готов е да защити един български генерал, когато прокуратурата го превърне в свой клиент.  И смело  дарява ролекса си, за да плати една църква сметката си за ток от 3000 лева. След всичко това няма как дори да бъде сравнен с друг висш свещенослужител. А казаното дотук е само малка част от житието и битието на митрополит Николай, който точно преди 10 години застана  начело на Пловдивската епархия. 
 


Днес съставът на Светия синод е значително подмладен, но когато на 11 февруари 2007 година Знеполският епископ Николай е утвърден за митрополит на Пловдив, той е несравнимо по-млад от останалите архиереи - едва на 37 години. Тази цифра е увековечена в номерата на колите, които ползва - на табелите им са изписани цифрите 3737. Владиката влиза в епархията, съпроводен от славата си на православен фундаменталист, защото куп познавачи на материята припомнят, че при посещението на папа Йоан-Павел Втори у нас той не го е допуснал в олтара на “Александър Невски”, смятайки го за еретик. Впрочем към ден днешен не само митрополит Николай, а целият синод стои на твърдата позиция, че католиците, протестантите и арменците са еретици. 

 Младият владика е посрещнат възторжено от вярващите - бабите го гледат в искрящите сини очи и слушат словата му в такава забрава, че никой дори не се сеща колко абсурдно е от светска гледна точка да го наричат “дядо”. Ала след 10 години е безспорен факт, че хората в църквите са повече и сред тях има и млади лица. Митрополит Николай  е изключителен оратор и умее да защити всяка своя кауза. Когато поведе битката за манастира “Св. св. Кирик и Юлита”, ползван над 30 години от Съюза на архитектите, обясни: „Всички сте свидетели, че под маската на „архитектурна академия” това свято място беше обърнато в място за разгул и разврат, ползвано от арендатори и печалбари, за удовлетворяване на частните икономически интереси на няколко души. Аз като пловдивски митрополит не можех да търпя това безчиние и поругаване на нашите светини и духовни ценности и се обърнах към светския съд”. 

Не се колебаеше да анализира обществените процеси и да критикува нескончаемите реформи. „Техният видим резултат е, че българите от 25 години насам стават все по-бедни, все по-неграмотни и все по-болни. Резултат, който води дотам, че тази нация изчезва. Реформирахме образованието и образованието изчезна. Реформирахме икономиката и предприятията бяха продадени за скрап, а икономиката изчезна. Продължаваме да реформираме здравеопазването и то също е напът да изчезне”, каза той на молебен в Онкодиспансера преди 2 години. През есента на миналата година не пропусна да отбележи, че дори кодовете за опасно време са удар по нацията, защото вярващият човек не се страхува от стихиите. 

И вероятно най-обобщаващо звучат думите му: „Църквата е последната крепост на българския народ. Никой външен интерес не може да я купи и никой частен интерес не може да я продаде. Защото тя е Божия църква. И докато има православие, ще има България. Ако няма православие, няма да има България. Но православие има”. Това митрополит Николай каза в деня на успението на свети Иван Рилски през 2016-а. 

Картината на неговата личност не би била пълна, ако не се спомене, че владиката награди генерал Димитър Шивиков с най-високото отличие на епархията - ордена „Св. Апостол Ерм”, когато прокуратурата му повдигна обвинение, че е изпращал кадри и техника на Стрямската бригада за тържествата в Карлово, Калофер и Сопот. И подчерта, че го награждава точно за това, за което държавата го съди. 

Същия орден митрополит Николай връчи и на бизнесмена Петър Манджуков, когото обяви и за архонт. Поводът беше дарението, направено от оръжейния търговец за изграждането на храма „Св. Преображение Господне” в район „Тракия”. 

Точно от дядо Николай благословия преди избори търсеха политици от всякакви цветове. И ако за Бойко Борисов, който често споменава Бога, наричайки го Началника, това не е странно, влизането на Сергей Станишев в митрополията беше малко изненадващо. Ала след известно колебание дали да се ръкува, или да целуне ръка и той получи благословията на владиката. 

Има още много измерения в образа на митрополит Николай такъв, какъвто го познаваме до днес. А следващите години със сигурност ще донесат и още.

Ролексът на търг

Несъмнено най-нестандартната случка за изминалите 10 години беше търгът за ролекса на митрополита, дарен на църквата „Св. Марина” след получена сметка за ток от 3000 лева през февруари 2013-а. Началната цена беше закована на 11 600 лв., но кандидати така и не се явиха.

Тамян с розов дъх

Нееднозначно бяха приемани и решения на митрополита като облепването на стените на „Св. Марина” с тапети, за да не стои храмът в занемарен вид, докато се намерят пари за възстановяване на стенописите. Или закупуването на ароматизиран тамян, след което в църквите се понесе аромат на рози и теменужки.

Източник: Марица бг